Да е куче – не е куче. Да е тюлен – не е тюлен. Дръжте се да не паднете! Лъв е. Глупости, ще кажете вие. Ние да не сме хванати от гората, та да не знаем как изглежда лъва.  Вие да, но художникът, нарисувал стенописите в храма „Св. Йоан Предтеча и Кръстител“ в дряновското село Каломен, не е знаел.  Изписал е Свети Марк с много умение и по канона – с перо в ръката и лъв в краката. Човекът и перото са му се получили.

Със сигурност е бил майстор от Тревненската школа. Не е подписал творбите си. Но най-вероятно е Захарий Цанюв. Съдя за това по две негови икони, които са изложени в Археологическия музей във Варна. Ето ги, вижте ги и вие. Рисунъкът на лицата е много сходен с този на Свети Марк от Каломен, не мислите ли?

Защо толкова талантлив зограф се проваля с анималистичната тема?  Ми защото къде да види как изглежда лъва през 1841 г. без телевизия и интернет.  А описанията на хората за това как изглежда лъвът навярно са били като във вица за селянина, който се върнал от екскурзия в Африка и цялото село се събрало да чуе за чудните му приключения.  Заразказвал той какви интересни неща има там, и се стигнало до животните.  „Видях крокодил!“, похвалил се селянина.  „Ааа, колко интересно! И как изглежда той?“, попитало селото. „Вие крава нали сте виждали? Е нямат нищо общо!“

Лъвът очевидно не е лесен за рисуване, даже и ако го знаеш как изглежда. Ето за сравнение малко средновековни лъвове от международната сцена. Изображенията съм ги взела от фейсбук групата „A different type of Art”. Ама нашият си е най-симпатичен.

Този стенопис, заедно с всички други от някогашния храм „Св. Йоан Предтеча и Кръстител“ в дряновското село Каломен, са спасени с усилията на служителите в Историческия музей – Дряново.  Писали до институциите, алармирали отговорните хора, но никой не ги чул. Накрая запретнали ръкави и сами се захванали за работа.  Малко след като ги изнесли, покривът на църквата рухнал.  В реставрацията помогнали доброволци –  студенти от Художествената академия.

Днес стенописите от Каломен красят избата на Икономовата къща в Дряново.  Повече от 160 години след като я построява майстор Колю Фичето, Икономовата къща е единствената оцеляла от него, в която човек може да се разходи.  Другата е Къщата с маймунката във Велико Търново, но в нея не може да се влиза.  Освен стенописите в мазето, на горния етаж има великолепна сбирка от икони. На тях са изобразени много сполучливи коне, не толкова сполучливи лъвове и особено чаровни грешници. Непременно потърсете екскурзоводката Гергана Симеонова. Начетена и мила, ще ви разкаже всичко с усмивка.

Добре де, признавам си!  Навремето префучавах с триста през залите с църковно изкуство в музеите. Страшна скука, мислех си тогава. Докато един ден Христос в космическа совалка излетя под носа ми в църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в Добърско. И тогава прогледнах.  Ще ви разкажа за това в някоя от следващите ми публикации.  Няма нищо мистично, в този блог за всичко има научно обяснение. Но аз пак се отплеснах. Ето още няколко интересни изображения от Дряновската сбирка.

Непременно идете и вижте Свети Марк и неговия миловиден лъвокучотюлен. След това, за домашно, ми нарисувайте един мархор. Ама без да гледате в интернет!

Можете да изиграете тази игра в постоянната експозиция с иконите:

Ама не ви ли прилича? Даже има очила. Нищо че в древен Рим очила е нямало.  Римският философ Сенека, например, е използвал стъклена топка за четене на книги. Момчето е един от осемте прислужници в невероятната Силистренска гробница. В ръцете си държи туниката на шефа и е част от процесия слуги, наобиколили знатния господар и съпругата му, за да ги измият и облекат.

Гробницата е открита случайно през 1942 г., докато работници подготвяли земята за посаждане на ново лозе. Престарали се и изкопали по-дълбоко от приетото. Ударили на камък и започнали да чоплят. Открили здрав зид, донесли инструменти и пробили де­белия свод. Спуснали стълба и що да видят! Мечки, вълци, глигани, красиви пауни и патици… И грозде.  То какво излиза – докато правели лозе отгоре, намерили лозе отдолу.  И големи бели направили. Разровили пода и разбили лицето на господарката, за да дирят имане.

Построена и изрисувана в края на IV век за високопоставен големец, Силистренската гробница крие няколко интересни тайни.

Големецът така и не бил погребан в нея. Учените смятат, че напуснал бързо града заради някаква беда (още приживе, разбира се – това не е история за вампири!). Може би избягал със семейството си от готите, които през 376 нападнали и опустошили Дуросторум. 

Смятат също, че не бил тукашен, а някъде от Сирия или Египет.  Не само защото е смугъл. А защото по стените на гробницата има изображения, при това доста читави, на палма и леопард. Навярно довел художник от родните си земи, който знаел как точно изглеждат. Представете си, без интернет и телевизия, ако кажа на някого от Горно Нанадолнище да ми нарисува сега леопард, как ще го нарисува.   Ще го нарисува, ама не съвсем. Както иконописецът от село Каломен е нарисувал лъв. Но за това ще ви разкажа при следващата ни среща.

Едната прислужница се отличава от другите. Има красива прическа и скъпи обеци. Предполагат, че е била наложница на господаря. Това е твърде необичайно. Поради по-ниския си социален и юридически статус, наложниците рядко ги включвали в официални изображения.

През IV век плътно прилепналите панталони стават модни сред елита, след като самия император Констанс (337-350) носи такива. Затова единият прислужник държи в ръцете си чорапогащи, тоест панталона на господаря. То като сме тръгнали, и Робин Худ може от тук да е копиран. Шегувам се, разбира се!

Имах късмет по Ковид времената да вляза и да я разгледам. Пропълзях през тесния отвор, колкото прозорец на баня, и стъпих на пода, настлан с теракотени плочи. Не е голяма. Все пак е гробница, а не дворец. Но когато вдигнах очи, попаднах в райските градини.  Все едно вятър разроши листата на палмите, пауните разпериха опашки, закрякаха патици и забълбукаха извори.  Господарката сгълча робите да побързат.  Харон няма само тях да чака! Ще закъснеят за ферибота през река Стикс!

Не можете да я посетите. Затворена е, за да не се увреждат стенописите. Надявам се някой ден силистренският Хари Потър да размаха вълшебната си пръчка и да построи реплика, за да можем всички ние отблизо да разгледаме чудесата, които крие Силистренската гробница.