Той не е красавец.  Над ниското му чело се вият дребни къдрици.  Очите му са полусвити, с набръчкани, подпухнали клепачи.  Има дълъг и дебел нос, от дясната страна поиздут.  Устните му са свити решително.  Това придава на физиономията му загрижен и съсредоточен вид.  Може би е бил храбър воин или мъдър владетел?  Не знаем.  Времето заличава всеки спомен, особено ако са минали 19 века!  Тогава за какво да му се впечатляваме толкова? Или?

В света има много маски и шлемове, но само още две са подобни на тази в Пловдив. Нищо чудно, че тя станала обект на зрелищен обир като в Холивудски филм.

В една прохладна неделя на април 1995, точно по обед, на вратата на Археологическия музей в Пловдив се позвънило.  В този ден на смяна бил пазачът Йордан Тихов.  Той отворил и видял насреща си двама мъже с насочени към него пистолети.  Зашеметили го с удар в главата и той рухнал в безсъзнание.  Хванали го за краката и го извлачили пред витрина, в която се пази византийско съкровище от 760 монети.  Но крадците не били дошли за тях.  Събули обувката на Тихов и с нея разбили витрината, в която се съхранявала маската-шлем.  Алармата запищяла и охранителите долетяли след три минути.  Открили пазачът по кървавата диря, но от маската и крадците нямало и следа.   Нищо друго от музея не липсвало.  Когато се съвзел, пазачът описал нападателите си, но това не довело до нищо.  Знатният тракиец потънал в неизвестност. 

Дали е съвпадение, че една година по-късно, през 1996, отново през пролетта, майсторски обир оставил музея в Разград без бронзовата римска шлем-маска от античният град Арбитус, с около 200 години по-стара от тази в Пловдив? Крадците проникнали във фондохранилището през вентилационните шахти на покрива. И тази маска потънала в неизвесност.  До 2001, пет години след обира, когато български учен отишъл на археологически конгрес в Германия.  Видял маската от Абритус рекламирана за продан в каталог на частен колекционер. Веднага алармирал българските власти. С намесата на Интерпол, макар и изтъргувана на черния пазар, антиката била открита, иззета от последния й купувач и върната на държавата ни.

Пловдивската глава юнашка също се завърнала у дома след цели 20 години изгнание.  От ГДБОП дълго време следяли някакъв иманяр. По едно време излязла информация, че мошеникът е на път да сключи голяма сделка. Полицаите направили светкавична акция и го заловили в крачка. Притиснат в ъгъла, мъжът решил да се откупи.  Сам предал на полицаите маската, скрита в специален тайник. Говори се, че кражбата била поръчана от швейцарски колекционер. Дали е така или не – кой знае?

Археологическото откритие на Борис Дякович през далечната 1905 също било в стил Индиана Джоунс.  Макар че говорим за музеен и библиотечен работник и много сериозен човек, основател на Археологическото дружество и музея в Пловдив, представете си го как в проливен дъжд и кал преследва крадци и спасява историята.  Могилата, където намерил маската, била отдавна известна на пловдивчани.  Какво ли не се било случвало по склоновете й. Била е турско гробище. По едно време я разрязали на две, за да прокарат нова улица. Изгребвали от склоновете й пясък и пръст за строежите си.  Отгоре си засаждали зеленчук.  Все ровичкали, все човъркали.  До един студен декември на 1905, когато „невежи и неблаговъзпитани пловдивски момчета“, както пише в книгата си Борис Дяковски,  строшили част от покрива и стените на гробницата. Втурнали се вътре да грабят злато и сребро, и да изхвърлят всичко, което им попадне под ръка.  Целият ред в гробницата бил унищожен.  Веднага, щом научил за този вандалски акт, Дякович се завтекъл да спасява, каквото останало.  Сред порой и кал той и помощникът му прибрали в пловдивската библиотека находките.  Измили ги и ги наредили в една витрина, където цяла зима им се любували любопитните граждани. 

