Внимание, внимание! До всички илюстратори и художници!  Обявявам конкурс за илюстрации към популярните истории от моя блог „Блондинка в музея“.  Блогът бързо набра скорост и за една година се сдоби с над 3500 последователи във Фейсбук и Инстаграм.  Историите бяха публикувани в редица издания, между които „Дневник“, „Площад Славейков“, „Стършел“ и „Вижте – новините на детски език“. Партнирах си със Софийския университет за създаване на съдържание. Имам предложение от водещо издателство за публикуване на книга. Хич не мога да рисувам, а снимките, които правя в музеите не са професионални, нито пък са красиви. Затова си търся талантлив съмишленик с интересен визуален почерк.

Бих предпочела илюстрациите да са в стила на 30-40-те години на 20-ти век, в съответствие с визуалната идентичност и бранда на Блондинката, но пък имате и творческа свобода.  Победителят в конкурса ще получи 300 евро и възможност за сключване на договор за създаване на илюстрации към предстояща книга.

Тематика: Илюстрациите трябва да бъдат вдъхновени от тези три подбрани истории от блога „Блондинка в музея“:

Еротика в глината

Колко лайка имаш, Маро?

Кило злато, куп пари

Представям си илюстрациите да са в стила на 30-те и 40-те години на 20 век, но аз не съм специалист. Затова няма да ви ограничавам и ще ви оставя да развихрите творческия си потенциал. Все пак държа рисунките да отразяват духа на разказите ми – иронични, с чувство за хумор, изпипани от историческа гледна точка, със свежи герои и съвременно звучене. 

Целева аудитория: По-голямата част от читателите ми – над 75%, са жени на възраст 45-64 години.  Над 65% от тях са от София. 

Изисквания:

• Конкурсът е отворен за всички професионални и непрофесионални илюстратори и художници.
• Всеки участник може да изпрати до 3 илюстрации, всяка в цифров формат (PNG или JPG, 300 dpi, минимум 2000 px на страната).
• Илюстрациите трябва да бъдат оригинални и да не нарушават авторски права.
• Моля изпратете кратко ваше представяне и илюстрациите на email: blondeinthemuseum@gmail.com с тема „Илюстрации за Блондинка в музея“.

Краен срок

• Период за кандидатстване: 9 февруари – 9 април 2026 г.
• Обявяване на резултатите: 30 април 2026 г.

Критерии за оценяване

• Художествено качество, креативност и оригиналност;
• Съответствие с тематиката на историите в блога;
• Възможност за интегриране в книга.

Награден фонд

• Победителят в конкурса ще получи награда от 300 евро и възможност за сключване на договор за илюстриране на съдържанието на „Блондинка в музея“. За слава не гарантирам, но със сигурност ще популяризирам работата му заедно с моята.
• Класиралият се на второ място ще получи поощрителна награда от 200 евро.

Допълнителна информация

• Наградените участници запазват авторските си права, но ми предоставят неексклузивно право за публикуване и използване на илюстрациите за нуждите на книгата и промоцията ѝ, в блога „Блондинка в музея“, в социалните медии на „Блондинка в музея“ – Фейсбук, Инстаграм и Линктин, както и за сувенири, свързани с бранда на Блондинката.
• Ще сключа договор с избрания илюстратор, в който допълнително ще се уточнят правата на ползване на илюстрациите.
• Резултатите ще бъдат публикувани в блога, както и във Фейсбук и Инстаграм страниците на „Блондинка в музея“.
• Запазвам си правото да не присъдя награда, ако няма подходящи кандидати.

Контакти: За въпроси и допълнителна информация: Ела Русева
Email: blondeinthemuseum@gmail.com

Приложения:

Визуален бранд на Блондинката: https://drive.google.com/file/d/1LjtQ9oW12ELRxsUjN8FxEFaCwBA26Jtq/view?usp=drive_link

Линкове и примери към илюстратори от епохата (1930–1940 г.): За визуално вдъхновение вижте работите на Helen Dryden, Ruth Sigrid Grafstrom и Gluyas Williams. Линковете са само за визуална референция, без да ограничава вашето оригинално виждане.

🎨 Helen Dryden – модна и редакционна илюстрация

📌 Историческа икона на модните илюстрации, работила за Vogue и други списания.
🔗 Преглед на нейни Vintage Vogue илюстрации (жени, облекло, атмосфера в ретро стил):
👉 Pinterest: Helen Dryden illustrations
🔗 Допълнителни колекции с нейни идеи и ретро изображения:
👉 Pinterest: Helen Dryden
🔗 Примери на принтове/постери с нейни илюстрации:
👉 King & McGaw: Helen Dryden

---

🎨 Ruth Sigrid Grafström – дамски фигури и модна илюстрация

📌 Американска илюстраторка, работила за Vogue и други списания през 30-те и 40-те години.
🔗 Пример на стилна и елегантна илюстрация, създаваща атмосферата на дамско списание:
👉 Pinterest: Ruth Sigrid Grafstrom

---

🎨 Gluyas Williams – редакционни илюстрации и карикатурни сцени

📌 Известен с „slice-of-life“ илюстрации, публикувани в The New Yorker и други списания.
🔗 Примерна илюстрация (офис сцена, динамичен ретро стил):
👉 Comics Ha: Gluyas Williams
🔗 Общо представяне и примери от различни работи (New Yorker style, сцени от ежедневието):
👉 AskArt: Gluyas Williams

Преди години в далечен Тайланд се запознах с две лекарки от Италия.  Млади и симпатични, бяха успели да се откопчат от ежедневните си грижи в болницата и да предприемат екзотично пътуване.  Високо в планините при местните племена гидът, за да ни стъкне огън, несръчно започна да дялка бамбукови пръти с кьопава ножка.  „Да знаеш, ако си отреже някой пръст, двете с теб сме археоложки! Тук съм да си почивам, не да лекувам!“, прошепна едната на другата.   Може би са си мислели, че археолозите са безгрижни, когато са на почивка. 

