Велосипедът ми е блондински – градско колело с красива бяла рамка, високо кормило и кошница отпред, в която си нося франзелите и просекото.  Казва се Джеймс. Истински английски аристократ. Малко се обижда, когато  го пришпорвам по баирите и затова по стръмното трябва да го бутам. Като от пощенска картичка сме.  Край нас префучават юнаци в ликри „Дунав Ултра“ на източените си бегачи и тийнове на маунтин байкове с робокопски каски.  Дребосъци, яхнали дървени колелета без педали, енергично се отблъскват с пети.  Навярно никой от тях не е чувал за Бай Гено и неговия Паяк.

Днес да караш колело е толкова обичайно, колкото да дишаш.  Но преди 120 години, когато придвижването било на магаре или с каруца, един младеж от Нова Загора, едва 21-годишен, предизвикал истински фурор. Измайсторил първия в България велосипед!  Гено Арабаджията бил потомствен майстор коларо-железар.  Произвеждал волски каруци, но покрай тях обичал да изобретява разни нововъведения – преси за балиране, менгемета, мелачки за пипер и жито.  Някои казват, че негов съсед, който учел медицина в Лондон, оживено му описвал как там хората яздят „дървени коне“. Други твърдят, че веднъж край града минали италиански колоездачи.  Дали това подтикнало майстора към този странен експеримент – не знаем. Но ето че един ден Гено излязъл от работилницата си покатерен на нещо невиждано.  Хората веднага му лепнали прякор – „паяка“. Е как да го кръстят! Представете си велосипедистът, чучнат отгоре на седалката, върти педалите, а краката му се движат като пипала на паяк. 

Да тръгнеш на път с Паяка си било сериозно изпитание.  Друмищата по онова време (абе то и сега май не е много по-различно) били неравни и прашни, а машината – висока и нестабилна. Колоездачът лесно губел баланс и се просвал напред.  Истински смелчага трябвало да си, за да се решиш да го караш това нещо. Бай Гено две години въртял кръгчета из полето, за да тренира и да го усъвършенства.  Облякъл седалката с волска кожа, турил му и спирачка –  дървена летва, която колоездачът да подпъхва между предното колело и кормилото.   На рамата предвидил стъпало, за да може  водачът да се качи. Отзад поставил багажник.

Първата публична демонстрация на „Паяка“ се състояла на 28 август 1882 г. в село Езеро, Новозагорско. Сензация, казвам ви! Пъстрата тълпа гледала изобретението със страх и недоверие. Как човек успява да се задържи само върху две колела, без да падне? „Черна магия е това!“, викали по-възрастните и се кръстели.  Дечурлигата тичали след колелото и се мъчели да го хванат за спиците. А Бай ви Гено си свиркал, въртял педалите и махал от висотата на положението си.  След успеха на демонстрацията младежът (ако живееше днес, щеше да е второкурсник в Техническия) тръгнал да обикаля из околните градове и села. Стигнал чак до Сливен.  Какво от това, ще кажете вие, някакви си четиридесетина километра. Но я пробвайте да се затътрите с волска каруца. Има да се друсате цял ден.  Интересът бил толкова голям, че командирът на 11-ти Сливенски пехотен полк полковник Гинчев наредил войниците да се строят, за да видят тази най-нова сензация на техниката, съперничеща си дори с дирижаблите.

Времената тогава били трудни. Страната ни – разцепена на две. Хората – заети да си вадят хляба и да оцеляват. Кой ти можел да мисли за луксозни удоволствия! Бай Гено написал в тефтерчето си: „Ние, българите, сега живеем в най-голяма скъпотия и омраза помежду си. На богатия и петелът му снася яйца.  Боже, вразуми управляващите ни и да напредне България!“ Така и не започнал серийно производство на велосипеда.  Знаел, че такова нещо няма да се харчи.  Постепенно творението му потънало в забрава дотолкова, че на Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 с участници от 25 държави и 167 000 посетители, новозагорци се представили с… две народни носии.

Но животът продължавал.  Сръчният майстор бил и добър обущар.  На 50-годишна възраст се записал доброволец в Балканските войни и правел обувки с дървени подметки за армията. В края на живота си се цанил за пазач на колодрума в Нова Загора. Мисълта за изобретението му не го напуснала до последните му дни.  Отишъл си през 1947, а в архива му намерили скици за подобрения на Паяка. 

Идете и вижте оригинала в Историческия музей в Нова Загора.  Надявам се, че следващия път, когато яхнете колелото, ще си спомните тази история. Все пак всяко обикновено нещо днес е било нечия смела лудост вчера.