Дюнерите са ви дошли до гуша? Пълнените чушки на мама вече не ви носят радост?Чудите се къде да потърсите вдъхновение за нови ястия, с които да предизвикате фурор?  Идете в музея!  Да, да, правилно прочетохте. И то не в кой да е музей, а в чудесния „Абритус“ в Разград.  Абритус е основан преди 1900 години като римски военен лагер. Ето защо фокусът на музея е върху историята на Римската империя. Включително върху това какво са обичали да похапват римляните. В интерактивната му експозиция, която по нищо не отстъпва на световните музеи, има цяла книжка с рецепти. 

Античният мастършеф се казва Апиций и е съвременник на Христос. Бил кулинарен развратник, прахосник и откачен експериментатор.  Рецептите му в трактата „Десет книги по готварство“ са екстравагантни и разточителни.  Негов съвременник разказва, че Апиций наел цял кораб, за да провери лично дали либийските скариди били така вкусни, както разправяли. Накрая профукал и последните си сестерции, и се отровил от ужас, че няма да може повече да поддържа луксозния си лайфстайл. 

Основната съставка в римската кухня бил соления и втасал рибен сос гарум.  Пълна загадка е защо, след като е нямало манджа без него в Римската империя, че даже и в десерти са го слагали, гарумът е изчезнал от европейската тенджера. Затова пък днес е използван масово в Азия. Плиний Стари описва рецептата така.  Покривате дъното на голям съд със слой от подправки – анасон, копър, джоджен, босилек и девесил. Отгоре подреждате всякакви видове дребна риба и рибени вътрешности.  Покривате с дебел слой сол. Продължавате в същия ред, докато се напълни. Оставяте да втаса една седмица и след това до края на месеца разбърквате всеки ден.  Прецеждате саламурата. Това е вашия гарум. Усетихте ли как засмърдя?

Дори да сте спец на киселото зеле и домашната ракия, не ви виждам как ще забъркате тази адска смес в мазето или на балкона. Затова да действаме практично – рибен сос продават в големите вериги хранителни магазини.

Но стига приказки. Ето ви една семпла рецепта от книжката в „Абритус“:

Леща с кестени

Сварявате за 8 минути 300 гр. червена леща с една чаена лъжичка сода бикарбонат. Бодвате 500 гр.  кестени и ги слагате в тава във фурната с няколко лъжици вода. Печете 10-тина минути. Изваждате ги, обелвате ги и ги кипвате заедно с целина на котлона 30 минути.  Смесвате ги с лещата и добавяте 1 чаена лъжичка кимион, 1 чаена  лъжичка семена от кориандър, 1 супена лъжица течен мед, 2 супени лъжици зехтин, черен пипер, 1 супена лъжица рибен сос.  Готвите ги заедно 10 минути. Сваляте от огъня и добавяте джоджен и пресен кориандър.

Сега, ако сте мераклии, можете да пробвате и нещо по-така от изстъпленията на древноримския хедонист:

Специалитет „Апиций“
Скълцвате на ситно предварително сварени вимета от юници и срамни устни от девствена свиня, изчистена риба, пилешко или друг вид птиче месо. Избирате и почиствате сварено бяло месо от пойни птички. Омесвате го със сурови яйца и зехтин. Счуквате в хаванче черен пипер, сол и подправки. Заливате с вино от стафиди и гарум. Добавяте скълцаното месо и усилвате огъня, за да заври. Сготвената смес, заедно със соса, подправяте с ядки от пиния и зрънца черен пипер и използвате като плънка за баница или лазаня. Изпичате в умерена фурна.

В „Абритус“ не можаха да ми кажат дали е вкусно. Никога не били пробвали никоя от римските рецепти. То и аз съм една! Вместо да се разшетам, да напаля огнището и да врътна някой засукан специалитет от книжката, взех че прибягнах до помощта на изкуствения интелект за онагледяване. Уви, с Апиций ме свързва яденето, а не готвенето. Затова ви моля – ако забъркате нещо от римския кулинарен гуру, пратете ми снимки и отзиви. Или пък дайте вашата любима рецепта. Кой знае? Може след 1900 години да попаднете в изданието „Трапезата на прилежната домакиня от 21 век“ на някой виртуален музей.