Предаваме директно от село Бохот, Плевенско. В гроб, покрит с камъни, е намерен скелет на млада жена. Черепът обаче не е неин, а на мъж.  Изглежда главата му е била старателно увита в плат, закопчан с шест безопасни игли и поставена до женското тяло.  В друг гроб в съседство са открили още една млада жена, този път със собствената й глава. В краката й има останки от изгорени мъж и детенце. 

Каква трагедия се е  разиграла тук?  Кои са тези хора? Къде е липсващата глава?

Случаят е поет не от плевенските криминалисти, а от археолозите, тъй като погребенията са отпреди 2400 години. Открити са при спасителни археологически разкопки, преди да нахлуят багерите и магистралата да погълне всичко.

Знаем, че траките са убивали конете, кучетата и най-любимата жена, за да придружат мъртвия в отвъдното. Дали мъжът е загинал в битка и са донесли само главата му?  Може би бащата и детето са отишли на лов и са били надвити от някой звяр. Според обичя са ги изгорили на клада, а майката са убили, за да си е с тях. Каква е вашата версия? Две масивни сребърни гривни са красяли ръцете й, изящна златна огърлица е висяла на врата й, носела е също пръстени и гривни с мъниста от стъкло и смола. Не ще да е била случайна.  Такива накити са можели да си позволят само хора от сой. 

Находките от Бохот не са уникални – такива бижута и предмети са намирани и на други места. Какво тогава им е толкова специалното?  Да вземем например сребърните гривни.  Освен тях, досега има открити още 12 подобни. Но само тези двете са от недокоснат гроб, както навремето са ги оставили древните хора. Останалите са случайни находки без ясен произход – или са били част от скрито някъде съкровище, или изобщо не се знае от къде са били изровени (в колекцията на Васил Божков). 

Всички артефакти от гробовете образуват заедно единен контекст и позволяват на учените да датират точно цялата находка.  Все едно след 2400 години да попаднат на стая с обзавеждане и предмети от днес. Ааа, ще си кажат археолозите от бъдещето, щом са на едно място, явно мобилният телефон е от епохата на плазмения телевизор, а не от епохата на черно-белите „Опери“ от онзи обект на стар завод край Велико Търново.

Археологията е призвание. Тежка професия, която няма нищо общо с Индиана Джоунс.  Машината на времето често е паркирана сред дива природа и красиви гледки. И ята комари. И оси. И страшен пек. И прахоляк.  Но все пак, хората от екипа  първи виждат съкровища, скрити от хорските очи в продължение на хиляди години.  И се случва понякога да пътуват към София с някоя тракийска принцеса в скута.  Вярно, под формата на кости в кашон, но все пак принцеса в скута. 

За съжаление не можете да видите находките от Бохот. Те се намират в хранилището на Археологическия музей в София.  Понякога ги изваждат, за да ги покажат на посетителите, но никой не знае кога това ще се случи отново. Искате ли, докато чакаме със затаен дъх, да напишем заедно сценария на сериала „Принцесата без глава“?