Ужасена съм! Че кой не би бил при такива обстоятелства. Лежа, завързана с ремъци и омотана в системи.  В ореола на прожекторната хирургична лампа над мен се надвесва възрастен лекар с космати уши и мила усмивка.  „Сега ще заспиш.  Хвани ме за ръката и брой от десет до едно.“ Десет, девет, осем… Светът се стопява в златна мъгла.

Хирургия от гръцки означава ръчен труд.  Имахме такъв предмет в училище. Учеха ни да шием и да поправяме счупени неща.  Хирурзите не правят ли същото още от праисторията насам? В Дуранкулак са намерили черепи, по които има следи от трепанации и зарастнали мозъчни операции.  А преди години  археолозите, докато разкопавали терен край село Караново близо до Нова Загора, се натъкнали на некропол с 26 надгробни могили. В една от тях преди повече от 1900 години бил погребан лекар. Приживе имал голяма и престижна практика, защото до него намерили комплект от 18 хирургически инструменти, изработени от бронз и инкрустирани със сребро и злато. Интересното е, че те съвсем малко се различават от съвременните инструменти. Единият е много подобен давиеловата лъжичка, с която доскоро оперираха пердето на очите.  А уж за първи път такъв инструмент използвал Жак Давиел – личен лекар на крал Людовик XV.  Да не би прадедите му да са били тракийци?  Откритите пинсети също са точно като тези, които се използват днес. 

Лекарят от Караново живеел във времената, когато в Римската империя работели двама от най-влиятелните медици в историята – Целз и Гален. В труда си De Medicina Целз описал основните признаци на възпалението – зачервяване, подуване, топлина и болка – които и днес са част от медицинската диагностика. Гален пък създал цялостна медицинска система, основана на теорията за четирите „хумора“ (кръв, жълта и черна жлъчка и слуз). Най-важното му заключение било, че мозъкът, а не сърцето, е основният център, който управлява тялото и движенията му.

Изглежда тракийските доктори били в крак със световните тенденции в медицината.  И нищо чудно.   Августа Траяна, основан в началото на II век, бил един от най-важните градове в вътрешността на римската провинция Тракия.  Заедно с големия централен площад, баните, храмовете и обществените сгради, градът си имал и добри практикуващи лекари.  А Караново си е на хвърлей място.  Комплектът от хирургични инструменти и разнообразното им предназначение – очни, гинекологични, урологични, кара учените да предполагат, че докторите са можели да правят сложни операции. 

Предизвикателствата за здравето в миналото били толкова големи, че хората рядко живеели повече от 35 години.  Епидемии от чума, шарка и морбили убивали милиони – от бедняка до императора.  Хората мрели също от туберкулоза, дизентерия, тиф, малария и гнойни инфекции.  Без антибиотици дори малка рана често водела до сепсис и смърт.  На някои места половината от децата умирали преди да стигнат зряла възраст. Младите жени си отивали от усложнения при раждането, а мъжете  – в битки. 

Болестите се възприемали като наказание от боговете или от злите сили. В Тракия лечението било смес от религиозни вярвания и практична медицина. В селата и сред обикновените хора по-влиятелни били жреците, които лекували чрез ритуали, билки, жертвоприношения и тълкуване на сънища.  В по-големите градове и в армията работели обучени лекари, наследили гръко-римската медицинска традиция. Подозирам, че тракийското здравеопазване е работело много по-добре от Здравната каса днес. 

Разбира се, това е в кръга на шегата.  Все пак живеем три пъти по-дълго от хората отпреди две хилядолетия. Научихме се да присаждаме органи, да използваме роботи и лазери, да предотвратяваме епидемии с  ваксини. Медицината вече не разчита на ритуали и тълкуване на сънища, а на научни изследвания, лабораторни анализи и прецизни технологии, които позволяват да виждаме вътре в човешкото тяло чрез скенери и ядрено-магнитен резонанс. Но за да направим тази гигантска крачка, сме стъпили върху натрупаното знание от хората преди нас, като лекаря от Караново. Инструментите му може да видите в Историческия музей в Нова Загора.

Най-благодарна съм за анестезията!  Десет, девет, осем… полека изплувам от златната мъгла.  Тролският доктор с косматите уши ме щипе по бузите: „Браво! Справихме се страхотно! Честита дъщеря!“