Гражданка на Сандански дарява огромно състояние на общината

Гражданка на Сандански дарява огромно състояние на общината

Навярно така биха отразили медиите новината, ако беше днешна. Само че това се случило преди повече от 1800 години. За дарението свидетелства мраморна плоча с надпис на старогръцки, открита край Сандански. Посланието е само три изречения, но в него се крие цяла вселена от въпроси. Някои от тях имат отговори. Други – както често е в археологията, ни оставят да тънем в догадки и да впрягаме фантазията си. Ето какво гласи надписът:

„На добър час! Заради това, че многократно беше почитана от най-могъщия съвет и народа, Флавиана Филократия подари в чест на мъжа си Юлиан Александър и себе си 10 000 атически драхми за масло, така че всички граждани, чужденци и роби да се мажат от лихвите в течение на трите дни на празника, а остатъка според решението на най-могъщия съвет да разпределят тези, които са преминали ефебското обучение. Дарението се осъществи през 241 година от Августовата ера (209/210 г. сл. Хр.). Бъдете щастливи!“

В дъждовния април на далечната 1938 г. водата отмила пръстта от плочата. Там, където днес са входът на град Сандански и паметникът на Спартак, минавал случайно осмокласникът Димитър Илиев и забелязал необичайния камък. Пренесли го в двора на училището, където пък го зърнал известният български учен, специалист по древни езици и епиграфик проф. Димитър Дечев. Мраморната плоча станала първият експонат в инвентарната книга на Археологическия музей в Сандански.

Колко щедри били всъщност Флавиана и Юлиан? По онова време средната надница на обикновен работник била една драхма на ден. С нея можело да си купите литър вино и кило месо. Или пък чифт обувки. Днес средната надница е около 80 лева. Това означава, че ако Флавиана беше дарила парите сега, сумата щеше да възлиза на впечатляващите 800 000 лева! Освен много щедра, Флавиана била далновидна и практична. Волята ѝ била парите да не се изхарчат наведнъж, а да послужат като фонд с вечна цел. Капиталът в този фонд се инвестира, а за благотворителност се харчат само доходите от лихвите. При годишна лихва около 8% по онова време доходът бил 800 драхми годишно, с които, според изчисленията на проф. Дечев, можели да се закупят 2000 литра масло – количество, достатъчно да бъдат помазани еднократно 25 000 души! Голямо мазане ще да е паднало!

Но що за козметична прищявка е това с маслото, ще попитате вие? Защо не дарила парите за построяване на храм или друга обществена сграда? В античността банята без масло била немислима. То играело ролята на шампоан и балсам. Масажирането с масло омекотявало кожата и предпазвало тялото от задържане на мръсотия. А както ни учеха навремето по соца, замърсеното тяло поддържа духа неспокоен.

Най-често имали нужда от баня ефебите – младежи на възраст 18 – 20 години, които преминавали двугодишно обучение за ролята си в управлението и отбраната на града. Надеждата и бъдещето на тогавашното общество. Такива университети на гражданството съществували в големите елинистически и римски градове. Тоест надписът на Флавиана ни показва, че в античността Дезудава бил важен градски център. Ефебите се цапали и потели от спорта и гимнастиката, с които се занимавали всеки ден, от сутрин до мрак. Античният градски съвет трябвало да отделя съществено перо от бюджета си за доставка на масло, което да бъде на разположение на издържания от тях ефебски институт. Флавиана Филократия един вид облекчила бюджета на своя роден град.

Друга много интересна подробност в надписа е, че Флавиана включила в своя жест и робите – крайно необичаен акт на човечност. В античността благотворителните фондове често подпомагали сираци, ветерани и вдовици, но почти винаги изключвали робите, защото те били просто собственост – като посудата и мебелите. Нямали юридически и граждански права. Но Флавиана вярвала, че пред боговете всички хора са равни.

Всъщност коя била Флавиана Филократия? Няма да повярвате колко информация носи само името на човека! В началото на III век след Христа римското гражданство било привилегия, която не всички в местната общност получавали. Местните хора, по гръцка традиция, имали лично и бащино име. А римските граждани имали фамилно име, еднакво за всички в рода. Когато получавали римско гражданство, поданиците на Римската империя вземали името на императора. Един вид ставали част от неговото семейство. При Филократия римското име е Флавиана. Това означава, че родът ѝ получил фамилията на Флавиите, управлявали между 69 и 96 г. сл. Хр. И какво излиза – Флавиана била четвърто поколение римска гражданка. Момиче от сой, както се казва! Гръцкото ѝ име Филократия пък означава „обичаща властта“. Навярно била горд представител на местната градска аристокрация.

