Тя е свела глава към рамото си, сякаш заслушана в любима песен. Лицето й е нежно и замислено. Носи красива огърлица и обеци, но скъпите й бижута нямат значение. Погледнете ли я веднъж, не можете да откъснете очи от нея. Не знаем коя е била, нито как се е казвала. Не знаем нищо за характера й, за живота й. Знаем само, че това е най-изящният портрет от тракийско време и един от най-красивите в историята на човешката култура въобще.
Едва ли сте я виждали. Тя остава в сянката на великолепните стенописи в Казанлъшката гробница. Има обяснение за това. Ето, да ви попитам, кой е Джовани Донато да Монторфано? Почти съм сигурна, че не го познавате. Близо половин милион посетители годишно минават покрай неговото произведение „Разпятието“ в църквата Санта Мария деле Грацие в Милано, но не му обръщат внимание. Нищо чудно! Защото на стената срещу него е „Тайната вечеря“ на Леонардо. Както отбеляза дъщеря ми, още замаяна от леонардовия стенопис: „Най-сигурният начин да не те забележат е да застанеш до някой мегаизвестен гений“.
Да направим един експеримент. За какво се сещате, ако ви кажа „Долината на тракийските царе“. Вероятно първо ви идва наум Казанлъшката гробница. Тези от вас, които са по-запалени по историята, може би ще се сетят и за Голямата Косматка – гробницата на Севт III с възхитителната бронзова глава на владетеля и златото, открито там. Но едва ли някой ще спомене Оструша.
Могилата е съвсем близо до Косматката и отвън е невзрачно хълмче. Толкова невзрачно, че по време на Руско-турската война руснаците я използвали за щаб и изобщо не разбрали, че стоят върху един от най-ценните археологически обекти в България.
През 1993 година, след набезите на иманяри, археологът Георги Китов започнал спасителни разкопки. Натъкнал се на нещо изключително – цял храмов комплекс от шест помещения от времето на древния град Севтополис – отпреди 24 века. Не си го представяйте като Рилския манастир. Едва сто квадрата са, но са важни за това да разберем как са живели предците ни. Било място, използвано от тракийски владетели и благородници за религиозни обреди и за погребения. Построили го с много старание. Най-впечатляваща е гробната камера. Дали някой е бил погребан в нея или не – не знаем. Не са намерени човешки кости. Траките я издъбали от монолитен каменен блок с тегло около 40 тона с прецизност, която хайде да видя днес някоя строителна или каменоделска компания да постигне. Отгоре сложили каменен покрив-капак. Прагът на гробницата е толкова изтъркан, че си представям върволиците хора, прекрачвали го в продължение на столетия. Кого ли идвали да почетат?
Неотдавна с европейски пари превърнаха Оструша в лъскав посетителски център и сложиха саркофага в стъклена клетка. Но преди години можеше да се влиза. Легнах на каменното ложе на владетеля и се вгледах в тавана. Разделен на фасети от 38 квадрата, целият бил изрисуван с портрети, листа и цветя, митологически сцени и сцени от ежедневието. Кръгът в средата бил боядисан в златно и блестял като слънце. Корнизът бил покрит с фина бяла мазилка, която наподобявала мрамор. Фантастичният цветен космос беше по-скоро плод на фантазията ми, защото се виждаха само откъслечни тук ухо, там теме, зелено или кафяво петно. Унищожили го християните, които види се хич не харесвали езическите рисунки. Доста злостно са ги стъргали, да ви кажа. Оставили следи на местопрестъплението – няколко изпуснати монети и гвоздейчета от обувките си.
Възхитителният портрет на знатната тракийка е единственият оцелял. Той е в един от квадратите и е голям колкото блондински длани една до друга. Шестнадесет века преди Джото, преди началото на Ренесанса в Европа, незнаен тракиец нарисувал този шедьовър, пълен с живот. В един от срещуположните квадрати се вижда част от главата на мъж със златен венец. Дали са били двойка? Според Китов, стенописите на Оструша били по-красиви дори тези в Казанлъшката гробница. Вярвам, че с напредването на технологиите ще дойде ден, в който учените ще могат да ги възстановят с голяма точност.
Иронично, създателите на посетителския център са монтирали в гробницата камера, която показва лицето денонощно. Камера… Като че очакват жената да се раздвижи и да ни се усмихне.
Могилата крие още тайни. Пред комплекса в редици били подредени амфори, а в една от камерите ритуално бил принесен в жертва кон с цялата му украса – шест набузника от сребро, юзда, и начелник с 3D глава на грифон. До него намерили оръжията, с които бил убит, а също сребърна фиала и каничка.
Сред всички златни и сребърни съкровища, архитектурни и художествени постижения на траките, крехкото изображение на жената от Оструша грее най-силно. Художникът го е нарисувал с такава нежност, че нищо не е успяло да го разруши – нито хората, нито времето. И може би точно в това се крие истинската и неповторима стойност на Оструша – не в камъка, а в човека, който успял да му вдъхне живот. И да, идете да я видите. Може пък на вас да ви се усмихне.
Блондинка в музея 