Пиер Карден му бил съдружник. Външния министър Чжоу Енлай, дясна ръка на Мао, лично резюлирал молбата му да се ожени за китайската си любов.  Кой е принцът от Оряхово и защо е световна арт звезда? Ще разберете от приказката, която ще ви разкажа сега.

Живял някога в Оряхово беден ковач на име Иван Върбанов. Той и жена му Тота си нямали деца. Затова през 1932 осиновили Марин, който останал сираче още съвсем малък.  Забелязали те, че има дарба да рисува. Правили, стрували и го изпратили в Художествената академия в София да се учи за скулптор.  Учил що учил, па баш в най-дълбокия соц заминал далеч, далеч. Чак в Националната художествена академия в Пекин. Там му прикрепили отличничката Сун да му помага.  Влюбили се безпаметно.  Разменяли си писма.  Криели ги в хралупата на едно дърво. Срещали се тайно. Сун измислила сигнализация – ако е сплела косите си на една плитка, значи могат да са заедно след часовете, ако е на две плитки – не.

Сун била от стар аристократичен род с вековни традиции. Баща ѝ бил професор по древнокитайски език, писател и историк. Майка ѝ била професор по английски.  „И дума да не става!“, казали те, когато Сун им поискала разрешение да се омъжи за Марин.  „Но той е принц! Принц от Оряхово!“, казало момичето. Показало им снимки от двора на Художествената академия в София, с копия от статуи на Микеланджело, уж че са от неговото „царство“. Кандисали. Оставало да убедят Мао, защото по онова време смесените бракове в Китай били забранени. Писали, молили, писали, молили. Убедили го. Вдигнали сватба за чудо и приказ.

Но приказката не свършва дотук.  През 1960-а Марин и Сун се преместили в София. Изящна и чаровна, интелигентна, владееща пет езика, Сун се превърнала в една от софийските градски легенди. Снимали я в киното и в първия български сериал „На всеки километър“.  Марин основал катедрата „Текстил и мода“ в Академията. Цялата софийска бохема се въртяла около тях.

През 1976 г. Върбанови се преместили в Париж.  Пиер Карден се влюбил в творбите на Марин и откупил цялата му изложба за своя център “Espace Cardin” в Ню Йорк. Сун отворила Китай за световната мода и открила в Пекин ресторант Maxim’s. Там можело да срещнете Куентин Тарантино, Оливър Стоун, Ален Делон и Елизабет Тейлър.  Един ден в ресторанта се отбил режисьорът Бернардо Бертолучи.  Поканил я да направи костюмите в „Последния император“ и да се снима във филма. Марин творял в Сите де-з-ар и пътувал по света със своите текстилни шедьоври. В свободното си време основал още две катедри по текстил – в Сидни и в Ханджоу.

И все пак, какво било това чудо невидяно, което превърнало  проф. Марин Върбанов в световна звезда? Ами това, че с един замах свалил текстила от стените, завъртял го, усукал го и го преобразил от 2D в 3D.  Превърнал го в скулптура.  Китайците го боготворят. Наричат го Човекът-безкрайност.  Изографисали са го на стенопис в Художествената академия в Пекин. Единственият чужденец сред най-именитите китайски художници!

Разказах ви тази приказка днес, защото на 20 септември е рождения ден на професора. В България са останали малко негови творби. Има три пана в резиденция „Бояна“ и голямо пано в НДК. И по-дребни неща в галериите из страната.  В родния му град е запазен един чан.

Ще научите какъв е края на приказката, ако отидете до Оряхово да видите интерактивната изложба, посветена на Марин Върбанов и Сунчиту, както й казват оряховци. Намира се в Екимджиевата къща. Обадете се в Историческия музей, за да ви я отворят. Наистина си заслужава! Когато приключи прожекцията, приближете се до чана и се вгледайте в нишките му. Те свързват малко Оряхово с Ню Йорк и Сидни, с Париж и Пекин.