Кой е този интелигентен мъж, който ни гледа замислено от портрета?  Военната униформа му стои някак странно, сякаш я е сложил, защото е нямало какво друго да облече.  И колко военни офицери сте виждали да стискат в ръцете си едновременно меч и букетче теменужки?

Добре, ще ви подскажа малко. Автор на картината е Иван Мърквичка.  Едва ли има българин, който да не е чувал за него.  Наричат го българският чех. Първи директор на Рисувалното училище в София. Основал първото списание за изкуство, илюстрирал първото издание на „Под игото“ и участвал в изографисването на катедралата „Александър Невски“.  От десетките му картини, пресъздаващи битието на българите, най-известна е „Ръченица“, която нарисувал в селската кръчма в Бистрица.   Знаете я от учебниците.

Отплеснах се, нали? Да се върнем към снажния поручик.  Запознайте се с Иван Мърквичка-младши – синът на художника.  Бил не по-малко образован и начетен от известния си баща.  Родил се в Пловдив и изкарал гимназиалните си години в София, Мърквичка Младши завършил индустриална химия в Пражката политехника. Получил степен доктор по химия и постъпил на работа във фабрика за изкуствени торове в Чехия. Ботаниката била негово хоби и страст.  Описвал и хербаризирал всякакви растения.  Можел е да си остане в Чехия, да си работи в завода, в топлите неделни дни да се разхожда из полята и да събира треви и цветя. Изобщо –  да си живее безоблачно. Но по време на Балканската война решил да се върне в родината си и да се запише доброволец в амията.  Не познавам много хора, които днес биха направили такъв избор.

След края на войната, д-р Иван Мърквичка отишъл в Садово.  Че какво пък ще търси там, ще се запитате вие.  Ами отдал се на истинската си страст – ботаниката.  След Франция, Англия, Швеция и Германия, България е петата страна в света, която се захванала с агрономически изследвания.  Направила си Земеделска опитна станция в Садово. Именно от Садовското опитно поле, по българските ниви цъфнали нови култури – памук, фъстъци, цвекло, хмел, люцерна и детелина.

Когато избухнала Първата световна война, утвърденият и известен учен-химик и ботаник отново заминал за фронта. Бил командир на рота от Ямболския пехотен полк.  Ето какво пише участник в сражението, в което загива д-р Мърквичка: „Вече няколко часа две наши роти водеха отчаяна борба със силно укрепилия се противник. Жертвите бързо се увеличаваха.  Поручик Мърквичка прецени правилно положението и нареди решителна атака. Противникът беше обезвреден. Но поручикът падна, пронизан в сърцето.“  Бил само на 32, с блестяща научна кариера пред себе си.  Възрастните му родители били съкрушени. Художникът Иван Мърквичка заминал за фронта, за да види гроба на сина си в село Градешница.    Под грохота на оръдията той плачел и ровел с ръце в пръстта. 

Щом се посъвзел, художникът подарил на Природонаучния музей в София над 10 000 хербарийни листа от колекцията на сина си.  А на директора на музея подарил този портрет, който сам бил нарисувал.  За тези сто години що директори са се сменили, но никой от тях не е посегнал да махне картината.  Жалко само, че обикновените посетители на музея нямат възможност да срещнат д-р Мърквичка. Може би все пак ще успеете да си издействате покана от проф. Павел Стоев, сегашният директор на Националния природонаучен музей.  Той не е ботаник.  Подсказвам ви няколко теми за разговор с него – таксономия на Myriapoda (Chilopoda, Diplopoda), биоспелеология или в краен случай херпетология.

Теменужките имат над 700 разновидности в света. В България те са 38. Тези, които Мърквичка-младши държи в ръцете си, носят неговото име – Viola mrkvičkana. Кръстил ги известният чешки ботаник Йозеф Веленовски, за да почете своя колега.

Когато се изправиш пред д-р Иван Мърквичка, изпитваш странно съчетание от преклонение и нежност.  За момент забравяш ежедневната суета и си припомняш кои са истинските стойности в живота, простички като букетче теменужки.