Какво съпътства почти всяка революция в света?  От хилядолетия хората пренаписват историята и променят публичната памет като разрушават символите на предишната власт – събарят статуи, сриват мавзолеи и взривяват гробове.  Вижте собствената ни история: след 1944 г. комунистическият режим премахна паметниците на монархията, за да издигне нов пантеон от партийни герои и култа към личности като Георги Димитров.  След 1989 г. махалото се люшна обратно – взривихме мавзолея и продължаваме да спорим за паметника на Съветската армия.  Битката за паметниците рядко е за камъка и бронза.  Тя е за това кой има право да определя какво помним и как го тълкуваме днес. 

Сега ще ви разкажа една история за паметник от римско време и за неговата интересна съдба.  През пролетта на 1984 г. бригада от геолози правела сондажи на брега на Дунав край село Малък Преславец, на около 30 километра от Силистра.  Не зная какво са търсили, но със сигурност намерили нещо съвсем друго.  Попаднали на фрагменти от бронзова статуя, разчленена, погребана спретнато и сякаш нарочно подредено на дълбочина от около половин-един метър.  Разкопали внимателно, но така и не намерили главата, китките и единия крак. 

Дори в това състояние, когато наредили бронзовия пъзел, статуята излъчвала сила и авторитет.  Стилизираните лъвове по ризницата с изплезените езици били толкова реалистично направени, с такива детайли, чак до зеницата на окото. Над лявото рамо археолозите установили удебеление, което показва, че е носел мантия с типичната гънка. Украсите по военната ризница, позицията на тялото – вдигната дясна ръка и богинята на победата Виктория в лявата (намерили я непокътната сред парчетата), означавали едно – император. Не друг, а Траян, който през 106 година победил даките и установил новите граници на Римската империя отвъд Дунав.  

Даките, та даките! Нима Рим нямал по-важни победи, които да отбележи? Защо победата над тях била събитие с такъв гръмък отзвук в историята?  Дакия (в днешна Румъния) и цар Децебал късали нервите на римляните дълги години. Те били добре организирани, с укрепени планински крепости и често нахлували в римските провинции на Балканите.  Войните с тях били тежки и с променлив успех.  Победата на Траян  отстранила непосредствената заплаха за северната граница на империята. Да не говорим, че след превземането на Дакия, Римската държава рязко се замогнала – в хазната постъпили 165 тона злато и 331 тона сребро. Гражданите получили опрощаване на дълговете и данъците, както и по 650 денария. Траян използвал плячката да организира пищен четиримесечен триумф в Рим с гладиаторски борби, построил нов голям пазар и форум и издигнал знаменитата Траянова колона. Освен това разширил Circus Maximus да побира над 150 000 зрители!  За сравнение капацитетът на най-големите стадиони в момента – Камп Ноу и Уембли, е около 90-100,000 зрители!

Всъщност точно Траян е императорът, при който Римската империя достига максималните си граници с прибавянето на Дакия, земите в днешна Йордания, Сирия и Ливан, Месопотамия и Армения.  Периодът на неговото управление е част от Златния век на Рим.  По онова време статуи на победителя били издигнати в много римски провинции – от Африка до Мала Азия. Известни са около двеста, но повечето са каменни и с човешки размери. Три метра и двайсет сантиметра бронз е изключителна рядкост. 

Стоях респектирана в залата на Националния исторически музей и се опитвах да си представя що за човек е бил.  Ето какво прочетох в дебелите книги.  Траян бил роден под много щастлива звезда.  Въпреки че семейството му нямало патрициански произход, прep 97 г. император Нерва, който бил стар и бездетен, осиновил 44-годишния мъж и го обявил за наследник.  Година по-късно Нерва напуснал този нервен свят и Траян станал новият владетел на Рим. Бил скромен и смел.  Хранел се с войниците и вървял пеша сред гражданите, без страх и надменност.  Репутацията му на военачалник била безупречна, а единствените му известни слабости били виното и любовта към младите мъже.   

