Ако нямате средства и време да пътувате до далечен Ню Йорк, можете да посетите Статуята на свободата тук, в България. Добре де, не е 93 метра висока като американската.  Голяма е колкото пощенска картичка.  И е от бронз, а не от мед. Но e произведена далеч преди 1886. И приликата е удивителна, не мислите ли?  Намира се в музея „Абритус“ в Разград.  Археолозите я идентифицират като малоазийската богиня Ма. Преди 1900 години пощенски картички е нямало. Хората са използвали такива матрици, за да отпечатват образите на любимите си божества върху тънки метални листове или кожа. 

Ма била служителка на Кибела, но постепенно започнали да я обожествяват.  Век преди раждането на Христос се сдобила със собствен култ.  Поради войнствения й характер я отъждествяват с римската богиня на войната Белона, сестрата на Марс. Какъв контраст с богинята на свободата Либертас, която е прототип на американската статуя! Външно са същите, а по характер са различни като ин и ян.

Намерени случайно през 1922, докато разградско семейство си прекопавало лозето, днес шестнадесетте бронзови плочки-матрици са сред най-ценните находки, изложени в музея. Ма е в пъстрата компания на още 15 божества от всякакъв произход – гръцки, римски, тракийски, близкоизточни.  Херкулес в борба с Немейския лъв, Артемида в минижуп и с високи тракийски обувки, Тракийския бог-конник, досущ като Мадарския, и пищни източни богини, окичени със звънчета, с изящни бижута на шиите и ушите, и кошници на главите. 

Около 3,000 души живеели в крепостта по време на разцвета й.  Абритус бил построен стратегически, точно на пътя между Сексагинта Приста (Русе) и Месембрия (Несебър), между Дунав и морето.  Имал четири порти, 35 кули и крепостни стени, дебели по три метра. Не бил голям, но бил спретнат – прави, широки улици, форум, просторни къщи със стройни колонади от бял варовик, с красиви капители и многоцветни фрески, акведукт и храмове. Хора от различни етноси и с различна вяра съжителствали мирно.  Всяка етническа група почитала своите божества.  Затова и по матриците е такова стълпотворение от идоли.  Като стаята на тийнейджър, окичена с какви ли не плакати на любими групи и герои. 

Сякаш изборът не бил достатъчен, та векове по-късно религиозното разнообразие в музея “Абритус” се попълнило с още една находка – бронзова джайнистка статуетка, част от преносим олтар от ХV в., намерена край Завет, на 30 км. от Разград. Джайнистите са секта в Индия. Центърът им е в Ранакпур, на 6000 километра от Делиормана.  Най-големият грях за тях е да причиниш вреда на живо същество. Ортодоксалният джайна прецежда питейната си вода, за да не би случайно в нея да са попаднали живи същества и премита пътя пред себе си със специална метличка, за да не настъпи насекомо или друга твар. Сектата съществува и до днес. Сега си представете следната странна картина. Хиляда четиристотин и не знам коя година е. По междуселския път, в облак прах, се носи нереална процесия. Джайнистки монаси мъкнат олтар, един върви пред тях и мете като луд. Вече аха да стигнат Завет, ги връхлитат разбойници. Избиват ги и им вземат метлата, а олтара пада по лице в полето, да чака шест века по-късно бай Генчо Станев да си прекопае лозето, и да измъкне Махавира Джина от забравата. Това е единственият подобен артефакт в Европа!

Още една космополитна връзка – пръв на останките от крепостта в далечната 1869 г. се натъква Анание Явашов, дядото на Кристо, световноизвестният художник.  Последните години от живота си Кристо изживя в Америка и си отиде в Ню Йорк през 2020 г. Но да се върнем на дядо му – академик, създател на археологическото дружество в Разград. По онова време той нямал възможност за мащабни разкопки, нито успял да идентифицира това, което е открил.  През 1953, когато започва строежът на Завода за антибиотици, от земята наизлизали колони, капители, оръжия и артефакти. Околийският на Разград звъннал тревожно в София и съобщил за откритието.  От там му казали да продължи да гради завода. „Най-важното е да се погрижим за здравето на хората. За историята ще мислим после“, казало началството. Но все пак пратили археолози от София за спасителни разкопки.  Спасили, колкото спасили – половината Абритус си останал погребан под основите на завода.

Както американците си имат Форт Нокс, така и Абритус си има своят златен резерв.  В крепостта живеели богати хора – собственици на големи участъци обработваема земя и търговци.  На 3 май 1971 г., при проучване на една от крепостните стени, археолозите открили съкровище от 835 златни монети – солиди с общо тегло около 4 килограма!  Предполагат, че монетите били в торба, скрита в едно от жилищата и останала затрупана в разрушения дом след нападението на готите. Това е най-голямото съкровище от златни монети в България.  Няма да можете да го видите в музея. Съхраняват го в специален трезор, заедно със златния пегас, символ на града, за който ще ви разкажа в някоя от следващите ми публикации.

Ако Индиана Джоунс знаеше какви неща има из делиорманските полета, веднага щеше да си купи нива или лозе в Лудогорието и щеше да се захване да копае.  Може пък точно той да открие златната колесница на император Траян Деций.  През 250 година готите, предвождани от Книва, преминали Дунава, стигнали до Берое, превзели и оплячкосали Филипопол, и тръгнали да се връщат.  Натоварени със скъпи трофеи, повели със себе си множество военопленници и добитък, варварите се отправили към Дунав, за да се приберат по родните си места.  Опитали да преговарят с Траян Деций да ги пусне, но той бил уверен, че ще ги разгроми.  Пресякъл им пътя точно при Абритус.  В едно горещо лято преди 18 века се разгоряла кървава битка.  Готите  разгромили римляните и убили Херений, синът на императора.  Самият Траян Деций пък потънал безславно в някакво блато.  Той е първият римски император, загинал в битка с външни врагове – едно от най-тежките поражения в историята на Рим. Началото на края за империята.

Мисля си, че Разград просто е център на Вселената.  И да ви кажа, нашата Статуя на свободата ми харесва повече. С жезъл в ръка, ябълка в скута, куче в нозете и орел над раменете, тя умело подръпва невидимите нишки, които свързват малкия град със света – с Рим и Раджастан, с Мала Азия и Америка.