Мата, Цеца, Веса – как бихте си кръстили козата, ако имахте коза?  Тази, която откърмила Зевс се казвала Амалтея – доста изискано име за опърничаво рогато, не мислите ли? Тя  се погрижила за невръстния бог, след като майка му Рея го скрила, за да не го изяде баща му Кронос.  Според легендата, Зевс неволно счупил единия ѝ рог. За да й се извини, той я превърнал в звезда, а рогът получил чудодейна сила – от него започнали да извират плодове, цветя и жито. 

И ето че точно рогът на изобилието е на път да се превърне в една от най-емблематичните находки на българската археология през последните години.  Стоях пред витрината на годишната изложба на откритията през сезон 2025 в Националния археологически музей, онемяла от възхита и вълнение пред изящния стъклен предмет. Намерили го докато разкопавали трасето на газопровода „Лупинг от Рупча до Ветрино“ край село Блъсково, Варненско.  Добре че бил този лупинг, за да приземи археолозите там!  Рогът сияе в небесно синьо, като някакво извънземно видение от миналото. 

Съдът е много рядък – не само че е изработен от цветно стъкло, ами е и в тази сложна форма.  Разтрошен на фрагменти, неговото възстановяване изисквало месеци работа с хирургическа прецизност от реставратора Чавдар Чомаков. Господин Чомаков, вие сте Бог!

Прерових целия интернет и намерих два сходни и един подобен. Когато в края на 19 век разкопавали някаква нива край Остерготланд в Швеция, хората се натъкнали на богат воински гроб, горе-долу от същото време – 2-3 век. Сред предметите бил и стъклен рог, който сега се пази в Историческия музей на Швеция.  Как е стигнал толкова далеч, в периферията на империята? Може би чрез търговия, или като плячка от война, пътешествия на скандинавци на юг или дори дипломатически подаръци от римляните. Те, скандинавците, до ден днешен пият много. По време на Желязната епоха, както и сега, пиенето заедно им било важно, за да намират приятели и да правят съюзи. През Римската епоха станало модно да се предлагат напитки във вносни стъклени съдове – това придавало престиж на купона. 

Вторият много подобен е в частната колекция на Карол и Джон Алер от Ню Джърси.  В описанието му на страницата им в интернет пише, че е типичен рейнски продукт.   Тоест направен в стъкларските ателиета в земите на днешна Германия. Третият не прилича толкова на нашия. Той се намира в Датския национален музей и са го открили в гроба на „Жената от Химлингьойе“.

Но що за място е това в Блъсково? Археолозите намерили постройка, а край нея четири металургични пещи на 1700 години. Открили също оброчни плочки, лампи, амулети и накити.  Хората си имали езическо светилище, което ползвали в ежедневието си.  Молели се на тракийските богове за плодородие и благоденствие.  Представям си как изливали ритуално вино от ритона, за да получат божествената благосклонност. И не спирам да се питам – как такава скъпа и рядка вещ е попаднала в затънтен металургичен цех в периферията на империята?!  Какъв ли странен вятър я довял по тези места? Като в Остерготланд. Римска дипломация? Размяна? Почти всички тракийски ритони са от метал, керамика или камък.  В Археологическия пазят керамичен от същата епоха – III век, от района на Кюстендилско.  Все едно да стравняваш пластмасова чаша с бохемски кристал!   

Стъклото е отдавна познато на човека.  Още в праисторията хората използвали обсидиана – естествено вулканично стъкло, за оръжия и инструменти, а от търговията с него процъфтявали цели цивилизации. Първите изкуствени стъклени предмети са мъниста на около 4500 години, вероятно образувани случайно докато хората добивали метал от рудата.  Най-ранните съдове били малки флакони за масла и парфюми, изработвани чрез навиване на разтопено стъкло около глинено ядро.

Иновацията, която променила стъклопроизводството, била стъкларското духане. Духаното стъкло го наричали юдейско стъкло, защото методът бил измислен в земите на Сирия и в кварталите на Йерусалим.  По-късно Александрия се превърнала в една от големите стъкларски „фабрики“ на Рим и от там изделията плъзнали из целия средиземноморски свят. Точно александрийските стъклари направили другото революционно откритие – въвели в производстото мангановият диоксид, който избелва стъклото и го прави прозрачно. 

Днес приемаме стъклото за даденост – просто опаковка или евтина посуда от китайския за левче. А в миналото то било рядък символ на престиж и лукс. По нашите земи са намирани и други стъклени ритони от по-древни времена, като ритонът с глава на охлюв от богатата тракийска гробница край Караново. Той е с около 200 години по-стар от блъсковския.  Но нито един от намерените досега няма блясъка и формата на великолепния стъклен рог на изобилието от Блъсково, който тепърва ще разкрива своите тайни. 

По време на неделната ми експедиция в планината намерих рог от сръндак. Те ги сменят от време на време.  Махах, махах, но не пусна нищо.  Явно не ставам за богиня.  Е, както казват мъдрите хора –  всяка коза да си знае гьола!