Това беше дежурната фраза по времето на соца, когато в новините съобщаваха за поредния световен лидер, пристигнал в България. На официално приятелско посещение в Старо Железаре през 1967 г. пристигнала Индира Ганди. Показали й модерната за времето си кравеферма и организацията на колективното земеделие. Тя била силно впечатлена. През май 1972 г. пък в селото дошъл Фидел Кастро, защото местното ТКЗС носело името „Българо-кубинска дружба“. Кастро произнесъл реч за успехите на българското селско стопанство. Местните разказват, че по едно време кубинският лидер внезапно изчезнал. Намерили го приседнал на пейка да разговаря с 90-годишния дядо Делко Мустака. Говорили близо половин час без преводач. Никой не знае какво точно са си казали.
След десетилетия прекъсване, дипломатическите отношения на селото със света, както и традицията световни лидери да седят по пейки с местните, били възобновени през 2015 г., когато в него постепенно и най-неочаквано се настанили Доналд Тръмп, английската кралица, Ангела Меркел, Путин, Карл Лагерфелд, Стоичков, Лили Иванова и други наши и световни знаменитости. От какъв зор, ще попитате. Най-обикновено село в равната равнина, с най-обикновени къщи, отделени от улиците с високи дувари, да не си пъхате много-много носа в двора. Ами довели ги художникът Венцислав Пирянков и съпругата му Катаржина Пирянкова — и тя художничка от Полша. Венцислав е родом от Старо Железаре, но от години живее и работи в Познан, където преподава изобразително изкуство.
Та пристигнали Пирянкови с осем свои ученички и започнали да рисуват по стените и оградите. Първоначално хората били доста предпазливи. Изкуството си е изкуство, но дуварът си е дувар и не го давали току-така. Затова Венци първо нарисувал бащината си къща. Изобразил Маргарет Тачър. Кметът Илия Тонов подкрепил идеята и предоставил за рисуване обществени сгради и своята къща. Само през първото лято художниците сътворили 40 стенописа. Докато не ги видите с очите си, няма да повярвате колко са въздействащи. В тях местната баба, дядо, кръчмар или магазинер се превръщат в равноправни участници в световната история. Както казва смуглият бай Иван, нарисуван да си приказва на пейката с Обама: “Той, Обама, ми е братчед! Бих изпил с него по една биричка.“ Николай и Папа Франциск пък се смеят от сърце на някаква шега. Бай Шабан общува с Уинстън Чърчил, баба Пенка – с Тодор Живков, бай Сашо е на сцената с Бийтълс, а Карл Лагерфелд се е наместил сред жените в носии от самодейния ансамбъл на селото. „Съвсем естествена двойка сме си. Все ме бъркат за нея“, казва 64-годишната Стефана Господинова, изрисувана с магарето си до Бриджит Бардо и нейния кон. Дали си приличат външно или не, не дръзвам да кажа. Но е факт, че и двете харесват животните. Дядо Лазар пък прибира овцете от паша заедно с Тереза Мей. Посреща ги баба Велика със саксия мушкато в ръцете. Може да преживеете сюрреалистичен момент, ако портата на къщата се отвори, докато зяпате стенописа, и отвътре излезе истинската баба Велика. С голяма доза самоирония Венци Пирянков се е нарисувал на стената на селския нужник откъм отделението „М“. А откъм „Ж“-то е нарисувал Лейди Даяна.
Постепенно хората преодоляли скептицизма си и започнали сами да предлагат стените си. Дори поръчвали с коя известна личност искат да ги изографисат. За да въведе ред, тогавашният кмет дори направил списък. Въпреки това съпротива все още има. Както каза бабата, изскочила иззад Доналд Тръмп „И како като напраиха тез рисунки? Да н’би да ми дигнаха пенсията?“ Но Пирянкови не се отказват.
Най-екзотичната част от селото е улица „Мома“. По дуварите и стените на къщите й художниците са пресъздадали известни произведения на Пикасо, Ван Гог, Фрида Кало, Анди Уорхол и Кийт Харинг. Това навярно е първият и единствен селски филиал на MoMA. Ако се вслушате, зад Ротко весело грухти прасе, на главата на Фрида кукурига петел, а пред Климт две баби седят на сянка под черницата и доплитат „Целувката“. Била съм в МоМA. Старожелезарската повече ми харесва. Има си характер! Възрастните жители на селото вероятно никога няма да стигнат до оригинала. Затова Пирянкови докарали музея при тях. И ето как селото станало извор на прогресивни идеи и заотглеждало изкуство заедно със зеленчуците.
В българските села хората присядат пред домовете си и чакат някой да мине, за да си поговорят. В Старо Железаре до тях на пейката присядат световните лидери и звезди. Дали ако се вслушат в селяните, светът няма да стане едно наистина прекрасно място за живеене?