Сигурно се питате какво търси такъв забележителен паметник точно край Малък Преславец, в средата на нищото.  Според римските пътеводители, сред големите градове по Дунав: Рациария (Арчар), Улпия Ескус (Гиген), Нове (Свищов), Сексагинта Приста (Русе), Дуросторум (Силистра) имало и един малък военен лагер, наречен Нигринианис.  В него били разположени подразделения на армията, нещо като днешните гранични войски.  Археолозите предполагат, че Траян го посетил.  Когато дошъл на власт, той бил много притеснен за Дунавската граница.  Предшественикът му Домициан бил пълна негова противоположност.  Управлявал с терор и репресии, всявайки страх.  Подписал унизителен договор с Децебал и признал автономията на даките.  Траян се безпокоял, че в долното течение на Дунав били струпани легионите, верни на Домициан. Предполагат, че затова се вдигнал и обиколил градовете и укрепленията в този  район. Резултатът бил забележителен – той успял да сплоти и обедини армията. Възможно е да са издигнали паметника по повод посещението му.

Последната кампания на император Траян завършила злощастно.  През 113 г. той тръгнал на изток, превзел Армения и стигнал чак до Персийския залив — най-далечната точка, до която Рим някога бил стигнал на изток. И тогава триумфът се превърнал в кошмар: избухнали местни въстания,  снабдяването на армията станало трудно, а императорът бил вече болен и изтощен.   Римската армия тръгнала да се изтегля.  Траян умрял малко преди да навърши 64 години в Селинус, край съвременния град Газипаша в Анталия.  Положили праха му в основата на Траяновата колона в Рим. Това е един от малкото императори, погребани в рамките на града. 

Как се разчленява триметрова бронзова статуя?  Трябва да имаш голяма мотивация, за да го направиш.  Учените отхвърлят теорията, че това е символично обезличаване на властта (damnatio memoriae)  и заличаване на паметта за политическа фигура. Траян бил обожествен след смъртта си и останал образец за добър император.  Сенатът дори пожелавал на новите владетели да бъдат „по-щастливи от Август и по-добри от Траян“.  По-вероятно е статуята да е била скрита в късната античност при варварски нападения или разрушена при християнизацията.

Кой и защо се опитал да заличи паметта за този забележителен владетел и пълководец, не знаем.  Но историята си прави странни шеги – понякога изважда на показ неща, които хората са се опитали старателно да скрият.  Застанете срещу възстановката на статуята в Националния исторически музей. Дори без глава, ще бъдете готови да последвате Траян навсякъде. 

Днес ще ви запозная с Йолай.  Той е висок и атлетичен красавец, едва на 18. Влюбена съм в това момче!

Представете си го в люспеста ризница с авангарден дизайн и усъвършенствана кройка с подвижна яка.  С къси шлицове отпред и дълги отзад, сякаш развети от вятъра.  Все едно ей сега е излязла от някое ателие на Версаче. Носи червена шапка от агнешка кожа. Върху нея е сложил шлем с три преплетени змии.  Изправен гордо на седлото на любимия си кон, Йолай размахва крива и остра махайра  с изящна дръжка.  През рамо е преметнал два колчана стрели.  Единият е пълен с къси злобарки, бързи като ужилване от пчела. Другият – с по-голям калибър за далекобойни изстрели.  Наметнат е с пурпурно наметало. Вижте!  Протяга към нас лявата си ръка! На кутрето му проблясва златен пръстен.  Обул е мокасини от фина кожа.  Левият му крак е защитен от великолепен наколенник.  Искате ли да се приближим още малко?  Изпипана работа!  Вместо ръце, богинята от наколенника има две отровни пепелянки – символ на мълниеносна бързина и смъртоносно ухапване, поразяващо всеки враг.  Взира се в нас със студен, втренчен поглед, сякаш иска да ни вкамени, също като Горгоната Медуза.    Добре де, не бъди толкова зла! Ето, отстъпваме!

Не й се сърдете, това й била работата – да пази момчето от врагове. За съжаление не успяла.

Йолай е живял в земите край Елхово преди 24 века.  През юли 2005 археоложката Даниела Агре и нейният екип започнали разкопки на Голямата могила между елховските села Маломирово и Златиница. Копаели вече повече от месец и нищо.  Тъкмо започнали да се отчайват, когато един ден се сринал голям къс земя и зейнала дупка.  Отначало помислили, че е леговище на някакво животно.  Постепенно, с напредване на разкритията, установили, че са попаднали на нещо епично – пищно погребение на знатен тракиец.

