Да е куче – не е куче. Да е тюлен – не е тюлен. Дръжте се да не паднете! Лъв е. Глупости, ще кажете вие. Ние да не сме хванати от гората, та да не знаем как изглежда лъва.  Вие да, но художникът, нарисувал стенописите в храма „Св. Йоан Предтеча и Кръстител“ в дряновското село Каломен, не е знаел.  Изписал е Свети Марк с много умение и по канона – с перо в ръката и лъв в краката. Човекът и перото са му се получили.

Със сигурност е бил майстор от Тревненската школа. Не е подписал творбите си. Но най-вероятно е Захарий Цанюв. Съдя за това по две негови икони, които са изложени в Археологическия музей във Варна. Ето ги, вижте ги и вие. Рисунъкът на лицата е много сходен с този на Свети Марк от Каломен, не мислите ли?

Защо толкова талантлив зограф се проваля с анималистичната тема?  Ми защото къде да види как изглежда лъва през 1841 г. без телевизия и интернет.  А описанията на хората за това как изглежда лъвът навярно са били като във вица за селянина, който се върнал от екскурзия в Африка и цялото село се събрало да чуе за чудните му приключения.  Заразказвал той какви интересни неща има там, и се стигнало до животните.  „Видях крокодил!“, похвалил се селянина.  „Ааа, колко интересно! И как изглежда той?“, попитало селото. „Вие крава нали сте виждали? Е нямат нищо общо!“

Лъвът очевидно не е лесен за рисуване, даже и ако го знаеш как изглежда. Ето за сравнение малко средновековни лъвове от международната сцена. Изображенията съм ги взела от фейсбук групата „A different type of Art”. Ама нашият си е най-симпатичен.

Този стенопис, заедно с всички други от някогашния храм „Св. Йоан Предтеча и Кръстител“ в дряновското село Каломен, са спасени с усилията на служителите в Историческия музей – Дряново.  Писали до институциите, алармирали отговорните хора, но никой не ги чул. Накрая запретнали ръкави и сами се захванали за работа.  Малко след като ги изнесли, покривът на църквата рухнал.  В реставрацията помогнали доброволци –  студенти от Художествената академия.

Днес стенописите от Каломен красят избата на Икономовата къща в Дряново.  Повече от 160 години след като я построява майстор Колю Фичето, Икономовата къща е единствената оцеляла от него, в която човек може да се разходи.  Другата е Къщата с маймунката във Велико Търново, но в нея не може да се влиза.  Освен стенописите в мазето, на горния етаж има великолепна сбирка от икони. На тях са изобразени много сполучливи коне, не толкова сполучливи лъвове и особено чаровни грешници. Непременно потърсете екскурзоводката Гергана Симеонова. Начетена и мила, ще ви разкаже всичко с усмивка.

Добре де, признавам си!  Навремето префучавах с триста през залите с църковно изкуство в музеите. Страшна скука, мислех си тогава. Докато един ден Христос в космическа совалка излетя под носа ми в църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в Добърско. И тогава прогледнах.  Ще ви разкажа за това в някоя от следващите ми публикации.  Няма нищо мистично, в този блог за всичко има научно обяснение. Но аз пак се отплеснах. Ето още няколко интересни изображения от Дряновската сбирка.

Непременно идете и вижте Свети Марк и неговия миловиден лъвокучотюлен. След това, за домашно, ми нарисувайте един мархор. Ама без да гледате в интернет!

Можете да изиграете тази игра в постоянната експозиция с иконите: