Рилският манастир.  Едва ли има семейство в България, в чиито албум да не фигурира снимка на хора, изпъчени сред впечатляващия му декор.  Нашите са на четири поколения – баба и дядо пред Хрельовата кула, мама – красива тийнейджърка с дъъъълги крака пред железния фонтан във фронтона на църквата, ние с брат ми , пет-шест-годишни се маймуним пред дяволчетата на входа.  Има ги и моите деца, как нагъват мекици със сладко, клатейки крака на моста над реката. Признавам си, никога не съм го посещавала заради религиозен плам. В рода ми със свещ да търсиш, набожен човек няма да намериш.  Но манастирът е по-голям от който и да е род, и от чието и да е верую. Стотици години това свещено място е било страж на идентичността ни и е давало утеха и успокоение на хиляди хора.

Освен безценните стенописи и впечатляващата архитектура, манастирът крие безброй тайни. Библиотеката му пази ръкописни книги на по десет века, старопечатни издания, нотирани ръкописи, щампи и важни архивни документи. Иконната сбирка е като жива история на последните шест века – от Средновековието до Възраждането.  Най-старите икони от XIV–XV век буквално са преминали през огън –  оцелели са в пожари, войни и разрушения. Една от тях е наистина рядка.  В света има само още три, подобни на нея –  в Метеора, Ермитажа и Националния музей на изкуствата в Букурещ. Става дума за „Света Богородица Одигитрия“ – Пътеводителка. В нея са вградени мощите на 32-ма християнски светци. Имената им са изписани върху малки метални пластини. Според изследователи, вероятно е изработена по поръчка на висши византийски аристократи в Константинопол, и навярно е попаднала в манастира след превземането на града от османците през 1453 година. Още по-необичайно е, че тези светци са изрисувани на групов портрет на една от външните стени на църквата. 

А възможно ли е манастирът да пази едно от най-старите изображения на Христос в света?  Влезте в музея и внимавайте да не подминете невзрачна наглед малка теракотена плочка с „Възкресението на Лазар“. Релефът е направен от изпечена глина и е символ на победата над смъртта и надеждата за вечен живот. Датиран е около 240–260 година. Ако това е вярно, пренесли сте се във времето, когато християнството все още не е официална религия в Римската империя. И когато Христос още е нямал брада. Преди християнската символика да се превърне в кръстове и ореоли. И бради. Не е ясно дали релефът е икона, или е представлявал декоративен елемент от фасада, мавзолей или друга сграда. Не е ясно също кой и откъде го е донесъл. Но не мисля, че това е важното в случая.

Безспорната звезда в музея е Рафаиловият кръст.  Когато го видях за първи път ми заприлича на комикс. Стоях и го зяпах без да шукна, та трябваше да ме примамват да тръгна с щедри обещания за сладолед.  Представях си как монахът Рафаил ден след ден и нощ след нощ дълбаел твърдия чемшир цели дванайсет години , за да украсят с него престола в олтара зад иконостаса.  С прецизност и старание изобразил цели 600 фигури в 36 сцени.  Когато го завършил през 1802 г. ослепял. 

Има една история, която се върти в интернет и според която през 1974 година кръстът трябвало да бъде показан в голяма изложба в „Помпиду“ в Париж. Само ден преди откриването на летище „Орли“ френските митничари задържали директора на музея на Рилския манастир Анчо Анчев, който бил поставил кръста в калъф за цигулка, специално издълбан по формата му. Нямал никакви документи за реликвата. След тридневен арест недоразумението било изяснено, а кръстът заел мястото си в изложбата. За осем дни го били видели стотици хиляди посетители, сред които Салвадор Дали и Пикасо. Сега, нека кажа няколко неща: че е имало българска изложба през 1974 г. – имало е, но е тракийска – “Découverte de l’art thrace: trésors des musées de Bulgarie”. Центърът „Жорж Помпиду“ е официално открит на 31 януари 1977 г. Пабло Пикасо умира на 8 април 1973 г. в Южна Франция, на 91-годишна възраст. Да, това не би бил единственият случай, в който национално съкровище е пътувало я в скута на археолог, я в багажник на служебна кола или в сак във влака, но в случая говорим за откровена измишльотина.

Друг предмет, който лесно може да остане в сянка, е първият български географски глобус.  Изработил го през 1836 година Неофит Рилски като помагало за своите ученици – картон върху дървена конструкция. Континентите, океаните и географските понятия изписал на български език – ценен символ на зараждащото се българско светско образование. Ето забележителен пример как един монах от Рилската обител пренася идеите на европейското Просвещение у нас. Глобусът показва свят, в който България все още не съществува на картата. Но е помагал на поколения българчета отново да открият мястото си в света.

Разбира се, вярна на атеистичните си възгледи и колекционерската си страст, отново нащраках снимки на странни чудовища, накъдрени лъвове и готини дяволи, които лафят лежерно на работното си място:  „Ти на каква температура пържиш грешниците в катрана?  Че енергията толкова поскъпна…“

Когато ви остане малко време, поровете из старите семейни снимки.  Те пазят историята на рода, а Рилския манастир пази историята на цял един народ.  И е хубаво, че се връщаме там често, за да знаем откъде идваме и накъде вървим.