Бяла мечка в Черни Осъм

Бяла мечка в Черни Осъм

Василена всъщност била зелена, когато я донесли от зоопарка в Ловеч. Водораслите в басейна оцветили козината й в този съвсем нетипичен за полярните мечки цвят.  Умряла от старост на достолепните 28 години далече от родината си.  Днес се усмихва като за снимка от витрината в Природонаучния музей в Черни Осъм. 

В музея има още един чужденец. Представете си горещ юлски ден. Седите си на кафе с приятели в центъра на Ловеч и си разменяте клюки. И изведнъж пред вас изкача Алонсо Минчев Казанджиев, с коцкарски мустачки и усмивка като веригата на моторна резачка.  Можеше да е повод за романтино запознанство, ако Алонсо не беше ягуар. Истински. От  плът и кръв.

Измъкнал се тайно, докато му внасяли храната и хукнал да опита вкуса на свободата.  Не успял да стигне далеч. Това за центъра си го измислих. Застреляли го в гората около зоопарка.  Защо не го упоили, вместо да го убиват, е пълна загадка. А също и черно петно за репутацията на кмета на града Минчо Казанджиев. Който на всичкото отгоре му бил осиновител. Клетият емигрант от Южна Америка е заел героична поза до усмихнатата Василена.

Съсед им е друг беглец и бунтар, поставен извън закона. Кафявият мечок Живко бил непокорен тийнейджър.  Обичал да слиза в махалите около Габрово и Рибарица, да прескача оградите на къщите и да похапва плодове от градините.  Лошото е, че започнало да му се услажда и месце.  Веднъж разбил една плевня и изял цялата луканка на стопаните.  Нападал кокошки и други дребни животни.  Хората от Национален парк „Централен Балкан“ прозвънили всички европейски природни паркове с надежда да му намерят нов дом, далеч от населените места. За жалост никой не щял да се разправя с проблемен пубертет.  Положили големи усилия да върнат Живко обратно в планината – мъкнели на гръб храна, поставяли примамки. Но на него тлъстичките рибаришки кокошчици му били по-вкуснички. Накрая нямало какво да направят и го убили. Миличкият! 

Местният учител по биология Илия Илиев започнал да събира животни и растения от планината през 1956. Първите експонати били героите от българските приказки – лисица и щълкел, таралеж и врана. Постепенно колекцията преляла от коридорите на училището, а многобройните посетители пречели на учебния процес.  Преместили я в сградата, в която е до днес.   

На английски awesome (осъм) означава „страхотен“. Малък, спретнат и подреден с любов, Природонаучният музей в Черни Осъм е наистина осъм!  Отбийте се да се запознаете с Василена, Алонсо и Живко, както и с всички други зверове, птици и мушици в експозицията му.  Така ще осмислите живота им, отдаден за да ни научи как да сме в хармония с природата и колко ценен е всеки обитател на нашата красива планета.