Според Даниела Агре най-вероятно момчето е Йолай – първородният син на царя на одрисите Керсеблепт.  Йолай Керсеблептов. Кажете го бързо три пъти без грешка и сте готови за водещ в радиото.  Бил истински благородник.  Баща му имал атинско гражданство и заедно със синовете си, според Декрета от Делфи, се ползвал със специални почести и привилегии – постоянно гостоприемство, правото да пререждат опашката пред оракула, място в ложите в театъра, предимство в съда, както и освобождаване от всякакви данъци. 

Йолай бил жилав и фин, обучен в най-добрите традиции на одрисите – в етикет и изискано поведение, да язди, да стреля с лък и да казва истината.

Имал си любимо куче – голямо и с гъста козина.  Заедно тичали из горите, къпели се в реките и ходели на лов.  Косматкото го посрещал всеки път с щастлив лай и подскоци.

Но един ден господарят му не можел повече да го повика.  През 347 година преди Христа Филип Македонски започнал масирано настъпление срещу разединените одриси.  Навярно в някоя от битките загинал Йолай.  Печална процесия го докарала от далечните бойни полета, посипан със сол като херинга, за да се предпази тялото по дългия път.  Смъртта му била толкова внезапна и непредвидена, че знатното му семейство нямало време да му построи гробница. Затова го положили в набързо скалъпен гроб.  За щастие на учените, гробът останал непокътнат в продължение на 24 века.

В отвъдното го последвали двата му коня.  В хълбока на единия имало бронзова стрела.  Явно бил с господаря си до последния му миг.  Убили кучето с голям камък в тила и го погребали редом.  Никога до този момент археолозите не са намирали куче в тракийско погребение. Може би най-трогателната находка е частта от нашийник на скелета му. Милото, явно наистине било най-добрия приятел на Йолай.   

В гробът на младежа имало многобройни скъпи вещи. Те са толкова ценни, че непрекъснато пътуват по света, за да представят тракийската култура. Една част са изложени в Националния исторически музей в София.  Сред тях е златен маслинов венец. Венец като венец, ще кажете вие. Виждали сме такива колкото щеш.  Да, но няма друг такъв открит цял и толкова запазен. Освен това е с централна плочка, на която е изобразена богинята Нике в целия й блясък. Такива венци са изключителна рядкост.  Но най-интересното за мен беше, че е бил носен често. Откъде знам ли?  Даниела Агре пише, че някои от листата и плодчетата са били монтирани обратно и поправяни, при това небрежно.  Златният пръстен на кутрето на лявата му ръка също е носен е много дълго време, дори се е полирал. Може би се е предавал по наследство и е служел за печат.

На главата на покойника сложили златната му диадема с 29 еднакви златни апликации.  За да си представите колко висок е рангът на момчето ще ви  кажа, че подобен венец и диадема има и в гроба на Филип Македонски.  А за да си представите как е изглеждала диадемата, ето снимка на един съд от Tell-el-Maskuhuta в Египет, който сега е в Британския музей.  Диадемата е досущ като тази, намерена в Златиница.

Момчето било погребано с многобройни оръжия, сребърни, бронзови, керамични съдове и апликации от конските сбруи на двата коня. Имаме уникален шанс, че заради осоляването са се запазили парчета кожа и текстил.  Според изследванията, тъканта е най-ранната коприна, внесена в Европа!

Близките на Йолай не го забравили дълги години.  Ходели често на гроба му и носели дарове и храна – вино, мед и мляко. Сигурно приживе наистина бил добър и уважаван млад мъж.

Миналото достига до нас основно чрез смъртта. Погребенията са едни от най-ценните носители на информация. Но ми се иска да запомним това храбро тракийско момче, дали е Йолай или не, живо и жизнено. Виждам го как тича, играе с кучето си и препуска през зелените гори на Странджа. Как се взира напред в бъдещето и ни маха приветливо, сякаш животът е безкраен и тепърва му предстои.