Преди време в Кортона екскурзоводът ни заведе в местния музей и се похвали, че ето, пред очите ни е първият комикс в  света, нарисуван от Фра Анджелико в далечната 1440 година. В тази блестяща сцена от Благовещение от устите на ангела и Дева Мария излизат реплики. Аз на италиански зная само две по-сложни фрази – „може ли още един литър вино“ и „защо ме арестувате“, затова направих превод в свободен стил:

Ангелът: „Мери, ти си бременна.“

Мери: „Но аз не съм правила секс!“

Ангелът: „Да си!“

Италианският хвалипръцко ме подразни и се замислих кой ли наистина е първият комикс в света?  Дали са пещерите с праисторически рисунки? Или колоната на император Траян, изобразяваща сагата с победите му над даките?

Добре де, може да не е най-стар, но сега ще ви разкажа за един наш си, който ако го напипат DC или Marvel, моментално ще го лапнат за суперпродукция с Джейсън Момоа и Мария Бакалова. 

Става дума за подвизите на юнака от Летница. Тя цялата история около този юнак е много драматична, пълна със загадки и противоречия, малко секс и много смърт. 

В чудната пролет на 1963 трима работници копаели за основите на нов овчарник под цъфналите череши в стопанския двор на ТКЗС-то.   Кирката звъннала в дъното на бронзов котел.  Измъкнали го и от него се пръснали сребърни и позлатени плочки.  „Забогатяхме! Забогатяхме!“ развикали се копачите, а единият така се развълнувал, че паднал и умрял на място.  Извикали селския лекар, но той само констатирал смъртта. Събрали имането и го отнесли в кабинета на кмета. „Хубави са“, рекъл той, не особено ентусиазиран и прибрал плочката, на която юнакът прави бурен секс с някаква девойка, докато друга им вее с палмово листо.  Тракийската Кама Сутра. 

Решили да си траят.  Лекарят също взел една от плочките, а двамата оцелели – Кънчо и Атанас, си поделили останалото.  Добре де, ама се разчуло. Последвали разпити и бой в милицията. Признали си и върнали всичко в Окръжния музей в Ловеч.  Или почти всичко.  Стандартът на Кънчо, който преди това  два пъти лежал в затвора за кражби, рязко се променил. Започнал да харчи нашироко. Дали бил свил част от съкровището? Вие размишлявайте, а аз ще продължа с разказа.

Всъщност комиксът е украса за кон и за презрамен колан на тракийски воин.  Ето моята версия за фабулата. Героят спасява девойка в беда.  От благодарност, тя прави с него разюздан секс.  След това, облечен в златна люспеста ризница като русалка, юнакът яхва коня си и хуква на лов.  Изтрепва де що намира мечки, лъвове и вълци.  Трепе и хора. На някои плочки е млад и голобрад, на други е вече зрял и брадат, с авангардна прическа top knot на темето, популярна сред днешните джензита.  Накрая на жената й писва да го чака да се прави на бог, яхва един змей и потъва в нощта. Това е доста свободна блондинска интерпретация, да знаете.

Много интересен факт е, че на едната плочка конникът е с наколенник с човешка глава. Такъв е намерен в Могиланската могила във Враца и на още няколко места в България. Според проф. Иван Венедиков това е било мода по онова време.

Има и друга, научна сюжетна линия.  Според учените на плочките са изобразени герои от гръцката митология.  Зевс първо спал с Деметра и се родила Коре. След това Зевс се преобразил на змей и спал с Коре, дъщеря си, с други думи.  От това спане се родил Загрей.  Цяло чудо е, че след всичкото това кръвосмешение децата станали богове, а не изроди. 

Учените не дават отговор защо Зевс и Загрей се явяват в тези странни образи на конници, които не се срещат никъде другаде вън от Тракия. Но всички са единодушни, че подредени една до друга, независимо от поредността, плочките показват пътя, който тракийският войн трябва да извърви, за да достигне съвършенство.

И все пак, кое е уникалното в Летнишкото съкровище? Първо, че върху  плочките има изобразени хора.  Човешки фигури в конска амуниция е нововъведение за онова време.  Плочки с фон, ограничени от рамка, били новост в изкуството на тракийските майстори.  

