Етикет: Тракийски конник

Изгубените воини от Галиче

Изгубените воини от Галиче

от Blonde in the museum ♥ 0 Leave a Comment

Навремето на къмпинга си имахме ритуал. Вечер запалвахме огън в един чугунен китайски уок на плажа, събирахме се около него и си разказвахме шантави истории.  Веднъж си бяхме пийнали повече и една моя приятелка, иначе свита и мълчалива, ни разказа откачена история. Били на палатки някъде край Дунава.  Тъкмо си легнали, когато чули тропот на копита. Ама не кротко, тип каручка с конче по прашния път, а на галопиращи коне.  Бре – казала си тя, – сигурно са хора от селото и си правят кушии – ще вземат да ни пометат в тая тъмница. Излязла навън, и що да види – конница въоръжени до зъби воини, с шлемове и ризници, с копия и мечове, препускат в 3D изображение – контури от сребриста светлина на фона на черното небе. Като в много добра монохромна анимация.  Подминали палатката в шеметен бяг, устремени към реката.  Приятелката ми не казала на никого какво видяла.  Със сигурност щели да я сметнат за луда.  Загледахме я удивено и разширихме кръга. „Ето, знаех си! – каза тя. – Не съм тра-ла-ла. Наистина ги видях!“

Сетих се за тази случка, докато разглеждах съкровището от село Галиче в прекрасната обновена зала в Регионалния исторически музей във Враца.   Не знаех какво представляват кръглите предмети, прилични на тасовете, с които навремето, в минералната баня, бабите се обливаха с вода от каменните корита на чешмите.  Но всъщност те си имат име.  Наричат се фалери. Фалерите са част от парадната униформа на знатните тракийски воини.  Приковавали ги към щитовете и украсявали с тях железните си ризници – хем да изглеждат по-внушителни, хем фалерите да ги предпазват от гибел и да всяват респект сред враговете.

А преди 2100 години врагове да искаш! Трибалите (така се казвали тракийците, които населявали земите в днешна Северозападна България) били твърди, воинствени хора и често влизали в конфликт с околните народи. Водели битки с келтите и скитите, които правели набези от север през Дунава. Воювали със съседните тракийски племена. Най-накрая ги подпряла и Римската империя, която вече била завладяла Македония и Гърция, и започнала да проявява нездрав интерес към земите им.

Галиченските фалери са четиринадесет на брой, с различни размери.  Всичките са направени от сребро и са позлатени.  Открила ги случайно баба Ганка Нешкова в далечната 1918 г. Били заровени в плитък трап край селото. Завалял проливен дъжд и пороят ги изровил на повърхността.  Жената ги занесла вкъщи, измила ги и ги обиколила махалата, за да се похвали.  Раздала десет от тях на роднини, които пък, на свой ред, ги продали на златари и търговци. Добре че се намесил кметът, който успял да спаси четиринадесет и ги изпратил в София.  Може би фалерите били част от по-голямо съкровище, но по онова време никой от Народния музей не отишъл на място да провери.  Първата световна война тъкмо била приключила.  България претърпяла тежки загуби, била на прага на втора национална катастрофа, царяло военно и политическо безредие. Държавните институции били в хаос.  Музеите нямали нито ресурси, нито хора за систематични археологически разкопки.

В онези времена се затрили не едно и две съкровища. Били разпиляни и разпродадени на златари и богаташи, претопени за зъбни коронки и пръстени.  Като например съкровището от двадесет и пет килограма златни византийски монети, намерени край село Изгерлии край Пазарджик през 1903, за което пише Богдан Филов във вестник Пряпорец.  „По-голямата част от монетите, заедно със сребърните съдове, попаднали в ръцете на златари и били претопени. Останалите били пръснати в разни ръце и по-късно изнесени в чужбина.“ Три сребърни блюда от съкровището от Изгерлии днес са в Националната библиотека на Франция. Двадесет и пет килограма златни монети! Пък ние за десет фалери ще се пазарим.

