Коя  е първата дума, която ви идва наум, когато чуете „Чипровци“? Ако отговорът ви е „килими“, получавате потупване по рамото.  Килимите на Чипровци са истински звезди.  Те създават уют на папи и крале, на министри и президенти, на колекционери и обикновени хора от Япония до Норвегия и от Нова Зеланция до Америка.   И са в ЮНЕСКО.  Какво пък им е толкова уникалното на тези килими? Ами хайде да видим.

В орнаментите на чипровските килими са закодирани послания отпреди хиляди години. Ето малко доказателства.  Един от основните мотиви в килимите е маказа – два допрени триъгълника. Маказа е символ на сливането на мъжа и жената, на плодородието.  Прилича ли ви на нещо? Ще ви помогна – по подобен начин изглеждат някои фигури, изобразени в пещерата „Магурата“.   

Символите се изменят през вековете.  В зората на човечеството са едни, после стават други с приемането на християнството.  Между шарките в чипровските килими и раннохристиянските мозайки в Епископската Базилика на Филипопол също има няколко много интересни прилики. В Базиликата, първият слой мозайки е геометричен.  Век по-късно, вторият слой е с птици, животни и гирлянди от цветя.  И в килимите така – отначало жените тъкат геометрични шарки, а век по-късно птици, животни и гирлянди от цветя. В Базиликата е изобразен фонтанът на живота с два пауна, кацнали на него.  В чипровските килими виждаме същия символ. 

Килимарството е един от най-древните занаяти. Идете в близкия исторически музей и със сигурност ще намерите глинени тежести за станове и вретена на по 8,000 години.  Можете също да видите как по дъната на някои глинени съдове от праисторията има отпечатъци от изтъкан плат.

Тъкането не е никак проста работа. И животът не е никак проста работа.  Затова в митовете и легендите на почти всички народи, тъкачките и предачките определят съдбите на хората. Мойрите предат нишката на човешкия живот.   Атина превръща в паяк фуклата Арахна, изкусна тъкачка, за да я накаже за високомерието й.  Пенелопа, съпругата на Одисей, всеки ден тъче платно, а всяка нощ го разплита, за да забави претендентите, които искат ръката й. Индианците навахо вярват, че Тъкачката вплита душата си в килима на Вселената. Може би затова до днес в Чипровци тъкачките прошепват молитви преди да започнат нов килим. 

Преди повече от 400 години, багрите в чипровските килими били пастелни, защото ги получавали от растения и минерали, по рецепти, предавани от от майките и бабите на дъщерите, докато тъкат заедно. Ако наострите уши, ще чуете как си бъбрят. „Айде, повторай сега, щерко, кво ти требе за червено? За червено, мале, ми треба кора от глог и люспи от лук.  А за зелено? За зелено – орехова шума, за жълто – кори от смрадлика, за синьо – цвете от синчец, черното е от сажди. Какво правиш да не изветреят? Сипвам вар или пепел. Мале, стига ме питай и ти! Сичко съм запомнила. Чукай тука с биячката, да стегнеш нишката.“ Моделите на килимите си имат имена, от които някой поет може да напише цяла ода: големи куки-шарени буки-крилцата- бибиците-перцата-лозниците.  

Производството на чипровски килими процъфтява през 19 век.  По онова време турската армия закупувала по 8 000 килима годишно за постеля и молитва. През 1878, годината на Освобождението, чипровчанки изтъкават 14 000 кв.м., достатъчни днес да покрият целия площад около „Александър Невски“, барабар с катедралата и Парламента! 

Днес в Чипровци са останали само двайсетина жени, които тъкат.  Кой ще седне да се занимава с тая пипкава работа. Два квадрата се правят за месец и се продават за 3000 лева, а като сметнеш материалите и процента за прекупвачите, за килимарките я останат, я не останат 1500 лева.  Вярно, Чипровци е едно от най-красивите градчета в България, но малко млади хора искат да  се зачукат там, в подножието на Миджур, в далечния край на дивия Северозапад. 

Непременно идете в музея в Чипровци! Първо, защото е много хубав и второ, за да се запознаете лично с чипровското жабе, божествената костенурка – канатицата, черноокото булче  – каракачката и змията – пазителка на семейното огнище.  Ако никой не се заеме да запази традицията, те ще си отидат от света, а с тях ще се откъсне една красива и цветна страница от дневника на нашата национална памет.