Сееш краставици, береш жълъди

Сееш краставици, береш жълъди

Това се случило с Владо, багерист в село Къпиново, в началото на май 1987.  Заравнявал земята, за да посее краставици в двора на почивната станция на някогашния радиозавод.   Повечето от вас навярно нямат представа какво означава „почивна станция“.  Фирмен хотел по соца, където трудещите се си отдъхват, в конкретният случай от производството на цветни телевизори.  Внезапно проблеснало нещо. Владо слязъл от багера, навел се и изровил съдинка, подобна на тези, в които баба ни правеше яйца по панагюрски.  Опитал се да я позабърше, но пръстта по нея се била спекла. Затова багеристът решил да я изтърка до блясък посредством домакинска тел, сол и сода. 

Търкал, чистофайникът, търкал и успял да смъкне позлатата от безценния съд, престоял в земята близо 25 века.  На дъното му е изобразен осмият подвиг на Херкулес – победата над тракийския цар Диомед.  Сигурно се сещате – Диомед имал изключително красиви и силни коне, които хранел с човешко месо. Херкулес откраднал конете и разгромил Диомед, но не успял да преодолее телта, солта и содата на Владо.  Киликсът, така се нарича този съд, лъснал с иноксов блясък. 

Покрай това се сетих как, като бях малка, мама си беше купила един сервиз от мед, покрит със зелена патина. Много красиво джезве с шест чашки, все едно току-що отмъкнати от някой музей. Когато й идваха гости, им сервираше греяна ракия или кафе с леблебия.  А те цъкаха и все я питаха от кое поколение в рода ни се предава тази безценна посуда.  Един ден пристигна баба. Останала сама у нас – кой на работа, кой на училище, хванал я съклета и изтъркала до кокал медния сервиз. Голяма суматоха настана. Мама припадна, разтичахме се да я поливаме с вода и да викаме бърза помощ.  Чашките до днес стоят във витрината в хола. По тях, като апотеоз на хигиената, личат драскотините от желязната тел в яките ръце на баба ми.

Когато свършил с търкането, Владо поразровил още малко.  На два метра встрани намерил части от бронзов съд. А след това и две-три златни полусфери, подобни на капзите по кожените якета. Едва тогава се сетил, че тази работа не е току-тъй и звъннал в музея във Велико Търново.  Довтасали археолозите и още в първите дни на разкопките се натъкнали на най-великолепната част от Къпиновското съкровище – златния накит. Бижуто е точно като в песента на Диана Експрес „Богатство“, но не с две праскови и две череши, а с десет жълъда, два бадема и една овнешка глава. От чисто злато. Закачени на сложно изплетена златна верижка с изящна закопчалка.  Жълъдите са различни – някои са по-тумбести, други по-издължени.  Шарките по шапчиците им също не са фабрично еднакви.  Затова археолозите предполагат, че в златарското ателие, някъде по крайбрежието на Егейско море, по бижуто са работили няколко майстори. Навярно човекът, на когото е принадлежал, го е носил закачен за дрехата с фибула. Трудно е да се определи дали бижуто е мъжко или женско. На мястото, където е открито, няма човешки останки. 

Накитът е уникален.  Досега не е намерен друг такъв в тракийския и гръцкия свят. Затова непрекъснато обикаля света – от Щатите до Япония и от Испания до Холандия.

Освен бижуто и киликсът – сребърния съд с позлата, злополучно изтъркан от Владо, съкровището включва още цели тридесет предмета – голям бронзов котел, бронзова кана, дванадесет златни апликации, за които стана дума, навярно украса на кожен колан, бронзова украса за конска амуниция, стрели и няколко рисувани гръцки вази, които били ритуално разбити преди натрупването на могилата.

Но кой бил притежателят на накита? И какво ли се е случило на това място преди всичките тези години? Археолозите не са единодушни по въпроса. Според някои могилата е символичен гроб на воин, загинал надалеч или изчезнал без вест. Близките му спазили тогавашния обичай, устроили погребален ритуал и поставили в гроба негови вещи и дарове. 

А според проф. Диана Гергова, ръководител на разкопките в Къпиново, става дума за събрание на големци. Управниците на живеещите в съседство тракийски племена си устроили пир, по време на който обсъдили политически и дипломатически дела.  Доказателствата за това са две. Първо, няма ложе, а предметите са положени в изградени от речни камъни полукръгове.  И второ, по-важно – върху широката част на необработен камък е изсечена непохватно думата „СКИАС“, което на  гръцки означава „събрание“. Освен това,  в тракийски времена киликсът не е бил използван за яйца по панагюрски, а е бил чаша за ритуално пиене на вино по време на пир. Пировете пък били един от основните начини за комуникация между тракийските аристократи.

И какво излиза – събрали се местните лидери на конгрес, яли, пили и се веселили, и решили окръжните съдбини. После, тъй като нямало цветни телевизори, по които новината за събитието да се излъчи, хвърлили посудата, оставили дарове за боговете и заровили камарата с висок насип. И така 25 века, докато Владо не решил да си посее краставици.

От февруари помагам на мама да си направи разсад, да го пресади в кофички, да го пренесе в оранжерията. Копай, поливай, колтучи, пускай му Бетовен да расте високо. Чакам с нетърпение да узреят сочни краставици и домати. Сложила съм две-три бутилки ракийка във фризера. И изобщо не завиждам на Владо.  Злато ни се яде, ни се пие.