Може спокойно да зададете този въпрос пред витрината с метеоритите в Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми в Софийския университет.  Експонатите едва ли ще ви отговорят, но ако никога не сте виждали истински метеорит, там е най-старата и най-голяма колекция в България.  Цели 43 късчета от необятния космос, озовали се тук при нас, на Земята. Е, какво пък толкова, ще кажете вие. Много шум за някакви си камъни.

Метеоритите не са просто камъни.  Те са интересни не само защото шансът някой ден един такъв да ви свирне край ухото е 1 към 700,000. Ако се прицелят добре и имат тонаж, могат направо да ни затрият от лицето на Вселената.  Интересни са и защото пренасят ценна информация.  Някои учени твърдят, че преди милиони години животът на Земята е пристигнал  „на стоп“, яхнал метеорит. Археолозите пък предполагат, че във времената, когато древните хора не са знаели как да добиват и обработват желязо, са го вземали наготово от паднали късове от небето. Като от Хоба, например.  Той ударил Земята преди около 800 века.  Открил го един намибийски фермер през 1920 г.,  докато орял с вола си.  Ралото застъргало като вилица по стъкло. Оказало се, че това е 66-тонно извънземно желязо с дължина 2,5 метра. Въпреки размерите си, Хоба не образувал гигантски кратер, защото паднал под малък ъгъл, а и тогава тази част от Земята била покрита с ледници и кратерът просто се стопил.  Хоба е най-големия метеорит, откриван досега, и най-големия къс необработено желязо. Не се знае дали праисторическият човек го е човъркал, но би могъл. След откриването му, хората късче по късче отмъкнали 2 тона от метеорита, докато през 1955 властите в Намибия го обявили за национален паметник, за да го запазят. Значи това, ако беше паднало на Балканите, за 380 лева на тон скрап хич нямаше да си играят, ами бързо-бързо щяха да му вземат едни 25,000 лева!

Чакайте, че така се разпалвам, като стане дума за космоса, че забравям накъде бях тръгнала.  Музеят е току под покрива в Южното крило на Софийския университет, в гълъбарника, както се казва.  Изглежда като декор от филмите за Хари Потър. Все едно си попаднал в някой от магазините за чудати неща на улица „Диагонали“ – стари витрини, прашни артефакти, избелели етикети, писани с мастило и паркет, който скърца тайнствено. 

Основан в далечната 1892, колекцията му са попълвали учени и ентусиасти.  Като проф. Наум Николов.  По време на Междусъюзническата война, полкът му бил в в Селечката планина в Македония. Той извадил от раницата си всички продоволствия и я напълнил с камъни. Изхвърля храната си, за да събира камъни! И това ако не е ентусиаст! 

Но да се върнем към метеоритите. В България има известни шест.  Парчета от два от тях са в музея – коньовският, който през 1931 г.  с гръм и трясък паднал в градината на Панайот Севков пред смаяните му очи, на него и на съседа му, че после пък съседа придобил паранормални способности и станал лечител, и павелският, който през 1966 се приземил край Полски Тръмбеш, и по който учените намерили органични съставки.  Дали наистина така е възникнал живота на Земята?

От чуждестранните експонати най-интересна е историята за суданския метеорит, наречен Алмахта Сита – Шеста станция. На 6 октомври 2008 г. в обсерваторията в Аризона, астрономът Ричард Ковалски си ровичкал из небето за  астероиди, които биха могли да пресекат орбитата на Земята. Изненадващо се натъкнал на един, който на пръв поглед изглеждал безобиден, но след някои изчисления се оказало, че това 80-тонно чудовище ще удари Земята след по-малко от двадесет часа. Световната астрономическа общност била вдигната на крак.  Астрономите изчислили, че астероидът ще падне в Судан. Взривил се на 37 км височина и се разбил на над 600 парчета. Някои попаднали на влаковите релси между Египет и Судан, край Шеста станция. Едно от тях посланичката на Судан подарила на музея през 2014.

Ако щете вярвайте, но метеоритите са предмет на издирване от частни колекционери, тъй като цената на едно парче може да стигне 70 хил. долара. Най-скъпи са марсианските. Така че във витрината на музея сигурно има едни 3 милиона долара!

Парченца от космоса има също в Природонаучния музей в София и в музея „Земята и хората“, но за тях ще ви разкажа друг път. 

Най-новите попълнения на музея в Софийския университет са скали и минерали от Антарктида, донесени от проф. Пимпирев.  Предполагам, че и той с радост би извадил консервите от раницата си, за да я напълни с камъни и скали.  За разлика от метеоритите, лудите и ентусиастите не идват от космоса, те родени са тук, както се казва в стихотворението за хвърчащите хора на Валери Петров.  И точно като метеоритите, те са редки и ценни, защото в големите си сърца и малките си раници ни донасят знанието за живота, Вселената и всичко останало.