Е хайде, вие пък да не сте кръстоска на Тейлър Суифт с Тимъти Шаламе случайно! Какво й е на жената!  Все пак е на 8000 години! Не е първа, нито даже осемдесета младост, милата.  Има си закачливи мустачки и маникюр като градинско гребло. А също стегнат бюст и кокетна вулва между гърдите. Археолозите твърдят, че е Богинята майка. А на Богинята майка не й е работата да е красива. Тя трябва да е по-скоро строга, но справедлива.  Макар че кой знае дали е идол.  Може просто някое неолитско дете отмъстително да е увековечило баба си, заради забележка от сорта на:“Ш’ ти скъсам ушити, веднага слизай от там!“

Намерили са я в двора на завод „България“ в Казанлък през 1967, в праисторическа селищна могила. Селищните могили са нещо като торта.  Те ни разкриват историята на пластове.  Всяко следващо селище е било строено върху останките на предишното.  Най-известната такава „торта“ в България е селищната могила в Караново до Нова Загора. Могилата в Казанлък има 17 пласта, тоест 17 селища едно върху друго. Красавицата е в първия пласт. Осемнадесетият пласт ще е настлан с прежда и конци, тъй като това произвежда завод „България“ днес.

Защо са толкова важни тези древни могили? Защото те ни разказват за първите домошари по нашите земи. Преди това, хората в днешна Европа са били ловци и събирачи на храна, които непрекъснато са се местили от едно място на друго. Човекът се е спрял, когато е започнал сам да отглежда храната си – зърно и животни. Когато имаш нива, не можеш да се шматкаш насам-натам. Нивата иска мотика, а не шматкане.

Така възникнали селата, които са в най-долния пласт на тортата – този отпреди 8000 години.  Всяко село имало около 200 жители. Хората си стояли здрави къщи, повечето с размер на гарсониери. Имало е и по-големи сгради. Най-голямото помещение, открито до момента, е над 250 кв.м. в софийския квартал Слатина. По долината на Струма пък имало селища, където всички къщи били двуетажни. Стените били от плетени пръчки и глина. Подът бил покрит с дървени греди. Във всяка къща имало пещ и каменна мелница – хромел, зърнохранилище и стан. Гледали овце, кози, крави и свине, отглеждали пшеница, овес, лимец и леща.  В Казанлъшката могила са намерили най-богатата в Европа колекция от сърпове – 70 на брой, изработени от еленов рог, с кремъчни зъбци. Явно хората в Казанлъшко са си работливи от памтивека.

Като си направиш къща и не трябва да мъкнеш покъщнина на гръб, започваш да си я гиздиш. Обзавеждаш си я с грънци, черги, нарове за спане, статуетки и джунджурийки за украса и молитва. Нашата красавица е като бутилка. Представете си как някоя неолитска домакиня е наливала в нея вода. Или е беряла цветя от полето и я е ползвала за ваза. Странна ваза, наистина, но пък откъде да знаем каква е била интериорната мода в дълбоката древност. Археолозите сравнително лесно се ориентират в поминъка и материалния живот на неолитните хора – в какви къщи са живеели, с какво са се хранили, какво са произвеждали. Но никак не им е лесно да се ориентират в духовния живот. До нас не е достигнала писменост, нито език, нито песни, нито ритуали. Някои от находките са с неясно за съвременния човек предназначение. Повечето учени смятат, че нашата красавица и подобните на нея находки са култови предмети, свързани с вярванията древните хора. Според тях, те са имали култ към женското начало, към Богинята майка.  Други ги оборват: „Стига с тая Богиня майка. Как ще обясните тогава фигурите на мъже и животни?  Находките от това време са толкова различни.  Не може да имате едно обяснение за всичко.“  Може да са играчки, или пособия за учене.  Кой знае…

Мустакатата хубавица стои някак самотна и неразказана във витрините на Историческия музей в Казанлък.  Посетителите минават покрай нея транзит, забързани към трезора, в който са изложени прекрасните съкровища от гробниците в Долината на тракийските царе край Шипка. Но вие не я отминавайте. Спрете се. Кажете й здрасти. Може точно вас да е чакала, за да ви пошушне каква е била и кой я е обичал.