През пролетта на следващата година, Дякович започнал разкопки.  Оказало се, че гробницата била пълна с предмети. Върху тях била изсипана жарта от погребална клада.  Най-ценната находка била железният шлем-маска.  Из пепелта и въглищата в гробницата, археологът намерил златен пръстен с кристален камък с оранжев цвят, с издълбан върху него разярен лъв, стъпил върху стрела.  Тъй като в древността право да носят такива пръстени имали само сенатори, магистрати, дипломати и висши военни, ясно било, че погребаният бил „човек герой, главатар на юнашка чета, водител на някое тракийско племе“, по описанието на Дякович.

Върху мъртвия бил положен златен венец, какъвто бил обичаят при погребването на големци.  Около въглищата край главата в пълна безредица били пръснати златни листа.  Броят им не бил определен, тъй като някои от тях археолозите намерили изпокрити из дрехите на злосторниците, които разрушили гробницата.  Сред останалите находки имало оръжия, глинени, метални, бронзови и сребърни съдове и стъклени шишета. Споменавам ги мимоходом, макар че и тези находки са изключително ценни. Вижте само каква прекрасна сцена е изобразена на една от сребърните купи! Морски бог се опива да укроти коня на млада ездачка. Изправил е мощното си тяло срещу разярения кон. Момичето е красавица, със стройна снага и буйни къдрици, с щит и мантия, като амазонка. Освен това купата е така направена, че декоративният слой се отделя, за да може основата да се мие, без да се поврежда изображението. Фина работа. Вносна. Сега на мястото на могилата е пивоварна „Каменица“.  Знатният тракиец едва ли би оценил това.  Траките обичали вино. Но според мен би се зарадвал, че парадната му маска днес е оценена на 2 милиона евро.

Един момент, че някой ми звъни. А, моят приятел Спилбърг се обажда. Искал да снима нова продукция „Маската на Жоро“. Извинете ме! Отивам да се запиша на езда, че ролята на стройна златокоса амазонка много ще ми прилегне.

Преди време в Кортона екскурзоводът ни заведе в местния музей и се похвали, че ето, пред очите ни е първият комикс в  света, нарисуван от Фра Анджелико в далечната 1440 година. В тази блестяща сцена от Благовещение от устите на ангела и Дева Мария излизат реплики. Аз на италиански зная само две по-сложни фрази – „може ли още един литър вино“ и „защо ме арестувате“, затова направих превод в свободен стил:

Ангелът: „Мери, ти си бременна.“

Мери: „Но аз не съм правила секс!“

Ангелът: „Да си!“

Италианският хвалипръцко ме подразни и се замислих кой ли наистина е първият комикс в света?  Дали са пещерите с праисторически рисунки? Или колоната на император Траян, изобразяваща сагата с победите му над даките?

Добре де, може да не е най-стар, но сега ще ви разкажа за един наш си, който ако го напипат DC или Marvel, моментално ще го лапнат за суперпродукция с Джейсън Момоа и Мария Бакалова. 

Става дума за подвизите на юнака от Летница. Тя цялата история около този юнак е много драматична, пълна със загадки и противоречия, малко секс и много смърт. 

В чудната пролет на 1963 трима работници копаели за основите на нов овчарник под цъфналите череши в стопанския двор на ТКЗС-то.   Кирката звъннала в дъното на бронзов котел.  Измъкнали го и от него се пръснали сребърни и позлатени плочки.  „Забогатяхме! Забогатяхме!“ развикали се копачите, а единият така се развълнувал, че паднал и умрял на място.  Извикали селския лекар, но той само констатирал смъртта. Събрали имането и го отнесли в кабинета на кмета. „Хубави са“, рекъл той, не особено ентусиазиран и прибрал плочката, на която юнакът прави бурен секс с някаква девойка, докато друга им вее с палмово листо.  Тракийската Кама Сутра. 

