Да е секси – не е секси. Типаж „имам тлъстички паласки и нуждая се от ласки“. И размерът на мъжкия му атрибут е, меко казано, скромен. Защо тогава ви занимавам с него? Първо защото е на повече от 2,400 години. Изглежда доста добре за възрастта си, не мислите ли? И второ защото тракийците не са рисували голи хора под път и над път, а много рядко. Не зная дали от чувство за приличие художникът е закрил лицето на мъжа зад вдигнатите му ръце, в които стиска двойна брадва. Едва ли. Сигурна съм, че изобщо не си е представял как хиляди хора ще разглеждат отблизо неговата живопис. Все пак е изографисвал гробница. Александровската гробница.

Зная, че у нас темата за смъртта е табу. Но траките са се радвали, когато някой е умирал, защото са вярвали, че животът в отвъдното е по-добър от този на земята. Та да ви питам – а вие какво бихте искали да нарисуват по стените на вашата гробница? Да си призная, аз не бих искала да ме изтипосат гола, освен ако рисунката не е по онази снимка от Карадере, когато съм на 18, с дълги крака и стегнат бюст.
Добре де, спирам с глупавите лирически отклонения.
Александровската гробница е възхитителна със стенописите си. Освен голия мъж, по тавана има ездачи, пешаци, симпатичен оплезен елен, симпатичен оплезен кон, страшни глигани и елегантни ловни кучета. Таванът е нещо като Инстаграма на древността. От изображенията научаваме за тракийския лайфстайл – дрехи, накити, модни разцветки, какъв е бил интериора, мебелите, музикалните инструменти, с какво са се хранили и в какви съдове, как са ловували и как са пирували. Вталеният топ в сиво с червени акценти и малиновият клин на единия от ездачите са актуални и днес.

Александровската гробница е открита е от Георги Китов през 2000 г. Днес оригиналът е затворен, защото влагата и температурата, която посетителите отделят, вредят на рисунките. През 2009 японското правителство дарява 3 милиона долара, за да се направи точна реплика на гробницата. Лично японския принц Акишино пристига в България, за да пререже лентата.

Има още един любопитен факт. За съжаление няма да го видите в копието, тъй като не са го копирали. След малко ще ви кажа защо. Точно срещу входа на главното помещение с остър предмет е издраскан профилът на млад мъж, над който с гръцки букви пише Кодзимасес Хрестос, което учените са превели като Кодзимасес Майстора. Рисунката никак не е лоша. Изображението е мъничко – колкото магнит за хладилник.
Дали той е бил художникът, или просто е някой античен „Мара и Пешо бяха тук – сърце с дата вътре“, не знаем. Ако се казвах Кодзимасес, щях да избягвам да драскам името си по стените. А японците са казали да не се копира, за да не се дава лош пример и да не се учат Мара и Пешо да драскат.
Тракийската гробница в Александрово е с няколко десетки години по-стара от Казанлъшкана гробница. Още един живописен шедьовър в нашата тракийска галерия.
Можете да си направите уикенд в региона. Изтеглете възможна програма от тук: