Вчера един изнервен съсед се беше развикал на пишман шофьор: „Така ли се паркира, бе! Неандерталец с неандерталец!“. Погледнах го с насмешка и без малко да му отвърна „То и твоята работа с неандерталците не е съвсем чиста!“, но се подчиних на златното правило в живота да не се вра между шамарите.
Във всеки от нас има 1-2% неандерталско ДНК. Древните гени, които носим, отговарят за по-тежкото изкарване на вирусни настинки преработката на храната – метаболитни нарушения и диабет тип 2. Но нямат общо с неправилното паркиране. Освен това ми е много любопитно ако съседът ми беше попаднал на лов за мамути как точно щеше да се справи. „Така ли се ловува, бе! Хомо сапиенс смотан!“, сигурно биха му казали.
Неандерталците съвсем не били смотани. Те първи използвали животински кожи и жили, за да си правят семпли дрехи. Вярно, не непременно френска мода, но ги предпазвали от сковаващите студове и виелици. Овладели огъня – по тази логика Прометей е бил неандерталец. Правели си украшения, а човек се гизди само когато му е широко около врата. И се грижели за своите мъртви. Има археологически находки на тела, положени внимателно в гробове на специално избрани места. Често около тях са намирали и дарове – сечива и други предмети. С други думи имали своя история, умения и култура. Хомо сапиенс ги заварил в Европа, когато тръгнал да я заселва.
И точно тази среща между неандерталците и Хомо сапиенс прави находките в пещерата Бачо Киро край Дряново световна сензация. Но тази сензация някак не стигна до съзнанието на обикновените хора. Открили там разни кокали и един зъб – голяма работа! А всъщност по парченцата кости и ДНК-то от зъба били идентифицирани трима от най-ранните хора, живели в Европа преди цели 45 000 години. Интересното е, че тези тримата носели 3–3,8% неандерталска ДНК. Значи само пет–шест поколения назад, бабите на хората от Бачо Киро са се гушкали с неандерталци. Друга голяма изненада е, че обитателите на Бачо Киро са генетично свързани с днешните източноазиатци и коренните американци. Значи можем да проследим по тях миграцията на човешкия вид.
Костните парченца били толкова малки и обезличени, че по външния им вид не можело да се разбере дали са човешки, или животински. Учените ги разпознали чрез анализ на запазените белтъци, а след това изследвали древната ДНК. Около тях намерили хиляди животински кости, кремъчни оръдия, костни инструменти, мъниста и висулки, включително украшения от зъби на пещерни мечки. Това им дало възможност да възстановят част от живота на обитателите: какво са ловували, как са обработвали материалите и с какво са се украсявали.
Например, след като анализирали кремъците, учените установили, че суровината идва от Никопол и в Лудогорието. Това са едни 200 километра в посока. Шетали са насам-натам. По животинските зъби пък разбрали, че климатът бил много студен, направо субарктичен.
Тази преплетена история стои и зад великолепната изложба на Националния исторически музей „Неандерталецът в мен. Бачо Киро: следи от споделено човешко минало“. Временна е и ако искате да я видите, трябва да побързате до края на октомври. Иначе ще трябва да тичате до Ямбол, където ще е следващата й спирка. На пръв поглед витрините с малки кости и сечива не обещават големи вълнения, но текстовете са написани увлекателно и просто.
Вече знам откъде идва страстта ми към украшенията и неудържимият ми стремеж да вървя километри наред! Колкото до съседа, препоръчах му и на него да отиде и да я разгледа. Да се замисли следващия път, преди отново да обиди някого на „неандерталец“. Човек трябва да внимава как говори за роднините си.
