Тунинговахте ли возилото си? Ако сте се уморили да ходите по автосалони, да прелиствате последните броеве на „Авто свят“ и да слушате хвалбите на досадните си приятели какви мегаспойлери и космически лети джанти са си сложили на голфовете, идете в музея в Пазарджик. Там има такъв невероятен тунинг, какъвто никъде другаде в България няма. Че и в света.

През есента на 1986, докато заравнявали картофена нива край село Равногор в Родопите, палешникът на трактора закачил тухли и пред смаяните собственици на имота зейнала дупка. За да не си докарат някоя беля, те веднага позвънили в музея. На място пристигнал най-младият служител, току-що назначен, археологът Георги Китов. Същият, който двайсетина години по-късно ще се превърне в българския Индиана Джоунс.
Китов установил, че това е тракийска гробница, и че в близост до нея има още седемнадесет. До този момент следи от тракийци не били намирани толкова високо в планината. През лятото на 1987, ЮНЕСКО организирало експедиция, за да проучат некропола.
Могилата, която тракторът си харесал, се оказала най-голямата куполна гробница в България. В нея намерили златна халка и късове от плетени железни ризници. Не че е малко, все пак това дало на археолозите знак, че там е бил погребан някой знатен тракиец, но нищо повече. Затова пък във втората могила попаднали на истинско съкровище – юзда, начелник и седем кръгли медальона от сребро с позлата, възхитителен тунинг за конска сбруя. Шестте странични медалиона са големи колкото юбилейни монети, а седмият, този за гърдите, е колкото чаена чинийка. Начелникът на коня, в който са събирали гривата му в прическа „конска опашка“, е уникален и има един единствен известен аналог в света.

Историята за аналогът е хем вълнуваща, хем много тъжна. Става дума за загубеното съкровище от Каварна. През 1902 г., в могила край селото, случайно открили невероятно красиво златно съкровище: венец, фиала с изображения на колесница с три коня, златна статуетка на пантера и 66 елемента от украса за конска сбруя. Имането тежало почти килограм и било изящно и майсторски изработено. За съжаление, от него е останала само снимка и описание на Карел Шкорпил. Тогавашният руски консул във Варна купил находките. Венецът бил разкъсан на части и всеки от семейството си взел по късче „за спомен“. Останалите предмети консулът разпродал в чужбина и до днес следите им се губят. Но от описанието на Шкорпил знаем, че намерената конска украса в Равногор е аналогична на тази от Каварна.


Да се върнем към Равногорското съкровище. Медальоните са толкова фино изработени, че на Нике, Атина и Артемида им се виждат зениците, всяко косъмче от косата и всяко перо от крилата. Възхитително произведение на тракийското изкуство. Знатен тракиец, да, живял, бил се и загинал преди 2200 години. Кой друг би си позволил такава украса за коня. Изгорили го на огромна клада, под която били положили две конски амуниции, всяка в отделна яма. Едната изгоряла и се превърнала в стопилка, но другата оцеляла и достигнала до нас. Урната с праха на владетеля останала в гробницата. Мястото се превърнало в светилище, в мавзолей, който местните хора посещавали по време на празници и изпитания. Откъде знаем ли? Прагът на гробницата е протрит от стъпките на многобройните молители.
Археолозите не намерили нищо кой знае какво в останалите гробници. Преди 2100 години траките въстанали срещу римляните и Рим им изпратил армия, за да потуши бунта. Според Тацит битката била продължителна и много кръвопролитна. Римляните победили и разграбили всичко, до което се докопали. Включително некропола в Равногор. Мародерите оставили следа – в една от гробниците археолозите открили бронзова монета, сечена по времето на Тиберий, вероятно изпусната от грабителите.
След като обиколи целия свят и поспря в Лувъра, съкровището от Равногор най-сетне получи дом в обновената зала „Археология“ на музея в Пазарджик. Да, забутано е под рампата, да, описанието на табелата до него едва ли ще ви грабне, но вие вече ще знаете какво стои пред вас. Звездата на музея!

Ако питате равногорци къде е тяхното село, те ще ви кажат, че е по-близо до небето, отколкото до земята. Затова навярно получаваме такъв невероятен дар, по изработка по-близо до небето, отколкото до земята, от господарите на Великата планина, препускали гордо и свободно по тези места преди стотици години.