Навремето имах много сладка класна с ужасен вкус за бижута. Вечно ходеше с едни грамадни пластмасови гердани, с едни тънки метални гривни в зелени нюанси и с коланчета от макреме.  Последният път, когато ходих в Националния исторически, веднага вляво от входа на изложбената зала, се спънах във витрина, в която, бога ми, помислих че са наредили спретнатичко аксесоарите на другарката Бонева.  На указателната табелка пише само „Дарове от символично погребение, с. Белиш, общ. Троян, VIII – VII век пр.Хр.“ и от 1 до 9 са изброени находките.  Туй то! Под номер 1 пише „Брадва, желязо“.  Другарката Бонева със сигурност не носеше желязна брадва в училище. Не беше войнствен човек.    

На 2800 години, а изглеждат като вчера правени!  Викам си, я да се разровя аз и да разбера какво му е толкова важното на това комплектче.  Оказа се, че мънистата са от планински кристал, а шестте камъка от огърлицата са от кехлибар.  Още в древността от Балтийско море, където са богатите кехлибарени залежи, към Средиземноморието е минавал прочутият Кехлибарен път.  Той се разклонявал на две – през днешна Естония, Полша, Словения и Италия, ценната смола е достигала до северните брегове на Африка. Когато изследвали в лаборатория нагръдника на Тутанкамон се оказало, че мънистата в него са направени от балтийски кехлибар. Същият като в нашата огърлица.  А от днешния Санкт Петербург през Гърция, кехлибарът е стигал до Микена и Сирия.  Точно това разклонение е пресичало нашите земи. Освен в Белиш, археолозите са открили балтийски кехлибар на още няколко места у нас.

За това, че кехлибарът бил добре познат в древността има писмени свидетелства.  „Добре установено е,“ пише Плиний Стари, „че кехлибарът е продукт на острови в Северния океан.“  Хората го ползвали за лечение и магии.  Бил дефицитен и скъп, а носенето му като бижу, при това така пищно, било привилегия на малцина. 

Кой ли бил човекът, на когото са принадлежали тези накити?  Понеже не са златни, намирчът им, който разровил тракийския некропол край Белиш през 2000 г., ги предал в музея. Бил достатъчно светнат в археологическите дела, за да направи точна схема как ги е заварил.  Положени били на съответните места спрямо тялото, но тяло нямало.  Това означава, че погребението е символично.  В кои ли далечни земи загинал?  Каква ли лоша съдба го застигнала? 

В онези времена зимите били люти.  От ноември до късна пролет Стара планина била непроходима.  Дали се изгубил и потънал някъде из снежните преспи по време на лов?  Сега е лесно – вземаш пушката и гърмиш.  Я пробвай с лък и стрела! Светът бил суров. Трябвало да се браниш от набези на други племена.  Затова още от днешният първи клас – седемгодишна възраст, децата били отделяни и подготвяни, но не от другарката Бонева в кварталното училище, а в тракийските спец-части.  Учителите били опитни ветерани. Освен боравене с брадва и меч, много важна била подготовката по езда.   Траките обяздвали конете без стремена, да се срастнат с животното. Навярно от там произлиза легендата за кентаврите.

Със сигурност не е бил случаен.  Това е част от украсата на парадно облекло. Полагането на брадвата до главата означава, че е имала ролята на скиптър. Възможно е човекът да е бил местен владетел или жрец. 

Мама имаше колие от кехлибар със запечатана мушичка в него.  Прекарвах часове да я зяпам. Веднъж дори се опитах да срежа смолата, за да ми се побере под лупата на микроскопа.  Изядох си боя, но уви, всеки гений е неразбран.  Та някак ми се иска с вас да се опитаме да запечатаме в кехлибар една сцена.  Какво ли би станало, ако другарката Бонева и този тайнствен тракиец можеха да се срещнат в паралелен свят някъде по прашния Кехлибарен път? Той крачи напет, брадат, смолистата му коса вързана на куку на темето, с брадва в ръка. На гърдите му се полюлява огърлицата, по ръцете и краката му се вият спиралите на бронзовите гривни.  Тя трака като две страстни костенурки с пластмасовия си гердан, обиците й – масивни колела от винил с принт на хипнотизиращи спирали, се люлеят примамливо.  Тънките й гривни от китките до лактите звънят тревожно. Спират, поглеждат се смутено, протягат ръце един към друг и кехлибарът ги залива.