Айде да си менкаме!  Така навремето попълвахме наивните си колекции от колички и карти със супергерои.  Според статистиката, всеки втори човек на планетата колекционира нещо.  Някои събират монети, порцеланови фигурки или играчки. Други пътуват по света и си правят хербарий от държави.  Но има страсти, които никак не са безобидни. 

През уикенда ми попадна брошурата на Васил Божков и неговата Фондация „Тракия“.  Онемях! Зашеметяващи артефакти, с каквито малко български музеи могат да се похвалят!  Нищо чудно.  Десетилетия наред, Черепът е обирал каймака от иманярските набези.

Ето какво казва той във въпросната брошура: „Участвал съм в търговете на всички аукционни къщи по света и нямам загубено наддаване за артефакт, свързан с българската история. Тази колекция е събирана двайсетина години. Ежедневно. Всеки ден съм отделял време, средства и грижи. За науката и защото българският народ заслужава да притежава историята си.“

Преди да потъна в сълзи от умиление, звъннах на мои приятели, археолози, от Националния исторически музей.  Те са участвали в описването на повече от 6,000 артефакта, които прокуратурата е иззела в акцията срещу Божков през 2020.  Споделиха с мен, че малка част от находките имали документи. Повечето от тях ги намерили увити във вестници, както са си били изкопани, с пръстта. Датите по вестниците показвали период от около десетина години.  Да не би пък да има някакъв алтернативен начин на опаковане на покупките от аукционните  къщи, за който да не сме чували?   

И се сетих за един анекдот от времето на соца. Някакво детенце бродело гладно, изтощено и измръзнало из гората, когато видяло светлинка.  Приближило се към колиба и потропало. Вратата отворил самият Ленин. Отвътре лъхнала топлина и ухание на току-що изпечен хляб, и вкусна гозба.  – Чичко Ленин, гладен съм, може ли да вляза? – помолило детето.  – Марш! Върви откъдето си дошъл! – изкрещял чичко Ленин. А очите му добри, добри. Та и Божков така. Очите му добри, добри, докато лишава нас, децата ни и внуците ни от културно-историческо наследство, за да задоволи страстта си да притежава. Че защо пък да ни лишава, ще попитате вие. Нали събира и връща? Изложби прави, човекът.

Иманярството не е просто акт на кражба – то е форма на унищожение. Иманярите ограбват историята на артефактите.  Когато ги измъкват от земята, те не описват как и къде са ги намерили.  Дали предметът е бил част от гробница, жилище или храм?  Как е бил разположен? Какви други находки е имало около него? Всички тези детайли ни помагат да разберем културата, която го е създала.  Научаваме за вярванията, ритуалите и обичаите на отминалите времена.  Като унищожават контекста, бандитите превръщат артефакта само в естетически обект, красива вещ, но лишена от значението, което я прави част от историята на човечеството.

Твърдят, че в България има над 100,000 иманяри.  Дори само 2-3 хиляди от тях да са професионалисти, щетите са необратими. Почти всички археологически обекти вече са с нарушени културни пластове. От 50 000 могили в България, няма нито една, която да не е прекопавана. Няма селище, крепост, нива или трънка, които да са останали непроверени. Твърди се, че средствата, които се въртят в нелегалната търговия с културно наследство, са втори или трети по обем след наркотиците, трафика на хора и проституцията. Иманярите са свързани с прекупвачи. Прекупвачите – с трафиканти.  Трафикантите – с аукционни къщи и колекционери.  Добре смазана машина, която от десетилетия работи с протекцията на полицията и държавата.   

Преди години ходих в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк и попаднах на златна фиала. Прилича ли ви на нещо? На фиалата оп Панагюрското съкровище? От къде ли е била отмъкната?  В музеите на запад често излагат предмети с неясен произход, без да уточняват къде и при какви обстоятелства са намерени. „Финансирана от фондация „Роджърс“, 1962 г.“ Ама откъде я е придобила фондация Роджърс?  В българските музеи винаги пише откъде е находката: Оходен, Долище, Римски терми – Одесос. Това не са просто географски бележки, а и ключ към разбирането на историята на обекта.