Кой и защо заровил съкровището край Галиче?  Археолозите имат две версии.  Едната е, че апликациите са скрити по време на някое от келтските нашествия. Военните сблъсъци между келтите и местното тракийско население тогава били особено ожесточени. Или може би ги заровили сто години по-късно, когато нахлули римските легиони.

Добре де, но какво им е толкова ценното на фалерите от Галиче? Сега ще ви разкажа.  Повечето от тях са малки, украсени с листа, и едва ли ще ви накарат да ахнете. Забележителни са двете най-големи.  Върху едната е изобразена пищна жена с дълги коси, сплетени в две плитки.  Облечена е в красива рокля. На шията си носи няколко колиета като гривни, а на раменете й са кацнали две пилета.  На другата има конник, малко нескопосан, с несъразмерни пропорции, но си мисля, че замисълът на майстора е бил да го представи сякаш препуска към нас.  Ездачът също има колиета-гривни на шията си.  Според учените, това са Великата богиня и Тракийският бог-конник. Бойците се надявали, че благодарение на благоволението на боговете ще се завърнат като победители при своите семейства след кървавите сражения.

Според археолозите майсторът на фалерите е някой местен, защото стилът му е типичен за района и времето. Това особено ясно личи във фалерата с бадемите – орнамент, който присъства и върху някои от съдовете от Рогозенското съкровище. 

Обновената зала на врачанските съкровища в Регионалния исторически музей във Враца наистина е забележителна! По-добра е от много музеи в Европа, че даже и в света. Там посетителите преживяват историята с всички свои сетива. Но докато се решите да я посетите, нека затворим за момент очи. Представете си как сутрешната мъгла се стеле над полето и група млади воини препускат към мястото за тренировки.  Чувате ли тропота на копита? Мисля си за онази вечер на плажа… Приятелката ми май наистина не си е измислила нищо, ами ще вземе да излезе преродена тракийска жрица.  С коса, сплетена на две плитки, красива рокля, колиета-гривни на врата и две луди пилета за разкош на раменете!  Докато отпъждам тази мисъл, конницата префучава край нас в луд бяг към Дунава, а в косите на Богинята-майка и копието на Тракийския конник проблясва залезът на една цивилизация.

Комикс за юнака

Комикс за юнака

от Blonde in the museum ♥ 0 Leave a Comment

Преди време в Кортона екскурзоводът ни заведе в местния музей и се похвали, че ето, пред очите ни е първият комикс в  света, нарисуван от Фра Анджелико в далечната 1440 година. В тази блестяща сцена от Благовещение от устите на ангела и Дева Мария излизат реплики. Аз на италиански зная само две по-сложни фрази – „може ли още един литър вино“ и „защо ме арестувате“, затова направих превод в свободен стил:

Ангелът: „Мери, ти си бременна.“

Мери: „Но аз не съм правила секс!“

Ангелът: „Да си!“

Италианският хвалипръцко ме подразни и се замислих кой ли наистина е първият комикс в света?  Дали са пещерите с праисторически рисунки? Или колоната на император Траян, изобразяваща сагата с победите му над даките?

Добре де, може да не е най-стар, но сега ще ви разкажа за един наш си, който ако го напипат DC или Marvel, моментално ще го лапнат за суперпродукция с Джейсън Момоа и Мария Бакалова. 

Става дума за подвизите на юнака от Летница. Тя цялата история около този юнак е много драматична, пълна със загадки и противоречия, малко секс и много смърт. 

В чудната пролет на 1963 трима работници копаели за основите на нов овчарник под цъфналите череши в стопанския двор на ТКЗС-то.   Кирката звъннала в дъното на бронзов котел.  Измъкнали го и от него се пръснали сребърни и позлатени плочки.  „Забогатяхме! Забогатяхме!“ развикали се копачите, а единият така се развълнувал, че паднал и умрял на място.  Извикали селския лекар, но той само констатирал смъртта. Събрали имането и го отнесли в кабинета на кмета. „Хубави са“, рекъл той, не особено ентусиазиран и прибрал плочката, на която юнакът прави бурен секс с някаква девойка, докато друга им вее с палмово листо.  Тракийската Кама Сутра. 

