Навярно така биха отразили медиите новината, ако беше днешна. Само че това се случило преди повече от 1800 години. За дарението свидетелства мраморна плоча с надпис на старогръцки, открита край Сандански. Посланието е само три изречения, но в него се крие цяла вселена от въпроси. Някои от тях имат отговори. Други – както често е в археологията, ни оставят да тънем в догадки и да впрягаме фантазията си. Ето какво гласи надписът:

„На добър час! Заради това, че многократно беше почитана от най-могъщия съвет и народа, Флавиана Филократия подари в чест на мъжа си Юлиан Александър и себе си 10 000 атически драхми за масло, така че всички граждани, чужденци и роби да се мажат от лихвите в течение на трите дни на празника, а остатъка според решението на най-могъщия съвет да разпределят тези, които са преминали ефебското обучение. Дарението се осъществи през 241 година от Августовата ера (209/210 г. сл. Хр.). Бъдете щастливи!“

В дъждовния април на далечната 1938 г. водата отмила пръстта от плочата. Там, където днес са входът на град Сандански и паметникът на Спартак, минавал случайно осмокласникът Димитър Илиев и забелязал необичайния камък. Пренесли го в двора на училището, където пък го зърнал известният български учен, специалист по древни езици и епиграфик проф. Димитър Дечев. Мраморната плоча станала първият експонат в инвентарната книга на Археологическия музей в Сандански.

Колко щедри били всъщност Флавиана и Юлиан? По онова време средната надница на обикновен работник била една драхма на ден. С нея можело да си купите литър вино и кило месо. Или пък чифт обувки. Днес средната надница е около 80 лева. Това означава, че ако Флавиана беше дарила парите сега, сумата щеше да възлиза на впечатляващите 800 000 лева! Освен много щедра, Флавиана била далновидна и практична. Волята ѝ била парите да не се изхарчат наведнъж, а да послужат като фонд с вечна цел. Капиталът в този фонд се инвестира, а за благотворителност се харчат само доходите от лихвите. При годишна лихва около 8% по онова време доходът бил 800 драхми годишно, с които, според изчисленията на проф. Дечев, можели да се закупят 2000 литра масло – количество, достатъчно да бъдат помазани еднократно 25 000 души! Голямо мазане ще да е паднало!

Но що за козметична прищявка е това с маслото, ще попитате вие? Защо не дарила парите за построяване на храм или друга обществена сграда? В античността банята без масло била немислима. То играело ролята на шампоан и балсам. Масажирането с масло омекотявало кожата и предпазвало тялото от задържане на мръсотия. А както ни учеха навремето по соца, замърсеното тяло поддържа духа неспокоен.

Най-често имали нужда от баня ефебите – младежи на възраст 18 – 20 години, които преминавали двугодишно обучение за ролята си в управлението и отбраната на града. Надеждата и бъдещето на тогавашното общество. Такива университети на гражданството съществували в големите елинистически и римски градове. Тоест надписът на Флавиана ни показва, че в античността Дезудава бил важен градски център. Ефебите се цапали и потели от спорта и гимнастиката, с които се занимавали всеки ден, от сутрин до мрак. Античният градски съвет трябвало да отделя съществено перо от бюджета си за доставка на масло, което да бъде на разположение на издържания от тях ефебски институт. Флавиана Филократия един вид облекчила бюджета на своя роден град.

Друга много интересна подробност в надписа е, че Флавиана включила в своя жест и робите – крайно необичаен акт на човечност. В античността благотворителните фондове често подпомагали сираци, ветерани и вдовици, но почти винаги изключвали робите, защото те били просто собственост – като посудата и мебелите. Нямали юридически и граждански права. Но Флавиана вярвала, че пред боговете всички хора са равни.

Всъщност коя била Флавиана Филократия? Няма да повярвате колко информация носи само името на човека! В началото на III век след Христа римското гражданство било привилегия, която не всички в местната общност получавали. Местните хора, по гръцка традиция, имали лично и бащино име. А римските граждани имали фамилно име, еднакво за всички в рода. Когато получавали римско гражданство, поданиците на Римската империя вземали името на императора. Един вид ставали част от неговото семейство. При Филократия римското име е Флавиана. Това означава, че родът ѝ получил фамилията на Флавиите, управлявали между 69 и 96 г. сл. Хр. И какво излиза – Флавиана била четвърто поколение римска гражданка. Момиче от сой, както се казва! Гръцкото ѝ име Филократия пък означава „обичаща властта“. Навярно била горд представител на местната градска аристокрация.

Двамата със съпруга ѝ били изключително уважавани – „многократно почитани от съвета и народа“, както гласи надписът. Може би съпругът ѝ е бил магистрат – човек на отговорна държавна длъжност. Дезудава бил важен град, скроен по римски тертип – с градски съвет и народно събрание. Император Антонин Пий постановил в свое писмо броят на градските съветници да бъде 80 и всеки от тях да внесе по 500 атически драхми в градската хазна. Какво излиза? Че Филократия дарила сума колкото 20 членове на градския съвет!

Възможно е съпругът ѝ да е бил богат производител и търговец на масла, вино или зехтин. През III век Римската империя била в политическа и икономическа криза: варварски нашествия, инфлация, упадък на търговията. Но районът около Дезудава бил сравнително стабилен, тъй като се намирал далеч от размирните северни граници и имал добре развита местна икономика. Както днес, така и тогава, минералните бани привличали болни от близо и далеч. А с тях се стичали търговци, жреци, масажисти и занаятчии. Регионът бил щедър за отглеждане на зърно, грозде и плодове. В околните планини хората отглеждали овце и кози, а вълната била основен ресурс за текстил и търговия. Тук била връзката на вътрешността на Балканите с Егейския свят чрез близкото пристанище Неаполис (Кавала) и търговията процъфтявала.

Дарението на Флавиана било по повод празник. Навярно в чест на боговете-лечители Асклепий и Хигия, чиято сила се криела в минералните извори на Дезудава. Надписът бил извън градските стени, на подходящо място за провеждане на панаир. Според проф. Дечев вероятно бил прикрепен към фасадата на храм или здание, свързано с култа към лечителите. В друг надпис от Дезудава научаваме за организиране на неколкодневни гладиаторски и ловни игри от жреците на императорския култ. Може пък празникът да е бил свързан с култа към римските императори. Откак свят светува, най-пищно се празнуват вождовете.

Подобни надписи в музеите ме отегчават, защото липсва разказът около тях. А всъщност колко много неща научихме от три изречения! Всяка дума носи ценна историческа и чисто човешка информация. Не знаем дали Флавиана Филократия е била хубава, дали е харесвала да носи косата си вдигната или пусната. Сигурно е живеела в просторна вила с мозайки по пода и красиви рисунки по стените. Дали е имала деца? Представете си ги как вдигат глъчка и се гонят около фонтана във вътрешния двор. Но със сигурност разбрахме, че е била благородна, добра, умна и справедлива. Че образованието за нея е било важно. И е искала да живее в уреден и спретнат град. Осемнадесет века по-късно надписът за нея ни напомня, че истинската стойност на един човешки живот не се измерва в злато, а в любовта и грижата за другите. Бъдете щастливи!

Текстът е включен в проекта Prometheus в сътрудничество със Софийския университет „Св. Климент Охридски“: https://prometheus-epigraphy.eu/bg/index