„Млада девойка, погребана редом до майка си скъпа –

тягостна болест едва на дванайсет години сломи ме.

Заедно с майка ми гробът покрива и мене, Секунда,

но Афродита превърна ме в нова, прекрасна звездичка.

Бъдете щастливи!“

Нима има човек, който може да остане безразличен пред този печален надпис?  Преди 1800 години близките на малкото момиче издигнали олтар в нейна памет.  Навярно често ходели там, за да си спомнят за нея.  Да оставят храна, вино и дарове, както правим и днес на Задушница. 

Секунда живеела в земите, където днес се намира Старозагорското село Каменово, във времената, когато те били в пределите на Римската империя.  Била на прага на детството и зрелостта – след година-две я очаквали важни житейски събития. Според римското право момичетата можели да се омъжват най-рано на 12 години, а момчетата – на 14 години. Обичайна практика било богатите и влиятелни семейства да уреждат браковете на дъщерите веднага след дванадесетия им рожден ден, защото бракът имал политически и социални функции.  В по-скромните семейства момичетата се омъжвали малко по-късно – обикновено между 14 и 16 години, когато били физически по-здрави да раждат. За съжаление, някакво продължително и тягостно боледуване прекъснало нейния млад живот точно преди той да се разгърне. 

Но що за странно име – Секунда? В Римската империя именуването следвало ясни традиции. Като пример ще използваме Гай Юлий Цезар, защото е една от най-разпознаваемите исторически личности в световната история.  Момчетата носели три имена – лично име, родово име и прякор, който уточнявал към кой клон на рода точно принадлежат.  Гай Юлий Цезар означава, че това е Гай от рода на Юлиите, от клона на онези с къдравите коси. 

Момичетата получавали само едно име – това на рода. Дъщерята на Гай Юлий Цезар се казвала Юлия. Тя била единственото му законно дете. Ако беше имал още дъщери, всичките  щяха да се казват Юлия.  За да ги различават, към имената им прибавяли „Първа“ – Prima, „Втора“ – Secunda, „Трета“ – Tertia.   Това знчи, че погребаното в Каменово момиче било втората дъщеря в семейството.  За съжаление родовото й име не е достигнало до нас и е останала във вечноста просто като Секунда. 

По нашите земи римско гражданство получавали само хора от елита, семействата от сой.  Но дори след като станели римски граждани,  те продължавали да си говорят, да пишат и да се образоват на гръцки.  Авторът на епитафията я написал на гръцки, много грамотно и в стих. Това означава, че Секунда била от знатно семейство и растяла в среда от образовани хора с престиж в обществото. 

Не знаем как се казвала, нито как е изглеждала, но можем да предположим, че била красива. Иначе защо самата Афродита би я превърнала в „прекрасна звездичка“? В гръко-римската митология въздигането в съзвездие било висша почит, отредена за богове и герои – като Орион. Да се каже това за едно провинциално момиче било необичайно и подсказва, че красотата и грацията ѝ са оставили дълбока следа в съзнанието на нейните близки.  

Необичайна е и съдбата на надгробния олтар на Секунда.  Още братята Шкорпил в края на XIX описали останки от антични сгради в района на днешното село Каменово. Там е бил намерен и олтара. По-късно един местен селянин го пренесъл в църквата в Чирпан, защото го възприел като тайнствен камък с магически букви. Не разбирал текста на древногръцки, но изсечените знаци и формата на олтара му се сторила свещени и подходящи за Божи храм. Така античният паметник получил втори живот – от надгробен олтар се превърнал в християнска светиня.

Не първа по рождение, но първа по хубост, Секунда живяла кратко. Но нейната падаща звездичка оставила следа в историята.  За да ни напомня колко крехък е животът и колко важно е да ценим дните си. Бъдете щастливи – дори само защото сте живи.

Текстът е включен в проекта Prometheus в сътрудничество със Софийския университет „Св. Климент Охридски“: https://prometheus-epigraphy.eu/bg/index