Лятото на 1975 година.  На летище София каца правителствен самолет.  По напечената от слънцето писта, пред шпалира от гвардейци край червения килим, е строено цялото политбюро, начело с другаря Тодор Живков.  На официално приятелско посещение пристига шаха на Иран Мохамад Реза Пахлави.  Договарят Иран да ни даде нефт срещу машини, лекарства и специалисти.  Както протоколът изисква, лидерите си разменят подаръци. Шахът подарява на генералния секретар на БКП хладно оръжие, гравирано със скъпоценни камъни и получава в дар два породисти коня от шуменския конезавод. 

Горещ юнски ден през 1978.  На четиридневно приятелско посещение в България пристига Вождът на либийската революция Муамар Кадафи.  Гвардейци, червен килим, политбюро, братска прегръдка с Тодор Живков.  Договаряме Либия да ни даде нефт срещу оръжия и специалисти.  По протокол Кадафи прави подарък на Живков – две седла за камили, извезани със сърма и коприна от местни либийски майстори. 

Ако някога ви е впечатлявала приказката за Али Баба и четиридесетте разбойника, идете в Правец.  Няма нужда да казвате „Сезам, отвори се!“ Просто плащате билетче от три евро и влизате в музейната експозиция в приемната до родната къща на бившия държавен глава, за да видите една от най-необичайните колекции в България: дипломатическите му подаръци.  Усещането е сюрреалистично. В една и съща витрина съжителстват предмети, които никога няма да видите заедно дори в хола на баба ви.   Ритуални африкански маски делят пространство с порцелан от Бавария. Самурайски шлем и най-фина японска коприна са изложени редом до статуетки от слонова и тюленова кост. Сервизи от нефрит и сребърна посуда, обкована със скъпоценни камъни, блестят до вази и чинии с образа на вожда.  Вещите не са подбирани от куратори, нито пък някой ги е събирал с идеята да ги показва пред публика. Трупали са се десетилетия наред — всеки път, когато правителствен самолет кацне или пък нашият излети. Колекция, изградена не по логиката на живота, а по логиката на властта.

Тя е карта на външната политика на България през втората половина на ХХ век. Срещите на Тодор Живков с лидери като Кадафи, Ясер Арафат, Ким Ир Сен, Хо Ши Мин, Самора Машел, Аугуштину Нето, Ануар Садат и Индира Ганди са част от специфична геополитическа епоха — времето, когато България активно търси влияние и пазари в Африка и Близкия изток чрез мрежата на социалистическия и антиколониалния свят. За НРБ това има реални икономически ползи: евтин нефт, износ на оръжие, строителни договори, работа за хиляди български инженери, лекари и техници, както и приток на валута (и банани по Нова година) в иначе дефицитната социалистическа икономика. Повечето от тези управници и техните режими не са блестящ пример за подражание.   Започват като революционери или национални освободители, а завършват като авторитарни управници с култ към властта, склонност към корупция и репресии, довели до граждански войни или икономически сривове. Това е поколение лидери, родени от деколонизацията и Студената война — хора, които обещават справедливост и независимост, но много често завършват в капана на едноличната власт.

Сред подаръците, съвсем обяснимо, най-изобилни са тези от съветските другари. Следват индийските – заради близостта със семейство Ганди. Отчел се е и Фидел Кастро. Има и такива от Запада, като писалка от папа Йоан Павел Втори или порцеланова чиния с позлатения герб на САЩ. Отчели са се също български работнически колективи и градове. Трявна, например, е подарила на вожда казан за ракия.  Не мога да се сдържа: представяте ли си как Живков се люлее на гърба на камила на везаното седло от Кадафи или вари ракия в гаража в сетчето от признателните тревненци? Между другото, в изложбата има и снимки. Я да видя дали ще познаете някои известни политици от настоящето.

Но можем да погледнем на колекцията и от друг ъгъл.  Предметите разказват за най-добрите занаятчии от това време – ювелири, оръжейници, тъкачи, резбари. Защото какво да подариш, ако не най-ценното от своята култура. 

А искате ли сега да направим един експеримент.  Нека се пренесем мислено в 3026 година.  Човечеството е успяло да се съвземе от Големия Апокалипсис и да започне отначало.  Земята се е укротила и жестоките земетресения, сринали половината планета са далечен спомен.  Група млади археолози са на разкопки край селище, за което древни източници твърдят, че е родното на един от най-дълго управлявалите владетели по тези земи.  Надяват се да попаднат на двореца му. Или на гробницата му.  И ето че внезапно от земята започват да извират бляскави вази, златни фигурки и оръжия.  Каква богата култура!  Какви занаятчии!  Какви майстори!  На полето до тях каца транспортна совалка.  От нея слиза Галактическият президент. Минава по червената пътека през шпалир от роботи-гвардейци.  От ефирния усилвател гърми Маршът на обединената Вселена.  По протокол, президентът носи на археолозите безценен подарък – дигитален оригинал на събраните съчинения в 28 тома на Тодор Живков.