Когато бях малка, мечтаех да стана много неща. Балерина, разбира се, а също лекар, космонавт и археолог. Но никога не бях си представяла, че ще ми се прииска да съм жрица. И ето, десетки години по-късно се замечтах за религиозна длъжност. Задълженията включват бране на цветя, организиране на празници и раздаване на сладкиши и вино. Трудовият стаж се удостоверява с надпис върху мрамор. За съжаление позицията не е свободна, дори да изпратя най-доброто CV. Още преди още две хиляди години на това работно място се вредила Зуке.
За нея ще ви разкажа след малко. Първо трябва да скокнем набързо назад във времето и да се присъединим към Радостина Енчева, директор на Историческия музей в Балчик, за да спрем един багер.
През април 2007 машината копаела основите за хотел. От изкопа започнали да извират красиви каменни елементи, каквито нямало в складовете за строителни материали. Колони с латински надписи, пейки, фризове с гирлянди, розети и бичи черепи. Строителите нареждали находките край оградата на съседна къща и продължавали работата си. Кофата на багера звъннала в голям мраморен съд, който се подавал от пръстта и багеристът заманеврирал да го измъкне. Бдителен съсед от отсрещния блок пък не издържал и звъннал в музея на Радостина. Тя веднага извикала заместник-началникът на местната полиция Пламен Парушев. Спрели строежа и започнали спасителни разкопки. Под бъдещия хотел излязъл много добре запазен храм на Кибела. Предполагам, че и вие като мен нямате никакъв интерес към зидове, обелиски и неразбираеми надписи. „Поредните антични основи, ще кажете. Защо да ни пука?“
Каня ви на вълнуващо пътешествие. Хайде да се пренесем две хиляди и нещо години назад във времето. Тогава Балчик се казвал Дионисополис. Легендата гласи, че морето изхвърлило на брега дървена статуя на Дионис. Хората решили, че е знамение и кръстили града си така. Издържали се от морска търговия, земеделие и лозарство. Сечали собствени монети. Наред със стоките от морето идвали новини, хора и чуждестранни нрави. И богове.
Кибела дошла от Фригия – област между Анкара и Бурса в днешна Турция. Тя била купонджийка – шумна и музикална, с дайре в ръцете. И нали си е от Турция, животът й бил пълен с драма като турски сериал. Тя безпаметно се влюбила в младия овчар Атис. Сега, съветвам последователите ми мъже със слаби нерви да спрат да четат. Атис се оженил за дъщерята на цар Мидас от Песинт. Кибела ужасно се вбесила и го докарала до такава лудост, че той се самокастрирал и умрял под едно борово дърво, а от кръвта му поникнали теменужки. Твърдят, че някои от жреците в нейните храмове били евнуси, които се самокастрирали, за да могат да й служат. Малко е иронично, не мислите ли? Мъж да си отреже мъжествеността, за да служи на жена.
Храмът на Кибела гледал към морето. Изкачваш четири стъпала и се озоваваш в предверие, заслано с каменни плочи и украсено със статуи. Встрани гори жертвено огнище. Точно срещу теб е статуята на богинята в пищно украсена ниша, увенчана с образа на слънчевия бог Хелиос. Пред нея има жертвеник, а покрай стените — пейки. Всичко е цветно и пъстро – богинята е в зелен хитон, лицето и ръцете й са червени, а дайрето – жълто. Надписите наоколо са също ярко червени.
Хората, дошли при Великата майка, се стичали от цялата околност. Андрикион и Менекреон, Аудасиан, Зукес и Тиутиос. Те организирали празници, събирали средства и почитали благодетелите си. Запазена е плоча със 72 имена на неомениасти, в свободен превод „новолунци“, които се събирали да отпразнуват всяко новолуние. Затваряли вратите на храма и си спретвали пищна оргия. Всъщност навремето думата „оргия“ е имала по-различно знаачение, но пак става дума за ядене, пиене, музека, танци и секс. Е, ритуален, вярно, но все пак секс. Както се казва, каквото се случи при Кибела, си остава при Кибела. Оргиите били само за посветени. Понякога можели да се присламчат допълнителни членове. Към 72-те имена в допълнение са изчукани, асоциацията е съзнателна, още 13, последните две от които от крайно неграмотен каменоделец, който направил няколко груби правопизни грежки.
