Шантавите манджи на Апиций

Шантавите манджи на Апиций

Дюнерите са ви дошли до гуша? Пълнените чушки на мама вече не ви носят радост?Чудите се къде да потърсите вдъхновение за нови ястия, с които да предизвикате фурор?  Идете в музея!  Да, да, правилно прочетохте. И то не в кой да е музей, а в чудесния „Абритус“ в Разград.  Абритус е основан преди 1900 години като римски военен лагер. Ето защо фокусът на музея е върху историята на Римската империя. Включително върху това какво са обичали да похапват римляните. В интерактивната му експозиция, която по нищо не отстъпва на световните музеи, има цяла книжка с рецепти. 

Античният мастършеф се казва Апиций и е съвременник на Христос. Бил кулинарен развратник, прахосник и откачен експериментатор.  Рецептите му в трактата „Десет книги по готварство“ са екстравагантни и разточителни.  Негов съвременник разказва, че Апиций наел цял кораб, за да провери лично дали либийските скариди били така вкусни, както разправяли. Накрая профукал и последните си сестерции, и се отровил от ужас, че няма да може повече да поддържа луксозния си лайфстайл. 

Основната съставка в римската кухня бил соления и втасал рибен сос гарум.  Пълна загадка е защо, след като е нямало манджа без него в Римската империя, че даже и в десерти са го слагали, гарумът е изчезнал от европейската тенджера. Затова пък днес е използван масово в Азия. Плиний Стари описва рецептата така.  Покривате дъното на голям съд със слой от подправки – анасон, копър, джоджен, босилек и девесил. Отгоре подреждате всякакви видове дребна риба и рибени вътрешности.  Покривате с дебел слой сол. Продължавате в същия ред, докато се напълни. Оставяте да втаса една седмица и след това до края на месеца разбърквате всеки ден.  Прецеждате саламурата. Това е вашия гарум. Усетихте ли как засмърдя?

Дори да сте спец на киселото зеле и домашната ракия, не ви виждам как ще забъркате тази адска смес в мазето или на балкона. Затова да действаме практично – рибен сос продават в големите вериги хранителни магазини.

Но стига приказки. Ето ви една семпла рецепта от книжката в „Абритус“:

Леща с кестени

Сварявате за 8 минути 300 гр. червена леща с една чаена лъжичка сода бикарбонат. Бодвате 500 гр.  кестени и ги слагате в тава във фурната с няколко лъжици вода. Печете 10-тина минути. Изваждате ги, обелвате ги и ги кипвате заедно с целина на котлона 30 минути.  Смесвате ги с лещата и добавяте 1 чаена лъжичка кимион, 1 чаена  лъжичка семена от кориандър, 1 супена лъжица течен мед, 2 супени лъжици зехтин, черен пипер, 1 супена лъжица рибен сос.  Готвите ги заедно 10 минути. Сваляте от огъня и добавяте джоджен и пресен кориандър.

Сега, ако сте мераклии, можете да пробвате и нещо по-така от изстъпленията на древноримския хедонист:

Специалитет „Апиций“
Скълцвате на ситно предварително сварени вимета от юници и срамни устни от девствена свиня, изчистена риба, пилешко или друг вид птиче месо. Избирате и почиствате сварено бяло месо от пойни птички. Омесвате го със сурови яйца и зехтин. Счуквате в хаванче черен пипер, сол и подправки. Заливате с вино от стафиди и гарум. Добавяте скълцаното месо и усилвате огъня, за да заври. Сготвената смес, заедно със соса, подправяте с ядки от пиния и зрънца черен пипер и използвате като плънка за баница или лазаня. Изпичате в умерена фурна.

В „Абритус“ не можаха да ми кажат дали е вкусно. Никога не били пробвали никоя от римските рецепти. То и аз съм една! Вместо да се разшетам, да напаля огнището и да врътна някой засукан специалитет от книжката, взех че прибягнах до помощта на изкуствения интелект за онагледяване. Уви, с Апиций ме свързва яденето, а не готвенето. Затова ви моля – ако забъркате нещо от римския кулинарен гуру, пратете ми снимки и отзиви. Или пък дайте вашата любима рецепта. Кой знае? Може след 1900 години да попаднете в изданието „Трапезата на прилежната домакиня от 21 век“ на някой виртуален музей.

Фалшив герой

Фалшив герой

Кога за последно са ви прецаквали? Ама майсторската. С финес. Историята, която ще ви разкажа, не е българска, но в момента гостува в България. След малко ще разберете къде.

