След като българите дошли по пътя на копривата, започнали да се занимават с котевъдство и с пластични операции. По-късно княз Борис възприел титлата кмет и направил селяните заможни – всеки си имал свиня и жена. После смъртта сложила край на живота на Бориса. Балканът вече не бил баща на лирическия герой, а негова майка, и самото стихотворение било написано в рима, което нерядко се наблюдава при поетите.
Какво си помислихте? Че сигурно съм полудяла? Не, просто направих компилация от ученически бисери на матурите. Да се смееш ли, да плачеш ли! Според последното изследване на Програмата за международно оценяване PISA, българските ученици не могат да пресметнат колко евро е отстъпката от 15% на якия суетшърт в „Контрабанда“, не могат да сравнят оферти на мобилни оператори, да разберат какво точно пише в договора, който подписват, или да преценят дали обявата в интернет е изгодна, или ги правят на балъци.
Ами така е, ще кажете вие, съсипаха образователната система! Но да знаете, че това не е от вчера и онзи ден. В „Рибния буквар“ Петър Берон пише следното: „Защо като преминат младостта си в училищата с толкоз страх и треперенье не знаят барим името си да пишат, нито да си сметнат що земат и дават. Почудих се как през толкоз векове не се намери ни един да познай това укаяно състояние и да покаже един прав път камто учението.“
Критикувайте колкото си щете, но истината е една – науката е слънце, което във душите грей. Затова още преди повече от 200 години, българите в Дряново си направили килийно училище в малка стая до църквата, която го и издържала. Не е първото в България – първите са още от 15 век, но пък било важно за общността. Дряново е един от будните възрожденски градове в Централна България. Оттук тръгнали бележити учители, книжовници и майстори. За местните хора училището не било лукс, а необходимост – също толкова важна, колкото били църквата, домът и дюкянът.
Отначало учели само момчета, предимно религия, четене, писане и църковно пеене. Драскали с подострени клечки буквите и цифрите върху сух пясък в плитки сандъчета край стената. После – върху дъска, намазана с восък. След това с креда – по черна графитна плоча, и накрая с молив в тетрадките. През това време учителят им шиел дрехи от шаяк в ъгъла, седнал върху възглавница, пълна със слама. В ъгъла зад гърба му стояла дълга пръчка с излъскана от употреба дръжка. Тя играела основна роля в учебно-възпитателния процес.
С времето образованието, придобито в килийното училище започнало да не стига. Българското Възраждане носело нови идеи и нужда от по-широки знания – не само за религията, но и по смятане, география, история и естествени науки. Така постепенно старото килийно образование отстъпило място на светското училище.

През 1849 г. в църковния двор построили нова сграда. Класната му стая е запазена такава, в каквато са учили първите поколения след Освобождението. С възстановяването й се e заел Отец Ивелин, който служи в отсрещния храм „Света Троица“. Част от експонатите купува от антикварни магазини. Когато влезете в нея се чувствате така, сякаш даскалът всеки момент ще влезе и глъчта на съучениците ви мигом ще стихне. Можете да напишете нещо с калемите си или пък да разгърнете учебници и тетрадки от началото на 20 век, пълни с прелюбопитни факти. Като правилника за униформата и поведението на ученичките от девическите учебни заведения през 1902. Според него, униформата се състои от рокля съвсем семпла, черна престилка с презрамници, шапка черна или бела сламена без украса, пелерина и ръкавици, които да отговарят на цвета на роклята. Забранено е на ученичките да се скитат по улиците без работа. Забранено е да посещават гостилници, балове и кафе шантани без да са придружени от родител или настойник. Забранено е да посещават концерти и театрални представления, библиотеки и читалища без позволение на директора.



В учебника по география от 1932 пише, че в Централна Африка живеят негрите ниам-ниам, джуджета, високи 1.40 метра, които си служат с отровни стрели, а някои от тях са човекоядци. От учебника по нотно пение пък ще узнаете, че баща и майка са до време, но приятелството на Ванчето и Марчето е до гроб. Явно двете дружки не били много музикални и се развличали, като си пишели по кориците. Как ли се е стекъл животът им? Дали наистина останали близки цял живот? Ама стига сме се разсейвали, че току виж учителят ни наказал след часовете да минем през целия град с табела на врата с надпис „нехайник“. Или пък ще ни изпрати в ъгъла да коленичим на охерови черупки с ръцете горе.

Има какво да видите в Дряново – музеят на Колю Фичето, Икономовата къща, църкви и мостове. Но гледайте да не пропуснете старото училище. Особено ако сте с децата. През тебеширените прашинки на времето до вас ще стигне едно просто, но силно послание: не е толкова важно дали пишеш първите си букви в пясък или на таблет. Важното е да повярваш в силата на знанието.