А за липсващите плочки научих следното.  Във всички украси за кон образите се делят на леви и десни. Тоест едната страна е огледален образ на другата.  Затова едната част от плочките в Летница са с движение наляво, а друга с движение надясно.  Седем са с движение наляво.  Пет са с движение надясно.  Следователно трябват още две, за да има симетрия.  В находката има още две, но те са без движение.  Тоест липсват поне две апликации. Но пък съдбата отмъстила на Кънчо – дъщеря му изчезнала безследно.

Чудя се как ли е попаднало съкровището в Летница? Наоколо няма нито град, нито некропол.  Намерено е съвсем на плитко – едва на 60 сантиметра дълбочина.  Защо котелът е с дъното нагоре?   И защо изобщо е в котел? Едва ли някой в античността е варил супа от конска украса.  Историците предполагат, че имането е скрито около 335 година преди Христа, когато Александър Македонски тръгва срещу тракийските племена. 

Майсторът, изработил тези плочки, е бил малко смотан.  Женските образи се различават от мъжките по изсечените кръгчета вместо гърди. Гънките по дрехите не съответстват на позицията на телата. Фигурите са леко статични, като трупове, както пише проф. Иван Венедиков в публикацията си за съкровището.  Но въпреки това, тракийският автор е следвал ново, оригинално направление в изкуството, без да имитира никого.  Затова днес Летнишкият юнак препуска по целия свят – бил е в Лувъра, а напоследък и във Вила Гети в Лос Анджелис.  И дори да не е най-древен, този наш си комикс отпреди 2300 години разказва вълнуващата история за мъж във фигурални чорапогащи, змейове и богове, битки и победи, любов и супергеройска храброст.

Този уикенд се чудех какво да правя, та припалих старата машина на времето и отпърпорих към село Слатино край Кюстендил.  Стигнах в един топъл февруарски четвъртък преди 6800 години.  Спрях пред просторната, измазана с фина глина къща на Неолитини. Неолита ме посрещна и от вратата започна да нарежда:

“Ще го убия тоя моя!  По цял ден клечи в прахта с разни пройдохи, дълбаят дупки, хвърлят в тях камъчета и играят комар.  Профука ми гривната от мида Спондилус – от баба ми я имах.   Влез де, влез, тъкмо съм сварила леща. Ще хапнем с децата. Няма го днеска. Отиде на лов. За какво ли изобщо ходи, само да се фука! Миналата седмица лъв ми довлече.  В него месо няма. Утрепал го да се покаже какъв герой е.

Цялото домакинство на моите плещи се крепи. Кошове плетем с децата, дърва събираме, от хромела ръцете ми мазоли хванаха. Полето да прекопая, да ожъна ечемика, хляб да замеся, животните да нахраня, вода от реката да донеса.  Вчера целия под на къщата измазах с прясна глина, виж колко чистичко стана.  Крак не подвивам.  А той, вместо да си гледа грънчарството, се захванал с някаква глупост.  Аз, вика ми, жено, започвам нов бизнес.  И ми показва някакво глинено кубче с ямички и една шепа керамични топчета.  Какво е това бе, питам го. Игра, вика ми.  Вдигам грънчарството на ново ниво!  Всички правят гърнета и паници, но никой не прави настолни игри.  Нямам конкуренция! Ще залея пазара!  Вече имам продажби надолу по Струма. Ще те окича от главата до петите с мида Спондилус, като на жреца жена му.

Гледам, подредил по рафтовете още седемдесетина такива. Че и си играл и да ги украсява! Нарисувал отстрани звездите, дето по цяла нощ ги зяпа.  И тук-там мазнал червена боя.  Ама това къщата да боядиса – няма да се сети! 

Леле, как се ядосах!  Грабнах вретеното и се развилнях.  Изпотроших всичко. Остана само една цяла – тази, дето я държеше.  На, виж каква тъпотия! И топчетата изхвърлих, навсякъде се пръснаха.  Предприемач ще ми става! Нехранимайко!”

Виж, на съседката мъжът й е друга работа. Измайстори ме от глина. Със сукмана, дето си го изтъках. Дупчици сложи. Окачих се пред къщи. То аз съм си била красавица, бе! Като видяха жените от селото, че и мъжете, хукнаха всички при него и те да се увековечат. Човекът студио си направи.