Каня ви на пътешествие във времето. Първата ни спирка е в 1937, когато именитият специалист по изобразително изкуство, доктор Абрахам Бредиус, бил потърсен за експертно мнение. Становището на Бредиус било свещено. Наричали го Папата на живописта. Бил разкрил десетки фалшификати и разобличил мнозина недоброжелателни антиквари. Гостът на Бредиус споделил, че еврейско семейство има нужда от пари, за да избяга в Щатите и иска да продаде семейна реликва.  Посетителят извадил от калъфа старо платно – Христос с учениците си в Емаус. На картината били изписани инициалите IVMeer – Йоханес Вермеер. Бредиус бил на върха на щастието – най-сетне се сбъднала мечтата му! Намерил бил произведение от изгубения период на холандския майстор. Толкова бил категоричен, че лично отделил от собствените си средства в кампанията за закупуване на картината. По днешните цени, галерията, която я откупила, платила 10 милиона долара!  Арт светът полудял. От 280 години били известни 35 картини на Вермеер. И хоп, появила се 36-та!  

„Христос в Емаус“ (от интернет)

Втората ни спирка е в 1945. Докато преглеждали колекцията на Гьоринг с плячкосани и откупени произведения на изкуството, съюзниците намерили „Христос и прелюбодейката“ – картина на Вермеер.  Германците, нали са германци, били запазили прилежно цялата документация около платното.  Разследващите тръгнали по следата.  Тя ги отвела до Хан ван Меегерен.

Ван Меегерен от малък рисувал страстно. Баща му го биел през ръцете. Искал да го прави архитект.  Инатът на младежа надделял и той завършил художественото училище. Направил голяма изложба. Критиците го разбили на пух и прах. Казали, че рисува старомодно и  копира други известни художници.  Мечтата му била съсипана.

И тогава Ван Меегерен се превърнал във виртуозен фалшификатор. Купувал стари бездарни картини от 17 век, изстъргвал платната и върху тях създавал своите шедьоври. Набавял си лапис лазули от един магазин в Лондон, за да има истинско синьо от 17 век.  Боите се втвърдяват с десетки години. Затова нова картина пуска боя по памук, натопен в алкохол.  Така най-често се разобличават фалшификатите. След десетки опити, печене във фурна, мини пожари и провали, Ван Меегерен и на това му намерил колая – смесвал боите с формалдехид и ги правел бетон! Клетият доктор Бредиус не напразно клъвнал на тази месарска кука. А и защото наистина много му се искало да има още Вермеер.

Вермеер Vs Ван Меегерен

Та арестували съюзниците Ван Меегерен и започнали процес за държавна измяна, защото продавал холандското културно богатство на нацистите. По онова време изменниците ги разстрелвали. За да отъвре кожата, той признал, че е фалшификатор. За да го докаже, нарисувал в съдебната зала „Младият Христос в храма“, досущ Вермеер.

Ван Меегерен рисува в съда (от интернет)

Осъдили го на една година затвор. Което е доста по-добре от разстрел. Нещо повече – превърнал се в национален герой, измамил омразните нацисти. Даже в един момент щели паметник да му вдигнат. Само дето никой не обърнал внимание на една малка статия в местен вестник, че „героят“ лично илюстрирал и издал изключително гнусна антисемитска книжка,  която подарил на Хитлер с посвещение :“На моя любим фюрер“.

Сравнително невинна илюстрация от книгата Teekeningen на Ван Меегерен (от интернет)

Не е ли иронично, както пееше Аланис Морисет? Ван Меегерен получава известност и признание чак когато спира да е себе си и започва да имитира друг.  Уж иска да прецака фашистите, а подарява книга на любимия фюрер. Изкарва над 50 милиона долара в най-тежките, бедни и гладни за Европа времена.  Купува си къщи, хотели, вили, живее в разкош, организира пищни оргии, а самият Вермеер бил затънал в дългове.

Животът на Ван Меегерен е като да се качите на страшно влакче в увеселителен парк. Неговата и други интересни истории разказва пътуващата изложба „Fake (f)or Real/Истина или лъжа“ в Етнографския музей в София. Имате време да я разгледате до 20 октомври. Ще ви помогне да се ориентирате в света на лъжите, замаскирани като истини, на фалшивите герои и фалшивите новини.  Ужасяваща и завладяваща, тя е истинско явление за България. И е много актуална днес, когато ни залива океан от информация и дезинформация. Домът на европейската история в Брюксел, откъдето идва, е свършил чудесна работа.

В своята книга „Човекът, който правеше Вермеери“, Джонатан Лопес пише: „Колекционерите ценят изкуството, защото чрез него могат да притежават частица от една непорочна душа.“  Какво се е случило с порочната душа на Ван Меегерен, ще разберете, когато разгледате изложбата. Аз отивам да смесвам боите, че на Мона Лиза братовчедка й ми дойде на гости.

Странно животно се крие в дряновско мазе

Странно животно се крие в дряновско мазе

Да е куче – не е куче. Да е тюлен – не е тюлен. Дръжте се да не паднете! Лъв е. Глупости, ще кажете вие. Ние да не сме хванати от гората, та да не знаем как изглежда лъва.  Вие да, но художникът, нарисувал стенописите в храма „Св. Йоан Предтеча и Кръстител“ в дряновското село Каломен, не е знаел.  Изписал е Свети Марк с много умение и по канона – с перо в ръката и лъв в краката. Човекът и перото са му се получили.

