Айде да си менкаме!  Така навремето попълвахме наивните си колекции от колички и карти със супергерои.  Според статистиката, всеки втори човек на планетата колекционира нещо.  Някои събират монети, порцеланови фигурки или играчки. Други пътуват по света и си правят хербарий от държави.  Но има страсти, които никак не са безобидни. 

През уикенда ми попадна брошурата на Васил Божков и неговата Фондация „Тракия“.  Онемях! Зашеметяващи артефакти, с каквито малко български музеи могат да се похвалят!  Нищо чудно.  Десетилетия наред, Черепът е обирал каймака от иманярските набези.

Ето какво казва той във въпросната брошура: „Участвал съм в търговете на всички аукционни къщи по света и нямам загубено наддаване за артефакт, свързан с българската история. Тази колекция е събирана двайсетина години. Ежедневно. Всеки ден съм отделял време, средства и грижи. За науката и защото българският народ заслужава да притежава историята си.“

Преди да потъна в сълзи от умиление, звъннах на мои приятели, археолози, от Националния исторически музей.  Те са участвали в описването на повече от 6,000 артефакта, които прокуратурата е иззела в акцията срещу Божков през 2020.  Споделиха с мен, че малка част от находките имали документи. Повечето от тях ги намерили увити във вестници, както са си били изкопани, с пръстта. Датите по вестниците показвали период от около десетина години.  Да не би пък да има някакъв алтернативен начин на опаковане на покупките от аукционните  къщи, за който да не сме чували?   

И се сетих за един анекдот от времето на соца. Някакво детенце бродело гладно, изтощено и измръзнало из гората, когато видяло светлинка.  Приближило се към колиба и потропало. Вратата отворил самият Ленин. Отвътре лъхнала топлина и ухание на току-що изпечен хляб, и вкусна гозба.  – Чичко Ленин, гладен съм, може ли да вляза? – помолило детето.  – Марш! Върви откъдето си дошъл! – изкрещял чичко Ленин. А очите му добри, добри. Та и Божков така. Очите му добри, добри, докато лишава нас, децата ни и внуците ни от културно-историческо наследство, за да задоволи страстта си да притежава. Че защо пък да ни лишава, ще попитате вие. Нали събира и връща? Изложби прави, човекът.

Иманярството не е просто акт на кражба – то е форма на унищожение. Иманярите ограбват историята на артефактите.  Когато ги измъкват от земята, те не описват как и къде са ги намерили.  Дали предметът е бил част от гробница, жилище или храм?  Как е бил разположен? Какви други находки е имало около него? Всички тези детайли ни помагат да разберем културата, която го е създала.  Научаваме за вярванията, ритуалите и обичаите на отминалите времена.  Като унищожават контекста, бандитите превръщат артефакта само в естетически обект, красива вещ, но лишена от значението, което я прави част от историята на човечеството.

Твърдят, че в България има над 100,000 иманяри.  Дори само 2-3 хиляди от тях да са професионалисти, щетите са необратими. Почти всички археологически обекти вече са с нарушени културни пластове. От 50 000 могили в България, няма нито една, която да не е прекопавана. Няма селище, крепост, нива или трънка, които да са останали непроверени. Твърди се, че средствата, които се въртят в нелегалната търговия с културно наследство, са втори или трети по обем след наркотиците, трафика на хора и проституцията. Иманярите са свързани с прекупвачи. Прекупвачите – с трафиканти.  Трафикантите – с аукционни къщи и колекционери.  Добре смазана машина, която от десетилетия работи с протекцията на полицията и държавата.   

Преди години ходих в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк и попаднах на златна фиала. Прилича ли ви на нещо? На фиалата оп Панагюрското съкровище? От къде ли е била отмъкната?  В музеите на запад често излагат предмети с неясен произход, без да уточняват къде и при какви обстоятелства са намерени. „Финансирана от фондация „Роджърс“, 1962 г.“ Ама откъде я е придобила фондация Роджърс?  В българските музеи винаги пише откъде е находката: Оходен, Долище, Римски терми – Одесос. Това не са просто географски бележки, а и ключ към разбирането на историята на обекта.

Държавата не я е еня.  Хвърля някакви подаяния на археолозите за разкопки и не отделя почти никакви пари за консервация, реставрация и експониране по съвременен и интересен начин.  Фондохранилищата на повечето музеи са в плачевно състояние. Дигитализацията на колекциите е неясен мираж.  Но аз имам план.  Моля ви да шернете под сурдинка една голяма тайна. Делю Хайдутин е заровил на Марс имането си от десетките години скитане в Космоса.  Разполагам с карта, която ще изпратя само на шепа избрани хора. Разчитам новината да плъзне, пълчищата иманяри да хукнат натам през глава и да оставят на мира оглозганата ни България, преди културно-историческото ни наследство да се е превърнало в череп и купчина кости.