Падна ми мазилката на къщата. А се нанесохме преди няколко месеца. Звъннах на строителя и му заговорих с влажен глас стил „свинско филе без кост само за шест и деветдесет и девет от топлата витрина“. „Ела с мен!“, казах му.  „Искам да ти покажа нещо, което отдавна е трябвало да видиш.“  Никой не може да устои на повика на хълмиста блондинка.  Скочи в колата по-бързо от кучето ми Роки, и също като него ме загледа мазно и заточи лиги.  Дори не попита къде отиваме.

След час бяхме в Земенския манастир.  Започна да схваща, че не става въпрос за промоция от какъвто и да е  характер.  Включих в режим екскурзоводския глас. На екскурзовод с двайсетгодишна практика, но с все още запазен ентусиазъм.  Школуван и с чувство. „Намираш се пред църквата „Св. Йоан Богослов“.  Построена е преди 10 века и е устояла на земетресения, пожари, градушки, наводнения, вражески нападения, византийско и турско робство,  и всичко, което може да се случи на една сграда за 1000 години.  Говорят, че дори Кръстоносните походи са минали през Земен.  И виж! Стои ли? Стои! Суха, здрава и запазена! 

Според легендата майстор зидар и неговият чирак се обзаложили кой от двамата ще вдигне по-хубав храм. Единият започнал да гради от едната страна на Струма, а другият – от другата.  Нямали право да гледат кой какво работи.  Майсторът приключил първи и отишъл да види докъде е стигнал стажанта. Онемял от минималистичната красотата на творението и съборил своя храм.   

Ако не си разбрал, казвам ти направо – ти строиш  по-зле и от тоя майстор, човече!  Доведох те тук да видиш как една сграда може да издържи 10 века без да й падне мазилката на третия месец!“

Засрами се като Роки, когато ми изгриза Джими Чу обувките.  Няма какво да ви занимавам с битовизми. Оправи си поразиите. Но тъй като ви въвлякох в ежедневните си проблеми, нека ви се реванширам, като ви доразкажа за този изключителен храм.

Никъде другаде няма да видите кубична църква.  И е мъничка – едва седемдесет квадрата.  Но е красиво и щедро изрисувана от няколко неизвестни, гениални майстори. Единият я е изографисал още при построяването й преди 1000 години. От неговите стенописи е останала запазена само Света Ана.  Няма да я откриете лесно.  Голямо  взиране пада.  Подсказвам – гледайте нагоре.  Навярно първите стенописи са се затрили при някакво бедствие, защото църквата е била изписана отново четиристотин години по-късно. Вторият творчески колектив се е състоял най-малко от двама души, единият от които е бил по-неопитен. Майсторът е оставял на чирака да рисува масовите сцени и големите църковни празници. Почеркът е по-недодялан, фигурите са с по-сдържани жестове и движения. 

Повечето от сцените и образите следват древни влияния, нетипични за византийската школа – от Сирия и Кападокия.  Но шефът очевидно бил истински творец. Не е копирал сляпо библейските сюжети, а е дал собствена трактовка на някои от тях. Едната особеност е в сцената с тайната вечеря.   Христос е изобразен два пъти, с два огледални образа – единият Христос подава хляба, а другия разлива виното.  Такъв ефект на двоен образ постигнах с функцията на айфона за заснемане на пано. Включих в режим заснемане – гаджето ми стоеше в началната точка на пейзажа. Докато плъзнах стрелката по линията, той бързо притича до крайната точка и хоп – появи се два пъти в снимката.  Не получих нито хляб, нито вино, но пък и той не е Христос.  А двойният Христос в Земен е уникален – не може да го видите изобразен така никъде другаде по света.  

Когато пък рисувал пътя на Иисус до Голгота, майсторът изобразил сцената на изковаването на гвоздеите за кръста.  Трима ковачи и една жена са около наковалня и ковашко огнище.  Движенията им и инструментите им са нарисувани много убедително.  И изобщо, в много от сцените има детайлно изобразени предмети от бита, което ни дава представа за ежедневието на хората преди десет века.  Тази сцена също не се среща като иконографски сюжет никъде в световната религиозна живопис.

Портретите на живи, истински хора винаги са ме вълнували повече от тези на далечни светци-страдалци.  Както във всяка църква, така и в земенската зографът е изписал образите на най-големите дарители. Това са местният феодал деспот Деян, съпругата му Доя и децата им Витомир и Стою. Оригиналната шапка на болярката с цилиндрчна форма, бял воал и метални пластини, ме изпълни с възторг.  Имали са и дъщеря, чиито образ е изгубен. Останали са само великолепните й обеци. Направо прежълтях от завист, като видях дизайна им. По нищо не отстъпват на световните марки днес. Това са едни от малкото запазени портрети на български боляри и с най-голяма художествена стойност след образите на севастократор Калоян и Десислава от Боянската църква.  Дрехите на светците също се отличават с красиви десени и изящни аксесоари.  Средновековният откутюр е бил много авангарден, наистина! 

През годините Земенският манастир е многократно разрушаван, но църквата „Свети Йоан Богослов” остава непокътната. Как е оцеляла? Какви сили са я опазили?  Уникалните стенописи правят църквата изключително ценна за историята и изкуството.  И въпреки своята звездна значимост, Земенската църква си остава земна. Малък, уютен храм, изографисан в убити природни цветове на глина и есен.  Тук човек забравя ежедневните си грижи и се чувства спокоен, смирен и закрилян.