Държавата не я е еня.  Хвърля някакви подаяния на археолозите за разкопки и не отделя почти никакви пари за консервация, реставрация и експониране по съвременен и интересен начин.  Фондохранилищата на повечето музеи са в плачевно състояние. Дигитализацията на колекциите е неясен мираж.  Но аз имам план.  Моля ви да шернете под сурдинка една голяма тайна. Делю Хайдутин е заровил на Марс имането си от десетките години скитане в Космоса.  Разполагам с карта, която ще изпратя само на шепа избрани хора. Разчитам новината да плъзне, пълчищата иманяри да хукнат натам през глава и да оставят на мира оглозганата ни България, преди културно-историческото ни наследство да се е превърнало в череп и купчина кости. 

-Здравейте и добре дошли в невероятния археокомплекс „Долината на тракийските царе“! Това е първият по рода си атракцион, който представя тракийската култура и изкуство и е портал към…

-Какъв е този шкаф?

-Това ни е гидът-холограма?

-Виждам само някакви перки.

-Когато се завъртят, се появява гидът-холограма. Но сега не работи.

-Болен ми лежи гидът-вентилатор. Македонска народна песен. А защо находките от гробниците са сложени в сандъци?

-Ами, съкровищата нали обикновено са в сандъци.

-Да, ако траките бяха карибски пирати. Нито една от находките в гробниците не е намерена в сандък, нали?  Въпреки това моделчето не е лошо. Откъде го взехте? Бих си направила такъв шкаф в кухнята.  От него закачливо ще надничат агнешки главички. Така както от този закачливо наднича Севт III.

-Имате чувство за хумор. Но да продължа. Все пак са ме назначили тук, за да научите нещо. Това е място, в което туристът трябва да остане, а не да премине, защото дава възможност за уникално пътешествие във времето на траките и техният…

-…доста скъп празен мол за 10,7 милиона лева обществени средства. Заради такива проекти „усвоявам“ стана мръсна дума. Усвояват площи, усвояват пари…

-Мамо, може ли да усвоя един сладолед?

-Няма сладолед, маминото. Но можем да си поръчаме винена дегустация за по 100 лева на човек.

-За бога, госпожо!   Това е скъпо съоръжение! На откриването дойдоха кмета, попа, даскала, професори и почетни граждани.  Тук е вложена сериозна мисъл! Самият проф. Овчаров е консултант на проекта. Човекът даде сума интервюта. В едното каза много умна мисъл, цитирам по памет: „Както виждате, тук освен крадене има и други дейности!“

-Да, личи си.  Композицията от восъчни фигури наистина е монументална! 

-Тя пресъздава едно към едно царят и царицата, изобразени в Казанлъшката гробница.

-А тези двамата отстрани? В стенописа на гробницата няма такива фигури.

-Ама моля ви, това са типичните за времето, респективно, воин и виночерпец.

-Разбирам.  А тези маси пред царската двойка, респективно, за какво са?

-Тук може да се правят конференции и сватби.

-Мамо, мамо, ела! Тая зала не била съвсем празна! Тук има VR очила! Един смешен чичо стои изпъчен сред едни факли. В час по компютърни технологии с господина направихме такова демо на бала на Пепеляшка в двореца. За 10 минути!

-Знаеш, че от VR очилата ми се завива свят, миличко!  По-добре да се щракнем за спомен. Ти си сложи този тенекиен шлем, а аз ще си сложа тенекиения венец. Ще ни снимате ли?

-Разбира се, струва 15 лева на човек.

-Дете, за тези пари дето ги пръснахме тука, щяхме пет пъти да влезем при оригиналите в музея в Казанлък!  Само си губим времето и харчим за тоя, дето духа!

