Големи хуни бяхме с брат ми.  Един ден, докато се гонехме из къщи, строшихме любимата керамична ваза на мама. Красиво изрисувана, с издължен силует, тя стоеше в ъгъла в коридора, пълна със сухи треви.  Голяма паника настана.  Купихме лепило „Кале“ от книжарницата, събрахме парчетата и се захванахме за работа.  Лепилото преливаше от пукнатините като гной и се точеше на конци. Коси, носове, уши, пръсти, че даже и изплезените от старание езици – всичко залепна, освен вазата.  Абе накрая се получи нещо, което би красяло холната масичка на Франкенщайн.  От ужас изкопахме една дупка в градината и погребахме вазата там.  Когато мама се усети, шамарената фабрика беше отдавна фалирала. Отървахме боя. 

Я сега си представете как човек събира и залепя стотици грънци, разпарчeтосани на хияди парчета и разхвърляни в  повече от 400 ями. Как от този хаос се раждат извънземни делви с глави на чавки, каквито нямат аналог никъде в света? 

Когато започват разкопките край Капитан Андреево, кметът отваря училището – десет класни стаи, физкултурен салон и учителска стая – за да може археолозите да наредят по подовете намерените керамични парчета. Игла е нямало къде да хвърлиш.  На Мария Славкова, реставратор, се пада сложната задача да сглоби каквото може. 

Но аз пак от главата за краката. Я да се върнем една крачка назад, за да ви обясня по-спокойно за какво става дума. 

Преди около 7300 години, древните хора избрали това място на брега на Марица край днешното Капитан Андреево и в продължение на 300-400 години издълбавали в него ями с диаметър от около метър-два и с различна дълбочина – от 2 до 10 метра. Местността прилича на пита швейцарско сирене. Нашите археолози са изследвали над 420 дупки, което според тях е една десета от цялата площ на комплекса.  Голяма част от него се простира отатък границата, в съседна Турция. 

В ямите древните хора поставяли най-различни неща – покъщнина – хромели за зърно, тежести от станове, статуетки; храна, много храна – парчета месо от различни животни, плодове и зърно.  Трошили и хвърляли в тях всякаква керамика – делви, гърнета, паници, лъжици.  Части от една делва били разхвърляни в няколко ями.  Озадачаващо е, че дори погребвали в дупките части от изгорели къщи.  Не са хвърляли хора. Едва в няколко от тях са намерени човешки кости, и то старателно погребани.

За какво са служели тези дупки?  Бунище?  Съмнявам се. Едва ли бихте си избрали най-плодородната нива за боклучарник.  А и защо ще си играете да обмазвате вътрешността на дупката с глина, ако ще е за смет? Освен това, във времето преди появата на колелото и каруцата, да влачиш боклука си с километри, и без удобни инструменти да копаеш дупки, е крайно непрактично. А както по-нататък ще разберем, праисторическият човек е бил доста практичен.   

Хранилища за зърно? Зърното е едно от многото неща, намерени в ямите, но в малки количества, наред с нахут, секирче и леща. Имало е също плодове – дрян, слива, малина и грозде. Заедно с кости, зъби и рога от благороден елен, тур (диво говедо), дива свиня, заек, лисица, коза, овца, свиня и куче, фрагменти от птичи кости и риби, черупки от речни миди. Днес в силозите не трупаме покъщнина и всякаква посуда, нали? И манджи не оставяме. 

Археолозите забелязали, че всички предмети в ямите са износени, със следи от дълготрайна употреба, на границата на изхабяването.  Сиреч не са жертвали нови неща.  Практични, казах ви!

Но да се върнем към чавките. Изключително красиви и загадъчни керамични съдове.  Птици ли са или хора?  Без уста, но с кок на тила, спираловидни уши, остър нос и красива геометрична украса.  Ръцете им са протегнати напред, но са късички и не могат да им обхванат обемистите шкембета.  Истинско чудо е, че сред морето от чирепи екипът успява да намери частите и да сглоби 12 от тези делви.  Най-голямата е почти метър и е била счупен на 120 парчета!  Най-малкият съд е едва десетина сантиметра.  Всъщност точно по него Мария и екипът й се ориентирали как да сглобят големите.  Мъникът е съвсем цял, даже с капаче на главата.  Въпреки че е твърде недодялан, той им послужил като картинката на кутията на съвременните пъзели – гледаш от нея и редиш. 

Глинените делви не са правени в едно ателие, нито от един майстор. Датирането им показва около 150-200 години разлика във възрастта.  Навярно е имало някакъв канон, някакво правило всички грънци да са като чавки. Традиция на изображението, която се е предавала на това място от поколение на поколение. 

И аз, чавката любопитна, кацнах в музея в Багдад и що да видя!  Съд с лице с остър нос и с геометрични рисунки, правен около 200-300 години по-късно от нашите.  На глед не прилича много, но принципът е същия.  И да, за мен следите от въглена, с които древният човек си е скицирал как да оцвети съда, са по-ценни от злато. 

Мария беше много въодушевена и от гърнетата, украсени с дупки.  Тя каза, че вдлъбнатините по тях са толкова прецизно подредени и еднакво дълбоки, все едно са правени с компютър.  А според проф. Васил Николов, който оглавява разкопките на Капитан Андреево, най-ценната находка е бикът, язден от жена, който стотици години по-късно превъплащава мита за Зевс и Европа.  Бикът наистина е много красив, но според мен го язди мъж.  Имам набито око за интимни подробности, но моля ви , погледнете и вие, да не е само плод на мой еротичен блян. Направо отидете в зала „Праистория“ на Археологическия музей в София, да ги видите на живо и отблизо.

Ями има и на други места – във Великобритания, в Испания, край Любимец в България. Науката тепърва ще открива, ще разсъждава и ще изследва тези коплекси.  Дали са пускали покойниците по реката, а после са яли, пили и трошили?  Или това е било тяхнто място за поклонение пред боговете. Място за свещенодействие, на което са се опитвали да измолят по-добра реколта, по-хубаво време, мир и здраве?

Засега въпросите са повече от отговорите.  Но ме напушва смях като си представя какво ще стане, когато след 7300 години някой клет археолог се натъкне на дупката, в която заровихме с брат ми франкенщайновата ваза.