Имаше нужда да си излее душата. Оставих я да бърбори. Не се реших да й кажа, че стартапът на мъжа й е щял да успее.  Че наистина е бил иноватор.  Защото като питах жрецът Гугъл, който се прави на много отворен, коя е най-древната настолна игра, ми извади три отговора – таблата, намерена в Иран, на 5000 години, „Го“ от Китай на 4000 години и  „Сенет“ от Египет, на 3500 години.  Гугъле, Гугълеее, Гугъле, изяж си жреческата диплома!  Мъжът на Неолита е произвел бордова игра 1800 години преди в Иран дори да си помислят за таблата. 

Щеше да падне голям смях, ако Неолита можеше да види как нашите археолози се почесваха по главите, когато намериха изпотрошени седемдесетината глинени предмети, старателно украсени, с ямички по тях. Изобщо не се досетиха какво може да е. Решиха веднага, че са култови масички. Нещо свещено, нещо религиозно.  Направо я чувам как се киска!  Религиозно и свещено!? И чак когато намериха напълно запазеното кубче и пръснатите глинени топчета, започна да им просветва, че може да е някаква популярна развлекателна игра.  А като откопаха костите от лъва, заключиха, че щом хората са започнали да ловуват за удоволствие, а не за прехрана, значи вече имали свободно време от домакинската и кърска работа. Следователно имали и време за игри. Логично, нали? Но ако моята древна дружка го беше чула това, мигом щеше да довтаса и да подпука всички археолози с вретеното. Свободно време ли?! Ще им даде тя на тях едно свободно време, да не могат да си седнат на научните букви!

Щях също да й кажа, че учените днес разглеждат всички женски фигурки като култови изображения на богинята майка, а не като Неолита със сукмана. Сигурно много би се зарадвала някой да й вика, че е богиня и да й се кланя в някоя ниша.

Днес една брюнетка се занимава с възстановка на игрите от древността.  Казва се Роси и също като Неолита върти света на плещите си. От 2020 Росината организация АЛОС, заедно с историци и археолози от музеите в страната, изследват настолните игри в България през Древността. Изработват ръчно възстановки и адаптират правилата. Я им влезте в сайта, купете си по една Манкала и ще ви заведа на гости на Неолита. Ще й помогнем да си свърши къщната работа, ще приспим децата и после ще седнем да поиграем под блестящите звезди на неолитното небе. 

Тази история  е отпреди повече от 120 години, когато село Мезек било още на турска територия.  Пасял си, значи, Ангел Чобана овцетe, човъркал си нещо около Мал-тепе („Иманярската могила“) и що да види – глиган.  Звяр 177 кила, разчленен на части – на една страна туловището, на друга – краката.  Добре де, не бил истински, а от бронз – статуя сиреч.  Бай Ангел не искал находката да попада в турски ръце. Затова завлякъл, якичък ще да е бил, животното у тях и го закопал в двора.  Споделил със съселяните си и започнали да кроят план как да пренесат глигана в България.  Ама първо изпратили единия крак в Пловдивския музей, да видят дали няма да получат някой лев.  Статуята тежка, не било лесно да я прекарат през границата, и докато се почесват минали четири години.  Колко дълго може да се опази една тайна?  Турците, в края на краищата, научили, изкопали находката и я отнесли в Отоманския музей в Цариград.  Добре де, ама кракът си останал в Пловдив.  През 1931, пловдивчани успели да го трампят за гипсова отливка от цялата статуя.  Кон за кокошка, но поне днес имаме копие на глигана в цял ръст в Археологическия музей в София.  Ръстът цял, но глиганът – не.

Не стига, че бил осакатен в краката, клетият, ами и зурлата му била отрязана. Така си бил още при намирането.  Археолозите не открили липсващата част. Разбирам да не се е побирал в тавата, да му отрежат краката. Ами зурлата защо? И изобщо, цялата работа по разфасоването не е никак ясна. Бронз е това, не е кашкавал.  Сам ли е бил глиганът, или част от някакъв по-голям паметник? Къде са другите фигури? Каква е връзката му с могилата?

Древният скулптор се постарал в детайлите, доколкото може.  Гривата му е по конец, като брада на арабски ерген.  Богдан Филов пише, че върху лявата плешка, зад ухото, има рана от копие, от която капят три капки кръв.  Аз не можах да видя раната. Или е мое дясно, на Филов ляво, или е откъм стената. А ме досрамя да се пъхна от другата страна.  Какво като съм блондинка, какво като не е оригинал.  Ще писне оная ми ти аларма и после иди обяснявай, че Богдан Филов така ти казал.  Ще стане Блондинка в ареста, а не Блондинка в музея.