Безгрижни, друг път!  Представете си следната сцена. Жаркото лято на 2006.  Прекрасният плаж на Велека.  Археолози по бански – Даниела Агре и нейният екип прескочили до Синеморец за уикенда. Слънце, море, пясък и вълни.  Кой дявол ги дръпнал за опашката, обаче, на връщане от плажа да минат покрай могилата, дето била проучвана десетина години преди това – през 1995. Поразровили тогава две трети, не намерили гроб и се отказали. Собственикът на съседния хотел тъкмо бил започнал да взема от там пръст, за да подравни терена, че му пречел на гледката.

Едната трета обаче си стояла непипната. По закона на Мърфи, точно там лежало, скрито от очите на хората близо 2300 години, скъпоценно съкровище.  И значи стигат те до могилата така по джапанки, с хавлиите на рамо, оглеждат и внезапно пред очите им проблеснало златно късче.  Изчовъркали го и що да видят!  Изящна златна плочка от диадема, досущ като диадемите на женските глави от Панагюрското съкровище. При това с надпис!  Златни бижута с надпис от тракийско време въобще не били намирани по нашите земи. 

Сега, Даниела Агре не е случайна! Решила да стане археолог още докато била първолак. Предната година в Голямата могила между елховските села Маломирово и Златиница намерила и изследвала пищното погребение на знатен тракиец с оръжията му, със сребърата и бронзът му и с уникалната му ризница.  А, да, освен това е сред малкото потомци на легендарната Райна Княгиня. Това няма археологическо значение, но пък прабаба й била решителна жена.

„Незабавно уведомих проф. Васил Николов, който е директор на Археологическия институт. Той издаде устна заповед, за да може да се приберат тези находки. Казах и на инж. Петко Арнаудов – кмет на Царево и полицията.  Останахме на място през цялата нощ“, спомня си тя. Направили спешно укрепване и вдигнали паянтов покрив да пази от дъжд.

Така небрежно и по джапанки, на 6 август 2006 г. ваканцията на археолозите завършила скорострелно и започнала историята на едно от най-забележителните тракийски съкровища, откривани някога у нас.

Спешните разкопки продължили през целия август.  Какво всъщност открили? Следи от клада с обгорял скелет.  Край черепа имало златни елементи от две диадеми, едната с въпросната плочка с надписа. В областта на гърдите намерили две разкошни колиета, едното с глава на бик със същия полускъпоценен камък като на плочката.  От двете страни на скелета имало две големи амфори.  Всичко наоколо било обсипано с миниатюрни златни листа, миди, зърна и спирали. За наше щастие, опечалените оставили скъпоценните златни и сребърни предмети в пепелта на кладата след като огънят утихнал. Затова повечето от тях се съхранили и не изгоряли до стопилка.

Разбира се, звездата на находката са чифт великолепни златни обеци, в които богинята Нике управлява двуколка с два коня – изключително фина изработка без аналог у нас.  Пошушнаха ми, че понеже едната обеца била силно повредена в жаравата, а на другата й били разсипани висулките, изложената в Националния исторически музей е сглобена от двете. 

Но да се върнем на плочката, от която започнало всичко.  Надписът върху нея гласи:  „Деметриос направи това за Кортодзунтос.“  Името на майстора е гръцко, а името на собственика – тракийско.  От фината изработка и гръцкото име излиза, че бижутата на знатната дама били направени в едно от най-добрите ателиета в Гърция.  Само изключително заможни хора можели да си позволят Картието на античността.  Но коя била тя? Според покойния проф. Божидар Димитров накитите били дар за жена или безумно красива, или тежко властна – най-вероятно и двете.  Според археолозите тя била съпруга на местен тракийски поземлен аристократ. Домът им се намирал близо – на около 200 метра от могилата. През 2012 г. отново Даниела Агре и нейният екип открили уникално сребърно монетно съкровище от 199 тетрадрахми – спестяванията на собственика, събирани в продължение на 30-40 години.

Заслепен от блясъка на златото, почти никой не обръща внимание на една проста керамична фигурка. Тя е двуполова – от едната страна е мъж, а от другата – жена. Може би дамата я е използвала, за да измоли плодородие в земите на мъжа си?

Днес даровете от могилата в Синеморец са изложени в Националния исторически музей. Те често пътуват по света и дори отвъд океана – последно участваха в изложбата „Първите владетели на Европа“ в САЩ и Канада.

А могилата?  Покрита с найлони под голямото дърво на хълма над плажа на Велека, тя напомня на туристите да си гледат в краката.  Не се знае къде и кога нещо може да ви проблесне между джапанките.