Със сигурност е бил майстор от Тревненската школа. Не е подписал творбите си. Но най-вероятно е Захарий Цанюв. Съдя за това по две негови икони, които са изложени в Археологическия музей във Варна. Ето ги, вижте ги и вие. Рисунъкът на лицата е много сходен с този на Свети Марк от Каломен, не мислите ли?

Защо толкова талантлив зограф се проваля с анималистичната тема?  Ми защото къде да види как изглежда лъва през 1841 г. без телевизия и интернет.  А описанията на хората за това как изглежда лъвът навярно са били като във вица за селянина, който се върнал от екскурзия в Африка и цялото село се събрало да чуе за чудните му приключения.  Заразказвал той какви интересни неща има там, и се стигнало до животните.  „Видях крокодил!“, похвалил се селянина.  „Ааа, колко интересно! И как изглежда той?“, попитало селото. „Вие крава нали сте виждали? Е нямат нищо общо!“

Лъвът очевидно не е лесен за рисуване, даже и ако го знаеш как изглежда. Ето за сравнение малко средновековни лъвове от международната сцена. Изображенията съм ги взела от фейсбук групата „A different type of Art”. Ама нашият си е най-симпатичен.

Този стенопис, заедно с всички други от някогашния храм „Св. Йоан Предтеча и Кръстител“ в дряновското село Каломен, са спасени с усилията на служителите в Историческия музей – Дряново.  Писали до институциите, алармирали отговорните хора, но никой не ги чул. Накрая запретнали ръкави и сами се захванали за работа.  Малко след като ги изнесли, покривът на църквата рухнал.  В реставрацията помогнали доброволци –  студенти от Художествената академия.

Днес стенописите от Каломен красят избата на Икономовата къща в Дряново.  Повече от 160 години след като я построява майстор Колю Фичето, Икономовата къща е единствената оцеляла от него, в която човек може да се разходи.  Другата е Къщата с маймунката във Велико Търново, но в нея не може да се влиза.  Освен стенописите в мазето, на горния етаж има великолепна сбирка от икони. На тях са изобразени много сполучливи коне, не толкова сполучливи лъвове и особено чаровни грешници. Непременно потърсете екскурзоводката Гергана Симеонова. Начетена и мила, ще ви разкаже всичко с усмивка.

Добре де, признавам си!  Навремето префучавах с триста през залите с църковно изкуство в музеите. Страшна скука, мислех си тогава. Докато един ден Христос в космическа совалка излетя под носа ми в църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в Добърско. И тогава прогледнах.  Ще ви разкажа за това в някоя от следващите ми публикации.  Няма нищо мистично, в този блог за всичко има научно обяснение. Но аз пак се отплеснах. Ето още няколко интересни изображения от Дряновската сбирка.

Непременно идете и вижте Свети Марк и неговия миловиден лъвокучотюлен. След това, за домашно, ми нарисувайте един мархор. Ама без да гледате в интернет!

Можете да изиграете тази игра в постоянната експозиция с иконите:

Вашият коментар

Хари Потър на 1700 години

Хари Потър на 1700 години

Смятат също, че не бил тукашен, а някъде от Сирия или Египет.  Не само защото е смугъл. А защото по стените на гробницата има изображения, при това доста читави, на палма и леопард. Навярно довел художник от родните си земи, който знаел как точно изглеждат. Представете си, без интернет и телевизия, ако кажа на някого от Горно Нанадолнище да ми нарисува сега леопард, как ще го нарисува.   Ще го нарисува, ама не съвсем. Както иконописецът от село Каломен е нарисувал лъв. Но за това ще ви разкажа при следващата ни среща.

Едната прислужница се отличава от другите. Има красива прическа и скъпи обеци. Предполагат, че е била наложница на господаря. Това е твърде необичайно. Поради по-ниския си социален и юридически статус, наложниците рядко ги включвали в официални изображения.

През IV век плътно прилепналите панталони стават модни сред елита, след като самия император Констанс (337-350) носи такива. Затова единият прислужник държи в ръцете си чорапогащи, тоест панталона на господаря. То като сме тръгнали, и Робин Худ може от тук да е копиран. Шегувам се, разбира се!

Имах късмет по Ковид времената да вляза и да я разгледам. Пропълзях през тесния отвор, колкото прозорец на баня, и стъпих на пода, настлан с теракотени плочи. Не е голяма. Все пак е гробница, а не дворец. Но когато вдигнах очи, попаднах в райските градини.  Все едно вятър разроши листата на палмите, пауните разпериха опашки, закрякаха патици и забълбукаха извори.  Господарката сгълча робите да побързат.  Харон няма само тях да чака! Ще закъснеят за ферибота през река Стикс!

Не можете да я посетите. Затворена е, за да не се увреждат стенописите. Надявам се някой ден силистренският Хари Потър да размаха вълшебната си пръчка и да построи реплика, за да можем всички ние отблизо да разгледаме чудесата, които крие Силистренската гробница.

Вашият коментар