Преди година се запознах с единия от митрополитите. Голяма клечка. Докато разговаряхме, стоеше изправен като бастун, извръщаше се към мен целият, а не само главата, вдървен един такъв, и бавно поглаждаше дългата си брада. Обръщах се към него с „дядо“, макар че е с десет години по-млад от мен. Такива бебешори в махалата ги биех под път и над път. Както разбирате, не съм религиозна и не изпитвам никакво благоговение пред представителите на църковната власт и символите на вярата. До онзи ден, когато попаднах на най-красивия Христос, когото съм виждала. При това вълшебник!
Но да започна отначало. През 2012 в центъра на Пловдив, зад Партийния дом, EVN копаели за прокарване на топлопровод. Пред очите на смаяните работници изникнал вълшебник с магическа пръчка. Древният художник едва ли си представял, че 1700 години по-късно толкова много хора ще се дивят на великолепното му произведение. Все пак изографисвал гробница. Неблагодарна работа, ако питате мен. Гарантира нула лайкове.
Строителите веднага се обадили на археолозите. Отначало специалистите помислили, че е някаква бойна сцена. Постепенно обаче разкрили истинската същност на рисунката. Оказало се, че това е най-ранното изображение на Христос по нашите земи и едно от най-ранните в света! Той е млад и красив, строен и жилав, с черна къдрава коса и без брада. Облечен е в ежедневни дрехи. Ако го рисуваха така по иконите и фреските, щях отдавна да съм станала дълбоко религиозна. В ръката си държи вълшебна пръчка, с която от едната страна на гробницата съживява Лазар, а от другата вдига на крака парализиран човек. Добре че Джоан Роулинг е написала първата книга за Хари Потър през 1997. Иначе щях сериозно да я заподозра, че освен Виктор Крум е взела и прототипа за главния си герой от България.

Сюжетът на сцените, изобразени в гробницата, не е уникален. Сто години по-рано в най-старата църква в света – жилищна къща, превърната в храм в Дура-Европос в Сирия, Христос, наглед обикновен човек в римска тога, изправя на крака паралитика. Досущ както в Пловдивската гробница. Но древният филипополски художник е бил истински Микеланджело. Майсторството на четката му и колоритът на изображението далеч превъзхождат тези на сирийския му колега. Вълшебната пръчка също не е единствена. В римските катакомби и в църквата Света Сабина в Рим Христос я размахва над делвите с вода, за да ги превърне във вино и възкресява Лазар с нея. Но нашият си е най-красив и най-вълшебен!



Изображенията от гробницата в Пловдив са много ценни, защото разказват за годините на границата между езичеството и християнството. Освен това представят талантлив живописец от онези далечни времена, макар и останал анонимен. Тогава хората не рисували Исус под път и над път. Те спазвали втората божия заповед да не си правят кумири и да не се кланят на изображения. А иконописния канон Христос да е с ореол и брада бил създаден едва два века по-късно.
Дали по канон, или не – Христос е най-изобразяваната личност в света за всички времена. Иронията е, че никой не знае как всъщност е изглеждал. В Библията няма негово описание. Дали е бил висок и синеок? Или може би нисък и плешив? Иска ми се да вярвам, че е приличал на мъжът от Пловдивската гробница.
Е добре де, а каква все пак е тази магическа пръчка? Учените смятат, че ние просто я виждаме така заради съвременните концепции за магьосници, като Хари Потър. Според тях по-скоро става въпрос за жезъл, който хората са приемали като символ на сила. Така, както брадата или свитъкът се приемат за символ на начетеност. Абе колкото и да я гледам, пръчка си е. Вие как мислите?

А символиката на сцените в гробницата? Лазар бил брат на Мария и Марта, приятели на Исус. Разболял се и умрял. Сестрите отишли при Исус, за да поискат помощ и той се отзовал, макар чак на четвъртия ден. Отишъл на гроба и казал „Лазаре, стани!“ Той пък взел, че наистина станал. Така Лазар се превърнал в символ за победата над смъртта и предвестник на възкресението на Исус.
Другата история пък описва как пред дома на Исус се бил събрал много народ. В това време четирима души донесли парализирания си приятел и понеже нямали възможност да влязат през вратата, разкрили покрива на къщата и спуснали болния с постелката. Исус му казал: „Стани, дигни постелката и иди у дома си.“ Човекът така и направил пред очите на онемялото множество. Разбира се, хората най-накрая повярвали в способностите на Исус да прави чудеса. В очите им той се издигнал над римските богове. Те можели да изцеляват и възкресяват мъртвите, но не директно като него. Например Асклепий, богът на изцелението, лекувал хората чрез сънища.
Археолозите предполагат, че гробницата била семейна и е използвана продължително време, понеже в нея са открити останки от три тела. За съжаление, вълшебната пръчка на Исус не успяла да ги възкреси. Нито пък успяла да спре крадците и вандалите, които ограбили даровете още в древността. Оставили само една костена игла за коса. Но в случая най-големия дар са стенописите.
Късите страни на гробницата също са изрисуавани. На едната има два великолепни пауна с кантарос между тях. Тази сцена се нарича „Фонтанът на живота“ и присъства в много раннохристиянски храмове и гробници, включително в Епископската базилика на Филипопол и в гробницата в Силистра. На другата има две палми със старогръцките букви алфа и омега, които представят словото Божие „Аз съм алфата и омегата, началото и края“.
Гробницата е изложена в Регионалния археологически музей в Пловдив. Реставрацията отнела цели три години и е майсторски направена с най-съвременните технологии.

Толкова грехове съм натрупала вече, че може би е време най-после да се изповядам. С радост бих го направила пред господ, който изглежда по този начин. Наистина е много хубав! Какво богохулство, ще кажете вие! Да, ама ако му се помоля, току виж размахал вълшебната пръчка и направил бръчките ми да изчезнат. И вместо този път да каже „Стани!“, ще вземе да каже „Легни в този пъстър хамак на Бали под две палми“. С радост ще го послушам. И ще ви видя тогава няма ли и вие да повярвате в чудеса.