Ама не ви ли прилича? Даже има очила. Нищо че в древен Рим очила е нямало. Римският философ Сенека, например, е използвал стъклена топка за четене на книги. Момчето е един от осемте прислужници в невероятната Силистренска гробница. Носи туниката на шефа в процесия от слуги, наобиколили знатния господар и съпругата му, за да ги измият и облекат.

Гробницата е открита случайно през 1942 г., докато работници подготвяли земята за посаждане на ново лозе. Престарали се и изкопали по-дълбоко от приетото. Ударили на камък и започнали да чоплят. Открили здрав зид, донесли инструменти и пробили дебелия свод. Спуснали стълба и що да видят! Мечки, вълци, глигани, красиви пауни и патици… И грозде. То какво излиза – докато правели лозе отгоре, намерили лозе отдолу. И големи бели направили. Разровили пода и разбили лицето на господарката, за да дирят имане.
Построена и изрисувана в края на IV век за високопоставен големец, Силистренската гробница крие няколко интересни тайни.
Големецът така и не бил погребан в нея. Учените смятат, че е напуснал бързо града заради някаква беда (още приживе, разбира се – това не е история за вампири!). Може би заради готите, които през 376 нападат и опустошават Дуросторум.
Смятат също, че не е бил тукашен, а някъде от Сирия или Египет. Не само защото е смугъл. А защото има изображения, при това доста читави, на палма и леопард. Очевидно художникът е знаел как точно изглеждат. Представете си, без интернет и телевизия, ако кажа на някого от Горно Нанадолнище да ми нарисува сега леопард, как ще го нарисува. Ще го нарисува, ама не съвсем. Както иконописецът от село Каломен е нарисувал лъв. Но за това ще ви разкажа при следващата ни среща.


Едната прислужница се отличава от другите. Има красива прическа и скъпи обеци. Предполагат, че е била наложница на господаря.
През IV век плътно прилепналите панталони стават модни сред елита, след като самия император Констанс (337-350) носи такива. Затова единият прислужник държи в ръцете си чорапогащи, тоест панталона на господаря. То като сме тръгнали, и Робин Худ може от тук да е копиран. Шегувам се, разбира се!


Имах късмет по Ковид времената да вляза и да я разгледам. Пропълзях през тесния отвор, колкото прозорец на баня, и стъпих на пода, настлан с теракотени плочи. Не е голяма. Все пак е гробница, а не дворец. Но когато вдигнах очи, попаднах в райските градини.
Не можете да я посетите. Затворена е, за да не се увреждат стенописите. Надявам се някой ден силистренският Хари Потър да размаха вълшебната си пръчка и да построи реплика, за да можем всички ние отблизо да разгледаме чудесата, които крие Силистренската гробница.
Вашият коментар