Знаете ли легендата за принцеса Авге? Баща й, Алей, бил цар на малко царство в днешен Пелопонес. Отишъл той в Делфи при най-добрата гадателка, Пития, да му каже какво ще му донесе бъдещето. Тя му предсказала, че ако Авге роди, внукът му ще го убие. И какво направил човекът? Пратил я да стане жрица на Атина, мъж да не види!  Добре де, но един ден на гости му дошъл Херакъл.  Героят се натряскал, накривил венец, отметнал препаската си от лъвска кожа, захвърлил колчана със стрелите, хванал дърпащата се Авге в желязна прегръдка и я насилил. Авге дълго време криела, че е бременна. Когато разбрал, на Алей не му дало сърце я убие. Пратил я на съседа. Той явно хич не я харесал, защото я затворил в сандък и я хвърлил в морето, заедно с бебето, което била родила по пътя.  Що за хора, що за нрави! Сандъкът изплувал в днешна Турция, където местният цар го намерил в пясъка, измъкнал майката с детето и се оженил за нея. 

Авге и Херакъл сгазили лука в буквалния и в преносния смисъл.  След всички пътешествия из Гърция и Турция, незнайно как двамата се озовали в зеленчуковата градина на Иван Димитров в село Рогозен, Врачанско.  Изровил ги без да иска през есента на 1985, докато копаел канавка, за да пои насажденията си от близката рекичка. Както е казал Пауло Коелю, зеленчуци който не яде, той имане не ще да найде.  Освен изящната фиала с тези двамата, бай Иван извадил още 64 паници. С жена му ги изплакнали на дворната чешма и ги прибрали в един кашон под леглото.  Помислили си, че са открили утвар от стара църква.  Гък не казали цели три месеца. Ще вземат да се домъкнат всякакви хора, да им разкопаят двора и да им съсипят реколтата.  Добре де, ама селото малко, съседите шушукат. Сложил бай Иван посудата в една торба и я занесъл на кмета.  Той пък тутакси известил Врачанския музей. Така, на Богоявление, 6 януари 1986, сред лука на бай Иван, археолозите намерили още 100 сребърни съда с позлата.  Сервизът от общо 165 съда, 20 килограма сребро,  се превърнал в археологическото откритие на века – най-голямото тракийско съкровище в света.   

Било заровено плитко – на около 50 сантиметра от повърхността, разделено на две отделни купчини.  Сякаш някой го е пренесъл в дисаги и го е закопал набързо, уплашен и преследван от врагове.  Може би враговете са били келтите, които нападнали тези земи през 319-298 година преди Христа. (Според една приятелка, голям чешит, келтите така и не са си тръгнали и продължават да войнстват до ден днешен в Северозапада).  Човекът вероятно се е надявал да се върне и да си прибере съкровището, но го е застигнала зла съдба.

Този скъпоценен сервиз не е произведен наведнъж.  Бил е събиран в продължение на цяло столетие.  Някои от съдовете са вносни – от Егейското крайбрежие, други са дело на местни, тракийски майстори. Има такива, които са недовършени и ако се вгледате, можете да видите следите на чукчето на античния ювелир. Вероятно сервизът е предаван от баща на син. Надписите по тях показват или кой на кого ги е подарил, или кой ги е изработил. Подарените са от Бео, Апро, Ергиске и Сайтаба на Котис и синът му Керсеблепт (ако търсите имена за новородено, ето ви оригинални варианти). Котис е могъщият владетел на одрисите.  По све­де­ния на Де­мос­тен, той бил толкова важен, че при въз­ца­ря­ва­не­то си по­лу­чил зла­тен ве­нец и атин­с­ко граж­дан­с­т­во. С не­го се свър­з­ва раз­ц­ве­тът на Од­рис­ко­то цар­с­т­во. В една топла есен преди 2300 години, два­ма от съ­вет­ни­ци­те му го на­па­днали и убили по вре­ме на пир­шес­т­во в дво­ре­ца. Най-ве­ро­ят­но на ма­са­та е бил сервизът от Рогозенското сък­ро­ви­ще.

Що щат съдове на одрисите от Кабиле (днешен Ямбол) на територията на трибалите (днешна Враца)? Според археолозите, двете тракийски племена са направили политически съюз и са го скрепили с дарове.

Сцената с прегрешението на Авге и Херакъл е изобразена върху капак на антично огледало. Древен майстор го е припоил върху дъното на сребърната фиала.  Над главите им е написал за по-сигурно с двойни успоредни линии “Авге – самата тя“. И тракийското име Дидикаймо (двуосновно, нещо като Драгомир или Светослав). По другите съдове има още великолепни сцени от религията на древните траки и от гръцката митология.  Върху една от каните Ве­ли­ка­та тра­кийс­ка бо­ги­ня е яхнала лъвица, въоръжена с лък и стрела. Върху друга лъв напада кошута.  На трета е отново Херакъл – очевидно той е нещо като античният Джейсън Момоа – консерва да си отвориш или кана от земята да извадиш – той е там! Млад и гол, той (Херакъл, не Джейсън Момоа) е изобразен да посяга към пояса на амазонката Хиполита в деветия негов подвиг. 

Да пишеш за такава звезда, каквато е Рогозенското съкровище, е все едно да се изправиш в Ла Скала и да изпееш Каста Дива пред взискателната публика, слушала я до втръсване в изпълнение на най-добрите певици в света. Надявам се да съм се справила и да сте научили нещо ново от разказа ми.

Пред залата на Рогозенското съкровище в Регионалния исторически музей има забележителна снимка. Фотографът е запечатал момента, в който семейството предава съкровището на музея. Бай Иван е мрачен, жена му се усмихва дискретно под мустак, а тъщата е плашещо сериозна. Разбирам ги. Имане ни се яде, ни се пие. Само грижи и мъки създава. И съсипва салатката за ракийката.

Пропуснах да ви кажа, че в крайна сметка внукът на Алей действително го убил. Познават бе! Познават тия врачки! Ще взема и аз да отида. Ще я питам дали ако заровя съкровище, някой ще го намери след няколко хилядолетия. Ако ми каже „да“, ще скокна до Айко, ще купя 165 тенджери и тигани, ще ги занеса да ме гравират под ръка с Джейсън Момоа, да напишат отгоре „Блондинката – самата тя“ и ще отида да ги закопая в градинката пред блока. Умирам от смях, като си представя израженията на лицата на хората от бъдещето, които ги изровят, докато си поливат хидропонния лук.