Силистренски тежкар погребан с Майбаха си

Силистренски тежкар погребан с Майбаха си

Добро заглавие за жълта медия. Но погребението е отпреди 1700 години. А Майбахът е всъщност яка колесница с лети джанти, бронзова украса, спирачки и амортисьори. Шедьовър от началото на IV век.

Тежкарят е бил висш офицер в Римската армия.  Откъде знаем ли? Погребан е с униформата си. Дрехата му е била закопчана със златна фибула (катарама, ама лукс).  С такива фибули са награждавали само най-заслужилите офицери.  Двата му меча са в ножници, инкрустирани със сребро и скъпоценни камъни. Бил е препасан с колан със сребърни апликации. На ръката си е носел златен пръстен с опал. Казах ви, тежкар!

Но да се върнем на Майбаха. Луксозна колесница, теглена от четири коня (намерени наблизо), подходяща и за градско, и за междуградско.  И докато гумите на Майбаха са до 22 цола, тези биха били 39 цола! Такива гуми в наше време са редки. Използват ги предимно за офроуд камиони и във военния транспорт.

Римското й название е carruca (да, правилно го прочетохте – каруца), но не се подвеждайте от латинския.  Всички каляски са каруци, но не всички каруци са каляски. Цената й е била около 10,000 денария. За да си позволи такова нещо, един редови войник в Римската армия е трябвало да работи над 20 години и да пести само за това. Понеже археолозите са открили всичките й 320 части, днес колесницата е възстановена наново и сега краси централната зала на Археологическия музей в Силистра. 

Учените твърдят, че човекът не е местен. Изработката на оръжията, с които е бил погребан, е типична за майсторите от днешна Украйна. По онова време в Римската армия е имало много наемници от всякакъв произход.

Какво означава тази находка? Тя не е уникална и единствена в света. Но ни показва, че Дуросторум е бил важен, жив град, пълен чужденци и с всякакви знатни хора.

В музея има и други интересни експонати:

  • Съкровище от медни брадви на 6500 години, спасено от ръцете на иманяри.
  • Макетът крепостта на Дуросторум. Архитектурата прилича на красива огърлица, но впримчи ли те между две брънки е смъртоносна.
  • Самоубийца с пистолет от II – III век. Шега, разбира се. Всъщност е статуетка на римска богиня.
  • Антично огледалце с рекламен надпис: „На хубавицата подобават всички хубави неща. Купи ме ти!“ Да, рекламата не е от вчера.

Колко пък да е далеч Силистра. Качете се на вашата каруца и идете да видите чудото на античното каруцостроене.

Хари Потър на 1700 години

Хари Потър на 1700 години

Смятат също, че не бил тукашен, а някъде от Сирия или Египет.  Не само защото е смугъл. А защото по стените на гробницата има изображения, при това доста читави, на палма и леопард. Навярно довел художник от родните си земи, който знаел как точно изглеждат. Представете си, без интернет и телевизия, ако кажа на някого от Горно Нанадолнище да ми нарисува сега леопард, как ще го нарисува.   Ще го нарисува, ама не съвсем. Както иконописецът от село Каломен е нарисувал лъв. Но за това ще ви разкажа при следващата ни среща.

Едната прислужница се отличава от другите. Има красива прическа и скъпи обеци. Предполагат, че е била наложница на господаря. Това е твърде необичайно. Поради по-ниския си социален и юридически статус, наложниците рядко ги включвали в официални изображения.

През IV век плътно прилепналите панталони стават модни сред елита, след като самия император Констанс (337-350) носи такива. Затова единият прислужник държи в ръцете си чорапогащи, тоест панталона на господаря. То като сме тръгнали, и Робин Худ може от тук да е копиран. Шегувам се, разбира се!

Имах късмет по Ковид времената да вляза и да я разгледам. Пропълзях през тесния отвор, колкото прозорец на баня, и стъпих на пода, настлан с теракотени плочи. Не е голяма. Все пак е гробница, а не дворец. Но когато вдигнах очи, попаднах в райските градини.  Все едно вятър разроши листата на палмите, пауните разпериха опашки, закрякаха патици и забълбукаха извори.  Господарката сгълча робите да побързат.  Харон няма само тях да чака! Ще закъснеят за ферибота през река Стикс!

Не можете да я посетите. Затворена е, за да не се увреждат стенописите. Надявам се някой ден силистренският Хари Потър да размаха вълшебната си пръчка и да построи реплика, за да можем всички ние отблизо да разгледаме чудесата, които крие Силистренската гробница.

Вашият коментар