Живели някога, преди много, преди хиляди години, Палеолит и Палеолита. Те постоянно се местели в търсене на храна. Палеолита обичала уюта и украсявала пещерите, в които се подслонявали, с прекрасни рисунки от прилепски тор. Мъжът й по цял ден го нямало. Ходел на лов и риболов с останалите мъже от лагера я за мамути, я за бизони. Цялата грижа за децата и домакинството се падала на нея. Представям си колко й е било трудно. На мен един единствен път ми се наложи да преместя семейния катун на ново място, децата се изпокриха в кашоните, котката избяга, изчезна флашката със записа от сватбата и половината покъшнина не оцеля. Апокалипсис!
Навярно един ден на Палеолита адски й писнало, забила си мамутски кокал в косата, сложила ръцете на „Ф“ и изкрещяла „Аз от тука вече не мърдам!“ Така започнала неолитната революция. Хората престанали да се местят, засяли ниви, завъдили животни и се заседяли в тихите вечери край огъня да си приказват и да пеят тъжни номадски песни за пътища безкрайни.
Преди повече от 8000 години наследниците на Палеолит и Палеолита – малка група хора – около 150 -200 души, се заселили на речна тераса край река Тополница до днешното село Чавдар. Построили си къщи от дъбови колове и преплетени лескови и върбови пръчки. Измазали ги с глина, примесена със слама и старателно ги украсили с охлювени спирали, които нарисували с пръсти. Засяли лимец, ечемик, грах и леща. Ловяли риба в реката. Хапвали си и месце. Вярно – не много – около 20 кила годишно (за сравнение ние ядем около 80 кила). Диетата включвала говеждо, козе и овче, а също и разнообразен дивеч. Направили си пещи, станове и керамични работилници.

Откъде знаем ли? Всичко започнало съвсем случайно през 1967, когато край днешното село Чавдар решили да засадят ябълкова градина. От земята започнали да извират останки и местните хора извикали археолози. На място пристигнали Георги Георгиев и младият изследовател Кънчо Кънчев. Те ровили, разглеждали и проучвали мястото цели 12 години! С помощта на науката – скенери, рентгени и микроскопи, те проникнали в сърцевината на предметите. Специалисти археоботаници и археозоолози изследвали всяка кост и всяко зрънце. Описали и документирали старателно откритията си.
Не липсват и мистерии. Като тази с изчезването на странния съд. В боклучна яма край една от къщите някой от жителите на селото изхвърлил изящна керамична купа със странна форма – три гърла, тумбесто тяло и широко столче. Съдът е старателно и красиво изрисуван с орнаменти с бяла и кафява боя и се откроява от всички останали. Всъщност, такъв не е намиран никъде в България. Добре че Георги Георгиев старателно го описал и заснел през 1981! Защото „…след многобройни участия в задгранични изложби“, както написал Георгиев, съдът мистериозно изчезнал. Няма никакви данни нито по кое време се е загубил, нито къде може да е.

Добрата новина е, че вие можете да го видите. Един запален керамик, Георги Генов, е направил точна реплика. Изложена е във великолепната нова експозиция „Неолитът – първата революция в човешката история“, за която ще ви разкажа след малко.
Другата неолитна мистерия в Чавдар e свързана с погребение! В селото е открит само един гроб. В него открили жена на около 50 години – дълбока старост за неолита, когато средната продължителност на живота била около 25 години. „Бабата“ била средна на ръст за онова време – около метър и половина висока. Страдала от силни болки в кръста, понеже имала шипове – резултат от здрав земеделски труд. Погребали я в плитък гроб между къщите, посипали й краката с червена охра и я затрупали с опожарените останки от дома й, както повелявали тогавашните ритуали. Коя ли е тази жена? Старейшина? Жрица? Къде са погребани останалите хора от селото?

Знаете колко съм капризна и критична. Гледам изложбите под лупа и все намирам кусури. Но този път няма какво да кажа! Експозицията „Неолитът – първата революция в човешката история“ е изпипана великолепно – историята се лее увлекателно и гладко, дизайнът и рисунките са красиви и елегантни. Създателите споделиха, че археолози и илюстратори са работили заедно, за да има максимална достоверност как наистина са живели хората тогава. Без измишльотини! Интерактивните елементи – звук, докосване, видео са в баланс с оригиналните находки.

Създателите на изложбата са постигнали революция. Революция в отношението към посетителя и неговите възприятия. Революция в правенето на изложби! Горещо ви препоръчвам да я посетите! Намира се в местността „Света Петка“ край село Чавдар, преди осем хиляди години вдясно.