Решили да си траят.  Лекарят също взел една от плочките, а двамата оцелели – Кънчо и Атанас, си поделили останалото.  Добре де, ама се разчуло. Последвали разпити и бой в милицията. Признали си и върнали всичко в Окръжния музей в Ловеч.  Или почти всичко.  Стандартът на Кънчо, който преди това  два пъти лежал в затвора за кражби, рязко се променил. Започнал да харчи нашироко. Дали бил свил част от съкровището? Вие размишлявайте, а аз ще продължа с разказа.

Всъщност комиксът е украса за кон и за презрамен колан на тракийски воин.  Ето моята версия за фабулата. Героят спасява девойка в беда.  От благодарност, тя прави с него разюздан секс.  След това, облечен в златна люспеста ризница като русалка, юнакът яхва коня си и хуква на лов.  Изтрепва де що намира мечки, лъвове и вълци.  Трепе и хора. На някои плочки е млад и голобрад, на други е вече зрял и брадат, с авангардна прическа top knot на темето, популярна сред днешните джензита.  Накрая на жената й писва да го чака да се прави на бог, яхва един змей и потъва в нощта. Това е доста свободна блондинска интерпретация, да знаете.

Много интересен факт е, че на едната плочка конникът е с наколенник с човешка глава. Такъв е намерен в Могиланската могила във Враца и на още няколко места в България. Според проф. Иван Венедиков това е било мода по онова време.

Има и друга, научна сюжетна линия.  Според учените на плочките са изобразени герои от гръцката митология.  Зевс първо спал с Деметра и се родила Коре. След това Зевс се преобразил на змей и спал с Коре, дъщеря си, с други думи.  От това спане се родил Загрей.  Цяло чудо е, че след всичкото това кръвосмешение децата станали богове, а не изроди. 

Учените не дават отговор защо Зевс и Загрей се явяват в тези странни образи на конници, които не се срещат никъде другаде вън от Тракия. Но всички са единодушни, че подредени една до друга, независимо от поредността, плочките показват пътя, който тракийският войн трябва да извърви, за да достигне съвършенство.

И все пак, кое е уникалното в Летнишкото съкровище? Първо, че върху  плочките има изобразени хора.  Човешки фигури в конска амуниция е нововъведение за онова време.  Плочки с фон, ограничени от рамка, били новост в изкуството на тракийските майстори.  

А за липсващите плочки научих следното.  Във всички украси за кон образите се делят на леви и десни. Тоест едната страна е огледален образ на другата.  Затова едната част от плочките в Летница са с движение наляво, а друга с движение надясно.  Седем са с движение наляво.  Пет са с движение надясно.  Следователно трябват още две, за да има симетрия.  В находката има още две, но те са без движение.  Тоест липсват поне две апликации. Но пък съдбата отмъстила на Кънчо – дъщеря му изчезнала безследно.

Чудя се как ли е попаднало съкровището в Летница? Наоколо няма нито град, нито некропол.  Намерено е съвсем на плитко – едва на 60 сантиметра дълбочина.  Защо котелът е с дъното нагоре?   И защо изобщо е в котел? Едва ли някой в античността е варил супа от конска украса.  Историците предполагат, че имането е скрито около 335 година преди Христа, когато Александър Македонски тръгва срещу тракийските племена. 

Майсторът, изработил тези плочки, е бил малко смотан.  Женските образи се различават от мъжките по изсечените кръгчета вместо гърди. Гънките по дрехите не съответстват на позицията на телата. Фигурите са леко статични, като трупове, както пише проф. Иван Венедиков в публикацията си за съкровището.  Но въпреки това, тракийският автор е следвал ново, оригинално направление в изкуството, без да имитира никого.  Затова днес Летнишкият юнак препуска по целия свят – бил е в Лувъра, а напоследък и във Вила Гети в Лос Анджелис.  И дори да не е най-древен, този наш си комикс отпреди 2300 години разказва вълнуващата история за мъж във фигурални чорапогащи, змейове и богове, битки и победи, любов и супергеройска храброст.