Можете ли да познаете на кого са тези думи? Едва ли.  Тя не е известен философ, политик или журналист, а е най-обикновена … гарга.  Стояхме пред витрината с папагалите в Националния природонаучен музей, който не е някакъв случаен, а е към Българската академия на науките, сериозна работа, и моят любезен домакин ме попита дали зная кои птици говорят най-добре. Той е доцент Николай Симов, буболечколог. Ръкостискането му троши кости.  Блеки, както му викат, е страстно влюбен в работата си и е най-сладкодумният разказвач. Когато ме посрещна на входа, от ръкава му изпълзя тлъста хлебарка, дълга почти педя.  Знае той как да впечатлява блондинки. Така се разпищях!  Посетителите помислиха, че се е включила противопожарната аларма и тръгнаха да се евакуират.  Поуспокоила се бях вече, но не чак толкова и му се троснах: „Е много ясно, че знам – папагалите естествено!“. И продължих наперено:  „Кой не е чел „Острова на съкровищата“. Подай ми рома, Джим Хокинс!“.  Тогава Блеки ми разказа как жена му, като била малка, се сприятелила с една гарга и я научила да казва „Чичо Митко, дай сланина!“. Учените винаги те карат да се чувстваш малко тъп. Дори да не си блондинка.

Музеят е пълен със съкровища и любопитни истории, за които посетителите могат да научат, ако си вземат екскурзовод. След вълнуващата ми разходка с доцент Симов съм готова да ви разкажа някои от тях. Ще го направя на серии, че ако е наведнъж, ще стане война и мир и ще спрете да ме четете. Ето първите две.

История първа е за грамадната кафява мечка, която страховито се извисява над посетителите, разперила лапи срещу стълбището на третия етаж. Стръвницата се развилняла в Чамкория през 1936 и всяла ужас сред хора и животни. Управителят на царското ловно стопанство наредил да се изгони звяра с тъпани и викове. Музикалният метод се оказал неефективен и един ден, без знанието на Борис III, управителят я убил.  Царят много се ядосал и уволнил човека. Но за да не става зян животното, препарирали го и през 1937 година го изпратили на Световното ловно изложение в Берлин. То пък взело, че получило първа награда и златен медал.  По това време на власт били нацистите. Медалът, който до ден днешен блести пред очите на всички, е със свастика. В краката на мечката е дипломът, подписан от Херман Гьоринг, дясната ръка на Хитлер.  Това са може би единствените нациски символи в публично пространство, преминали през времето на комунизма до наши дни.

История втора. Тя е хем затрогваща, хем поучителна и е за носорожката, която е изложена в една от залите на третия етаж.  Била бременна, когато през 1987 пристигнала в София от Великобритания с тригодишния си син Чико. Днес Чико е най-старият обитател на Софийския зоопарк, гальовен и звезден, доживял до столетните за носорог четиридесет години. Тук родила момиченце, което по-късно преместили в Дъблин по европейска програма за обмен.  Белият носорог е в червената книга на застрашените видове. В света са останали едва около 10,000 диви животни от този вид.  Бракониерите ги избиват заради рогата, които сме решили, че са чудодеен лек за подмладяване. Това изобщо не е вярно. Рогът на носорога е направен от кератин – същия протеин, от който са нашата коса и нокти.  Но това са суеверията – затриват хора и животни.  Като стана дума за суеверия, в един от броевете на списание „Светулка“, орган на Българското ентомологично (сиреч буболечкологично) дружество, излизал в края на 19 век, Христо Пигулев, основател на дружеството, разказва за следното произшествие:

„Един ентомолог, като отишъл на една ловитба, бил принуден често пъти да минава от градината в гробищата, които били съседни на неговото ловно място. Фенерчето му – като осветявало ту градината, ту гробищата – предизвикало съмнения в селяните. Решили, че това трябва да е вампир. Това съмнение още повече се усилило, когато един от тях потвърдил, че той видял как този вампир е излезнал от гроба на лицето, което преди два дена било погребано.

Решили селяните да нападнат и изгорят вампира. Кой с кол, кой с вила, се отправили към гробищата. Нашият ентомолог, като видял, че има работа със суеверци, почнал да вика, че той е дошъл да лови пеперуди. Обаче тълпата вместо да се укроти, с все по-голяма ярост се спуснала към него и с два-три удара нещастният ентомолог бил повален на земята и яко завързан. Наклали голям огън и почнали да го събличат. Неговият вик дал повод за по-голяма гюрултия в селото.

Старшият стражар, като чул този глас, веднага се завтекъл на мястото на произшествието. Разбрал, че има работа със суеверие, искал да освободи вампира, ала селяните упорствали. Най-после отстъпили при условие, че вампирът ще бъде прекаран през селото, увит в дебели черги, за да не би да остави смърт по пътя, през който минава. Нещастният ентомолог, увит в черги, както и неговите пеперуди в пакетчета, стигнал благополучно до полицията. Това се случва на 28.08.1899 година.“

Ние човек убиваме от суеверие и невежество, пък камо ли на носорозите да простим.  Но да се върнем на носорожката в музея.  Когато умряла през 2003 в дълбока старост, служителите на Софийския зоопарк изпратили кожата й в Националния природонаучен музей, за да я препарират и изложат. Толкова тежала, че москвичът, в който я докарали, пълзял по жълтите павета почти по шаси.  Поканили скулптора Никола Минчев да направи тялото от пластмаса.  Обаче щом опънали по манекена кожата в препараторната, се изправили пред огромен, в буквалния смисъл, проблем.  Носорогът не можел да мине през вратата. Опитали се да го изкарат през прозореца, но той се заклещил. Предницата му на Цар Освободител, а задницата – в музея.  Десет души се събрали да пренесат тристакилограмовата носорожка.  Един дърпал, друг бутал, а препараторката през цялото време крещяла: „Не пипай циците, не я дръж за задника!  Внимавай! Ще се счупи!“  Накрая успяли да я подредят в залата тъкмо навреме, та да може президентът Първанов да пререже лентата на новия експонат.    

Обикновеният посетител в музея вижда лабиринт от витрини с купища препарирани животни. Да, той може да си плати за екскурзовод, но рядко го прави. Предпочита да си браузва свободно. А доцент Симов, както и двайсетте негови колеги учени не са там, за да говорят с посетителите. Имат си друга работа – да откриват и изследват нови видове, да се занимават с опазване на старите и да развиват знанието за живота, който ни заобикаля. Но пък ето, и от блондинката някаква полза да има. Не само да пищи и да всява паника. Още интересни истории от най-стария и най-богатия музей на Балканския полуостров ще научите следващия четвъртък.  А дотогава идете да кажете здрасти на стръвницата и носорога.  И не ловете пеперуди на гробища по тъмно!

(следва продължение)