-Тук не духа. Комплексът е проектиран така, че ветровете се завихрят около мултифункционалната зала тип шатра и след това се разсейват из улиците на макета на Севтополис.

-Защо сте сложили макета в такъв кръгъл басейн? Сигурно като завали пускате гондоли и слагате табела „Венеция“. Така човек хем си е тука, хем си пътува из Европа. Имате ли книга за похвали и оплаквания?

-Е, и вие сега! Няма да се критикуваме, я!

-Не, не, в никакъв случай! Все пак съм българка, а българите сме безкритични и тихи като мишлета. Да не си разваляме отношенията с местната власт за някакви си 10 милиона! Исках препоръка да напиша. За тези пари можеше поне един клон на Дисниленд да вдигнат. Щеше да е по-автентично. И доста по-забавно!

-И седемстотин хиляди отгоре. Все пак има и озеленяване. Нищо, надявам се, че прекарахте приятно при нас! Ще ви очакваме отново в нашия великолепен, единствен по рода си, уникален, изключителен, невероятен и завладядащ археокомплекс, гордост за българщината!

Откъде е дошло златото за съкровищата на траките?  Имали ли са те своя Клондайк и къде се е намирал той?  Верният отговор се крие в Източните Родопи, край Крумовград. Казват, че дори дуварите в града са иззидани с камъни, прорязани от златни жилки.  Преди 3500 години, по времето на Микена и Троя, тук хората за първи път са добили ценния метал не чрез промиване от реките, а от скала.   Рудникът на Ада Тепе е най-старата златна мина в Европа.

Древните рудари, 25-30 души със семействата си, видяли златото да проблясва в жили на повърхността и се заселили на върха.  Построили си скромни колиби и се захванали за работа.  Селището просъществувало около 800 години, докато се изчерпат запасите от злато от повърхността. След това изоставили находището. До 2022, когато Дънди прешъс метълс възобновиха добива, вече не с каменни брадви и дървени колове.

Много от техниките, използвани от древните хора, не са се променили до днес.  На Ада Тепе обгаряли скалата. При нагряването, кварцът ставал трошлив. След това стривали трошляка в каменни хавани, като брашното за хляба. Опичали праха в корито със специално чучурче, през което потичало златото.   В наши дни, археолозите си направили експеримент. Наклали огън под една от кварцовите жили и я загрявали в продължение на денонощие.  Използвали реплики на стари сечива. Успели да добият трийсетина грама. Не е лошо като за лаици.

Но си е къртовски труд.  Един тон руда е нужна за 4 грама злато.  С днешните машини това не е проблем. Обаче преди 35 века?  Древните са можели да добиват едва по три-четири килограма на година.  Хайде да направим бърза сметка. Вълчетрънското съкровище тежи 13 килограма, тоест за да се добие златото, необходимо за направата му, древните миньори е трябвало да обработят 3250 тона скала и да блъскат 2-3 години!

Точно Дънди са причината да започне спасителното археологическо проучване на Ада Тепе.  Сега откритият рудник в планината е заличил всички следи от златодобива в древността. За щастие, преди това да стане, археолозите са проучили всичко.  През 2017 година, изложбата „Първото злато. Ада Тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“, която нашият Археологически прави във Виена, е обявена за най-посещаваната експозиция на антична тема в света. Привлякла 213 553 посетители!   

Ако искате да научите цялата история за Ада Тепе и златото, идете до Крумовград. Там,  в Общинския детски комплекс, се намира прекрасен интерактивен музей на световно ниво!  Обърнете внимание на златния куб, който ако не беше декоративен, би тежал над 19 тона – колкото три слона. Това е количеството злато, което Дънди ще добият, докато концесията им изтече през 2026.  Вътре в куба има оригинална трошица злато – късче, открито от археолозите на Ада Тепе. Малкото златно сърце на Родопите, което бие с ритъма на кирките на древните миньори и разказва отново и отново приказката за Златната планина.