Друг мраморен камък съдържа списък на атисовците. Предполагам, че това били евнусите – служители на храма. На релефът на плочата е изобразен Атис, подпрян на овчарската си гега до едно дърво, в ръцете с пан флейта. Все още с атрибута си на място. Първото име в списъка е това на Марк Аврелий Курес, отново интересна асоциация, чието име присъства на други надписи, открити в града – като председател на сдружението на малоазийците и като първи архонт. Двата списъка – на новолунците и на атисовците са близки по време, понеже и в двата присъства името на един и същи човек – флейтистът Хермес. Разбрахте ли сега кой бил най-големият парти бой.
Какво излиза? Че повод за … нека все пак използвам думата „банкет“, винаги ще се намери, независимо колко далеч във времето пътуваме. Само дето днес не изсичаме имената на участниците на мраморни плочи.
Богинята получавала подаръци – оловни огледала, сандъчета с тоалетни принадлежности, игли за коса, държач за хурка, накити – все неща, които биха се харесали на една суетна жена. От мрамора най-впечатляваща е главата на Посейдон. Много е красива! Гражданите на морския град я принесли на богинята сякаш за да измолят да ги закриля по море. На храма били дарявани и по-сериозни неща. Диодор, син на Менис дарил лозя и три работилници на пазара за дърво, заедно с помещенията на втория етаж, за да бъдат отдавани под наем и да се използват за годишните празници. Друг гражданин дарил венец, статуи и тракийската робиня Зукегескос, заедно с бъдещите й деца. Сред дарителите има дори император. Самият Лициний I подарил сребърна статуя на богинята, тежаща две кила и половина. От нея се е запазил само мраморния надпис. Кой знае кога и от кого е била плячкосана.
Храмът е осемдесет квадрата – колкото двустаен апартамент в панелка. Малкият размер не му попречил да е ядро на социалния живот. Построили го през III век преди Христа и го използвали цели 700 години. Светът се въртял, хора умирали и се раждали, променяли се обичаи и владетели, а Понтийската майка продължавала да е все така популярна.
От къде зная за Зуке ли? Изобразена е на една от плочите, в жълт хитон, готова да резне главата на жертвено животно в компанията на самата Кибела. Археолозите казват, че че живяла през II век, дъщеря на Хераклид, съпруга на Теаген и жрица. Мъжът ѝ пък служел на Дионис. Ако съдим по професионалните им ангажименти, семейният календар вероятно бил наситен със събития. Зуке беряла цветя заедно с гражданките, организирала жертвоприношения и шествия и „подслаждала“ градския съвет според обичая на предците. Точно тази дума е изписана на камъка. Подслаждала… Тоест раздавла сладкиши и подсладено вино. Кажете честно, не оживя ли пред очите ви тази заета жена?
Храмът бил опожарен и съсипан през IV век, навярно от готите. През VI век грамадно земетресение друснало територията на днешна България. То вдигнало морска вълна, която свлякла баирите на Дионисополис. Пръстта засипала руините и го запазила. По брой и разнообразие това е най-голямата находка на статуи и предмети, свързани с култа към Кибела, откривани досега на място в неин храм.
Каквото намерили при разкопките, прибрали го, реставрирали и изложили в Историческия музей в Балчик. Е, фризовете не са цветни – учените установили как са били изрисувани чак по-късно, под микроскоп, и разказали за това в книжка. Има я в музея. За съжаление не можете да посетите храма днес. Две десетилетия след откриването му, Министерството на културата така и не е намерило начин и средства да откупи земята под него от собствениците и да го консервира.
И какво излиза? Че ние, съвременниците, сме по-голямо бедствие от готите, земетресенията и цунамитата. Дали Кибела е търпелива ще е търпелива и ще почака още малко да я посетим на място, в нейната светая светих? Или ни е обрекла и нас на безумство като Атис? Я почакайте! Замирис ми на нещо. Не долавяте ли аромат на теменужки?
