Когато бях малка имах две мечти: дълга коса до кръста и кукленска къщичка с всичко в нея – кухня с миниатюрни чашки и чинийки, масичка, столчета, хол с диван, завески по прозорците и тапети по стените. Нищо от това не се сбъдна. Стрижеха ме като затворник и ми залепяха кордела с тиксо за главата, а кукленият ми дом представляваше кутия за обувки с камъчета вместо мебели, тревица за килим и майски бръмбари за обитатели.
Сега разбирате защо застинах в нямо очарование пред керамичните фигурки от Овчарово. Четири жени седят на столчета досущ като днешните по кафенетата около три масички, на които има подредени малки купички с капачета. Оградени са с красиво нашарени паравани. Има също три странни конуса и два големи съда. Жените са пременени в елечета и шалварести панталони. Повярвайте, ако можех да ги измъкна от музейната витрина, щях да съм още там, да разливам чая, да ги черпя с трохи от бисквити и да си говорим за времето.
Намерили този сет, докато копаели за изграждането на язовир Овчарово през 1972 г. Както често става, багерът заизваждал история вместо пръст. На мястото имало праисторическа могила с 13 селища, градени едно върху друго през столетията. Най-старото от тях е отпреди 6500 години. Негови „жителки“ били и четирите керамични лели. Археолозите проучили къщите на хората, инструментите, които използвали, посудата, в която се хранели и накитите, с които се кичели.
Интересното е, че сцената с четирите жени била подредена в малка глинена къща и покрита отгоре с обърнат съд. Открили я върху пода на опожарена постройка. Никой не може да каже що за чудо е това. Учените, верни на себе си, веднага го определили като култова сцена. Ръцете на фигурите са вдигнати като за молитва. Според тях жената с най-големите гърди била главната жрица. Явно големите гърди са си предимство още от праисторията. Странните конични фигури са барабани. Те отмервали ритъма на танците, изпълнявани като част от обред. Параваните са всъщност олтари. Нашарени са със символични знаци – змии, слънца и чертички, които отбелязват времето за жътва, равноденствията и изпълзяването на змиите от земята.
Дали четирите дами са жрици, или четири лели, дошли на гости от съседното село и увековечени от домакина – сръчен скулптор, или пък кукли на някое праисторическо момиченце с миши опашлета и любопитни очи? Може фигурките да са служели за обучение в праисторическото училище или да са били част от някакъв домашен олтар. Варианти всякакви. Хората от праисторията не са ни оставили надписи – нямали са писменост все пак. Но едно е сигурно – сцената била много ценна за някого. Грижливи ръце я захлупили, за да я предпазят в опасен момент. Вместо да бърза да избяга от пожара, някой се погрижил да я съхрани.
Археолозите залагат на култовия характер заради това, че женските фигури са в необичайни пози, че са в комплект и че в сцената липсват всекидневни персонажи като деца, мъже или животни. Упс, току-що определих мъжете като всекидневни персонажи. Така е с блондинките, особено с тези от нас, които се радваме на щедър бюст. Можем да си позволим да сме леко снисходителни с господата понякога.
Ето как във временната изложба „Забравените божества“ в Националния археологически музей шест хиляди и петстотин години по-късно намерих куклената къща, за която мечтаех като дете. Жалко само, че и този път съм от грешната страна на стъклото.