Двамата със съпруга ѝ били изключително уважавани – „многократно почитани от съвета и народа“, както гласи надписът. Може би съпругът ѝ е бил магистрат – човек на отговорна държавна длъжност. Дезудава бил важен град, скроен по римски тертип – с градски съвет и народно събрание. Император Антонин Пий постановил в свое писмо броят на градските съветници да бъде 80 и всеки от тях да внесе по 500 атически драхми в градската хазна. Какво излиза? Че Филократия дарила сума колкото 20 членове на градския съвет!

Възможно е съпругът ѝ да е бил богат производител и търговец на масла, вино или зехтин. През III век Римската империя била в политическа и икономическа криза: варварски нашествия, инфлация, упадък на търговията. Но районът около Дезудава бил сравнително стабилен, тъй като се намирал далеч от размирните северни граници и имал добре развита местна икономика. Както днес, така и тогава, минералните бани привличали болни от близо и далеч. А с тях се стичали търговци, жреци, масажисти и занаятчии. Регионът бил щедър за отглеждане на зърно, грозде и плодове. В околните планини хората отглеждали овце и кози, а вълната била основен ресурс за текстил и търговия. Тук била връзката на вътрешността на Балканите с Егейския свят чрез близкото пристанище Неаполис (Кавала) и търговията процъфтявала.

Дарението на Флавиана било по повод празник. Навярно в чест на боговете-лечители Асклепий и Хигия, чиято сила се криела в минералните извори на Дезудава. Надписът бил извън градските стени, на подходящо място за провеждане на панаир. Според проф. Дечев вероятно бил прикрепен към фасадата на храм или здание, свързано с култа към лечителите. В друг надпис от Дезудава научаваме за организиране на неколкодневни гладиаторски и ловни игри от жреците на императорския култ. Може пък празникът да е бил свързан с култа към римските императори. Откак свят светува, най-пищно се празнуват вождовете.

Подобни надписи в музеите ме отегчават, защото липсва разказът около тях. А всъщност колко много неща научихме от три изречения! Всяка дума носи ценна историческа и чисто човешка информация. Не знаем дали Флавиана Филократия е била хубава, дали е харесвала да носи косата си вдигната или пусната. Сигурно е живеела в просторна вила с мозайки по пода и красиви рисунки по стените. Дали е имала деца? Представете си ги как вдигат глъчка и се гонят около фонтана във вътрешния двор. Но със сигурност разбрахме, че е била благородна, добра, умна и справедлива. Че образованието за нея е било важно. И е искала да живее в уреден и спретнат град. Осемнадесет века по-късно надписът за нея ни напомня, че истинската стойност на един човешки живот не се измерва в злато, а в любовта и грижата за другите. Бъдете щастливи!

Текстът е включен в проекта Prometheus в сътрудничество със Софийския университет „Св. Климент Охридски“: https://prometheus-epigraphy.eu/bg/index

Еротика в глината

Еротика в глината

Заповядайте в шоурума на Античния керамичен център в Павликени! Ще ви покажем богатия асортимент на нашето производство и се надяваме да си тръгнете като предоволни клиенти!  Вижте тези сервизи за храна! Украсени са с листа и цветя – перфектната посуда, която няма да ви посрами пред никакви гости.  Ако искате да направите хубав подарък на детето си, изберете каруцата с кончето от нашата колекция играчки.  Или може би ви се иска да освежите сексуалния си живот? Разбира се, предлагаме и такива артикули.  Керамичните ни вибратори и плъгове са покрити с кафяв лак и изработени от най-качествена глина.  Фалосите ни завършват с изтъняване на формата, силно извита като дръжка и са много удобни за ползване.  По-добри са от старите гръцки „олисбос“, изработвани от дърво или камък, защото керамиката придава допълнителна топлина на преживяването ви, а и се поддържа по-лесно.  Освен за удоволствие, можете да ги използвате за дефлорация или при обреди за плодовитост. Произвеждаме също големи фалоси като архитектурни елементи за украса на домове ви.  Колкото по-голям е пенисът, толкова по-голям ще е късметът в къщата ви. 

