Принцът от Оряхово

Принцът от Оряхово

Пиер Карден му бил съдружник. Външния министър Чжоу Енлай, дясна ръка на Мао, лично резюлирал молбата му да се ожени за китайската си любов.  Кой е принцът от Оряхово и защо е световна арт звезда? Ще разберете от приказката, която ще ви разкажа сега.

Живял някога в Оряхово беден ковач на име Иван Върбанов. Той и жена му Тота си нямали деца. Затова през 1932 осиновили Марин, който останал сираче още съвсем малък.  Забелязали те, че има дарба да рисува. Правили, стрували и го изпратили в Художествената академия в София да се учи за скулптор.  Учил що учил, па баш в най-дълбокия соц заминал далеч, далеч. Чак в Националната художествена академия в Пекин. Там му прикрепили отличничката Сун да му помага.  Влюбили се безпаметно.  Разменяли си писма.  Криели ги в хралупата на едно дърво. Срещали се тайно. Сун измислила сигнализация – ако е сплела косите си на една плитка, значи могат да са заедно след часовете, ако е на две плитки – не.

Сун била от стар аристократичен род с вековни традиции. Баща ѝ бил професор по древнокитайски език, писател и историк. Майка ѝ била професор по английски.  „И дума да не става!“, казали те, когато Сун им поискала разрешение да се омъжи за Марин.  „Но той е принц! Принц от Оряхово!“, казало момичето. Показало им снимки от двора на Художествената академия в София, с копия от статуи на Микеланджело, уж че са от неговото „царство“. Кандисали. Оставало да убедят Мао, защото по онова време смесените бракове в Китай били забранени. Писали, молили, писали, молили. Убедили го. Вдигнали сватба за чудо и приказ.

Но приказката не свършва дотук.  През 1960-а Марин и Сун се преместили в София. Изящна и чаровна, интелигентна, владееща пет езика, Сун се превърнала в една от софийските градски легенди. Снимали я в киното и в първия български сериал „На всеки километър“.  Марин основал катедрата „Текстил и мода“ в Академията. Цялата софийска бохема се въртяла около тях.

През 1976 г. Върбанови се преместили в Париж.  Пиер Карден се влюбил в творбите на Марин и откупил цялата му изложба за своя център “Espace Cardin” в Ню Йорк. Сун отворила Китай за световната мода и открила в Пекин ресторант Maxim’s. Там можело да срещнете Куентин Тарантино, Оливър Стоун, Ален Делон и Елизабет Тейлър.  Един ден в ресторанта се отбил режисьорът Бернардо Бертолучи.  Поканил я да направи костюмите в „Последния император“ и да се снима във филма. Марин творял в Сите де-з-ар и пътувал по света със своите текстилни шедьоври. В свободното си време основал още две катедри по текстил – в Сидни и в Ханджоу.

И все пак, какво било това чудо невидяно, което превърнало  проф. Марин Върбанов в световна звезда? Ами това, че с един замах свалил текстила от стените, завъртял го, усукал го и го преобразил от 2D в 3D.  Превърнал го в скулптура.  Китайците го боготворят. Наричат го Човекът-безкрайност.  Изографисали са го на стенопис в Художествената академия в Пекин. Единственият чужденец сред най-именитите китайски художници!

Разказах ви тази приказка днес, защото на 20 септември е рождения ден на професора. В България са останали малко негови творби. Има три пана в резиденция „Бояна“ и голямо пано в НДК. И по-дребни неща в галериите из страната.  В родния му град е запазен един чан.

Ще научите какъв е края на приказката, ако отидете до Оряхово да видите интерактивната изложба, посветена на Марин Върбанов и Сунчиту, както й казват оряховци. Намира се в Екимджиевата къща. Обадете се в Историческия музей, за да ви я отворят. Наистина си заслужава! Когато приключи прожекцията, приближете се до чана и се вгледайте в нишките му. Те свързват малко Оряхово с Ню Йорк и Сидни, с Париж и Пекин.