Решили да си траят.  Лекарят също взел една от плочките, а двамата оцелели – Кънчо и Атанас, си поделили останалото.  Добре де, ама се разчуло. Последвали разпити и бой в милицията. Признали си и върнали всичко в Окръжния музей в Ловеч.  Или почти всичко.  Стандартът на Кънчо, който преди това  два пъти лежал в затвора за кражби, рязко се променил. Започнал да харчи нашироко. Дали бил свил част от съкровището? Вие размишлявайте, а аз ще продължа с разказа.

Всъщност комиксът е украса за кон и за презрамен колан на тракийски воин.  Ето моята версия за фабулата. Героят спасява девойка в беда.  От благодарност, тя прави с него разюздан секс.  След това, облечен в златна люспеста ризница като русалка, юнакът яхва коня си и хуква на лов.  Изтрепва де що намира мечки, лъвове и вълци.  Трепе и хора. На някои плочки е млад и голобрад, на други е вече зрял и брадат, с авангардна прическа top knot на темето, популярна сред днешните джензита.  Накрая на жената й писва да го чака да се прави на бог, яхва един змей и потъва в нощта. Това е доста свободна блондинска интерпретация, да знаете.

Много интересен факт е, че на едната плочка конникът е с наколенник с човешка глава. Такъв е намерен в Могиланската могила във Враца и на още няколко места в България. Според проф. Иван Венедиков това е било мода по онова време.

Има и друга, научна сюжетна линия.  Според учените на плочките са изобразени герои от гръцката митология.  Зевс първо спал с Деметра и се родила Коре. След това Зевс се преобразил на змей и спал с Коре, дъщеря си, с други думи.  От това спане се родил Загрей.  Цяло чудо е, че след всичкото това кръвосмешение децата станали богове, а не изроди. 

Учените не дават отговор защо Зевс и Загрей се явяват в тези странни образи на конници, които не се срещат никъде другаде вън от Тракия. Но всички са единодушни, че подредени една до друга, независимо от поредността, плочките показват пътя, който тракийският войн трябва да извърви, за да достигне съвършенство.

И все пак, кое е уникалното в Летнишкото съкровище? Първо, че върху  плочките има изобразени хора.  Човешки фигури в конска амуниция е нововъведение за онова време.  Плочки с фон, ограничени от рамка, били новост в изкуството на тракийските майстори.  

А за липсващите плочки научих следното.  Във всички украси за кон образите се делят на леви и десни. Тоест едната страна е огледален образ на другата.  Затова едната част от плочките в Летница са с движение наляво, а друга с движение надясно.  Седем са с движение наляво.  Пет са с движение надясно.  Следователно трябват още две, за да има симетрия.  В находката има още две, но те са без движение.  Тоест липсват поне две апликации. Но пък съдбата отмъстила на Кънчо – дъщеря му изчезнала безследно.

Чудя се как ли е попаднало съкровището в Летница? Наоколо няма нито град, нито некропол.  Намерено е съвсем на плитко – едва на 60 сантиметра дълбочина.  Защо котелът е с дъното нагоре?   И защо изобщо е в котел? Едва ли някой в античността е варил супа от конска украса.  Историците предполагат, че имането е скрито около 335 година преди Христа, когато Александър Македонски тръгва срещу тракийските племена. 

Майсторът, изработил тези плочки, е бил малко смотан.  Женските образи се различават от мъжките по изсечените кръгчета вместо гърди. Гънките по дрехите не съответстват на позицията на телата. Фигурите са леко статични, като трупове, както пише проф. Иван Венедиков в публикацията си за съкровището.  Но въпреки това, тракийският автор е следвал ново, оригинално направление в изкуството, без да имитира никого.  Затова днес Летнишкият юнак препуска по целия свят – бил е в Лувъра, а напоследък и във Вила Гети в Лос Анджелис.  И дори да не е най-древен, този наш си комикс отпреди 2300 години разказва вълнуващата история за мъж във фигурални чорапогащи, змейове и богове, битки и победи, любов и супергеройска храброст.