Ако пък имате собствено серийно керамично производство, купете си печат от еротичната ни серия.  С такава визуална идентичност никой няма да обърка изделията ви.  Предлагаме матриците в различни модели: „Ерос и Психея“ – олицетворява първичната сила на сексуалното желание, „Дионис“ – символ на оплодителната сила, и „Венера“ – представена е гола, лявата ръка е повдигната и докосва косите, истинско въплащение на съблазънта. Най-популярен е този с натуралистичната еротична сцена. Размерът му е около 6 см в диаметър.   Както виждате, сцената представя момент от интензивните любовни занимания на двама млади.

Собственикът на производството е Гай Урсидий Сенецион.  Преди около 1800 години той се заселил в колония на ветерани в земите около днешно Павликени, след като се пенсионирал от легиона в Нове.  Избрал плодородната долина на река Росица, защото през нея минавали важни пътища, които свързвали Мизия с другите краища на огромната Римска империя.  Оженил се за красивата Юлия Валентина, родили си деца. Гай служил на Рим толкова вярно, че с обезщетението, което получил, вдигнал огромна вила на площ от четири декара и половина!  Днес от нея са останали само основите и човек трудно може да придобие представа за мащаба и красотата й.  Ние ще се изхитрим и ще я обиколим мислено.  Първо ще влезем в пищния вътрешен двор, потънал в зеленина и обрамчен с бели мраморни колони.  Ще пийнем студена сладка вода от двата кладенеца.  Вижте банята!  Огромна е, с два басейна, облицовани с мраморни плочи, и с подово отопление.  Стаите са украсени с цветна мазилка и рисунки.   Все едно сме в райска градина. 

Гай Урсидий Сенецион бил предприемчив човек.  Изследвал земите в имението си и установил, че има големи залежи на хубава глина. Наел хора, купил си роби, иззидал пещи и захванал серийно производство на всичко керамично, за което може да се сетите – посуда, лампи, играчки, строителни материали и разни други неща, за които ще стане дума след малко.  Производството процъфтявало. През 1976, докато проучвали вилата, археолозите се натъкнали на съкровище – гърне, затворено с купа и заровено в пода на една от стопанските сгради от имението, с 3727 сребърни денара – около половин милион лева днешни пари.  Дали това е била касата на завода?

Никога нямаше да разберем кой бил човекът, създал цялото това богатство, ако през 2016 година трактористът Валентин Савов от Павликени не беше закачил с плуга си надгробната плоча на Гай, Юлия и децата им.  Сега тя е изложена пред музейната зала на Античния  керамичен център.  Семейството е изобразено застинало едно такова. Не, не като селяни от миналия век пред фотообектива, дето седят вдървено и гледат стреснато. По-скоро като патриции, извисени над плебса.  В буквалния смисъл.  Плочата е висока цели три метра и трийсет и пет сантиметра и все едно си роб в краката на владетеля.  Надписът гласи: „На подземните богове. Гай Урсидий Сенецион живя 40 години. Юлия Велентина, негова съпруга, издигна този паметник. Добре заслужи.“ Представям си пък колко щеше да заслужи, ако беше доживял до 80!  Наистина, колцина от нас за 40 години са оцеляли след битки, вдигнали са имот и са направили фабрика, която е снабдявала с керамика всичко живо от Нове и Никополис ад Иструм, та чак до Кримския полуостров.  Дори след смъртта си Гай останал свързан с глината.  Паметната плоча и гробът са намерени в стара глинена кариера.  Както се казва, „от глина дошъл и на глина станал“.  

Археологът Богдан Султов възстановил последователността на керамичното производство и мечтаел центърът да стане научно-практическа база за обучение по римска керамика. Ценните находки, които открил, обаче заминали за музея във Велико Търново. Ако решите да го посетите, Античният керамичен център може да ви се стори скучен: Музейната сбирка е скромна, керамичните пещи са камари тухли под стъклени покрития, от вилата, както вече стана дума, са останали само основите. Красивият парк и малките стопански постройки представляват изящен комплекс с приятно фън-шуй излъчване, но не дават почти никакви съдържателни сведения.

Е, дотук с нашата разходка из античното семейно предприятие на Гай Урсидий Сенецион – войник, предприемач и баща, който знаел, че животът трябва да се живее пълнокръвно, защо не с малко еротика в глината.  Сред тухлите, фрагментите и старите пещи в Павликени може да ви се стори, че нищо живо не е останало. Но погледнете на Античния керамичен център като на фабрика за удовлетворяване на човешките желания – от най-обикновените до най-интимните.  И ако си тръгнете оттам с усмивка и с мисълта, че древните римляни са били много по-близки до нас, отколкото сме си представяли – значи сте избрали правилния артикул от техния древен шоурум.