Откак бай Ангел намерил глигана, хората непрекъснато тършували наоколо.  През 1921 друг жител на селото, бай Георги, намерил близо до могилата дълъг бронзов прът. По-късно се оказало, че това е част от луксозен свещник, канделабър, разпарчетосан и той като глигана, на една страна сатир, на друга лампи, на трета прът, на четвърта триножник. То изобщо цялата работа около Мезешката гробница не е за хора, вманиачени в реда, като Девите, например.  Всичко е един гигантски хаос. Разхвърляни, натрошени, разглобени предмети и липсващи кости.

Тършуването приключило през януяри 1931, когато трима мезекчани, начело със селския пъдар, най-после попаднали на входа за гробницата.  Ама така се изненадали! И се уплашили, че било тъмно и нямали фенер. Единият отишъл до селото за светлина и се върнал с кмета и даскала (без попа, незнайно защо).  Добре че бил даскала де, да разкаже подробно след това на археолозите кое как е било намерено, защото храбрите индианаджоунсовци прибрали всичко и го отнесли в кметството, без да си играят да описват кое къде е и как е поставено.  Е, почти всичко отнесли.  След време някои дребни златни предмети от гробницата ги намерили при златарите в Хасково.  Откривателите си ги били взели „за спомен“.

Пет дни след отварянето на гробницата, в Мезек със свои колеги пристигнал самият Богдан Филов, основател и директор на Археологическия музей в София.  Бързо разбрал, че става дума за епохално откритие, смесица на микенска с тракийска архитектура, на гръцка с тракийска култура.  Месец по-късно изнесъл сказка, на която присъствал цар Борис.  Негово величество толкова се впечатлил, че веднага разпоредил да се дадат средства за разкопки.  Тогава започнало истинското научно изследване на откритието.

Аз съм като сврака – не можеш да ме плениш с каманяци, дори това да е най-дългия коридор на гробница в света и да е толкова майсторски иззидан, че да не можеш да си мушнеш нокътя между камъните. А и защо, по дяволите, да си троша маникюра.  Падам си по лъскавкото – бижута, обзавеждане, посуда всякаква.  Като красивия нагръдник от сребро с позлата, открит в главното помещение. На гърба му има отпечатък от плат. След време, когато техниката се подобри, ще могат учените да възстановят десена. И някой световен моделиер да направи колекция “Мезешки откутюр“.  Но хайде стига глупости.  Тежък и неудобен, нагръдникът не служел за защита на тялото в битка. Преди 2400 години тракийците украсявали с такива нагръдници труповете на мъртвите.  Направен е от гръцки майстор, обаче не съвсем по правилата. Явно е трябвало да се съобрази с вкуса на клиента си, който бил малко варварски, защото принудил майсторът да изчатка редица от човешки глави, вместо безобидни бръшлянчета и вълнички.  От Мезек досега в България са открити общо около 50 нагръдника, но пищните като този се броят на пръстите на едната ръка.  Ясно е, че погребаните в гробницата са били от сой.    

Канделабърът също не е от IKEA.  Има подобни в музеите по света – гръцки и етруски, но с такъв грациозен сатир с изящно цвете в ръката, няма.  В цветето са поставяли свещи, а в лявата ръка, опъната надолу и свита на тръбичка, сигурно са окачвали лампа.  Момчето балансира на пръсти на ръба на капител.  Представете си, че отдолу тече ручей и то пробва с палец студена ли е водата.  Затрогващо реалистична фигура.  Археолозите трябвало да го сглобят, защото бил натрошен и разхвърлян вътре и вън от могилата. 

Кой и защо е трошил и разхвърлял?  Ако са били древни грабители, защо не са взели цялото злато и бронзовите предмети, които по онова време били ценни? И защо старателно запечатали гробницата и засипали входа? 

Навремето, докато учех край Дунава, реката замръзна на кокал и един глиган цъфна в центъра на Русе.  Местната ловна дружинка храбро го отстреля.  Не зная дали са го сготвили, поне да не става зян.  Моята рецепта не се получи. Много от подправките липсват, много от въпросите нямат отговор. Но поне сега ще знаете откъде са трите капки кръв по пода на Археологическия музей в София.