Кой ви е любимия виц за блондинки?  Моят е за две, дето стоят на летището и си говорят:

– Абе, тия самолети как ги отвличат? Виж ги какви са големи!

– Ама че си глупава! Те като излетят стават малки!

Може и да нямате добро мнение за нас, блондинките, но ако искате много да знаете, в античността ни смятали за благородни и величествени, храбри и божествени.  Затова често боядисвали косите на статуите в жълто.  Ако не ми вярвате, идете в музея в Петрич и лично се запознайте с изрусената мраморна красавица от Хераклея Синтика. 

Къде пък видя русо в тази глава, ще попитате. Да, на пръв поглед е мраморна и бяла, но ако се вгледате, ще видите охрата. Тя цялата античност е такава. На пръв поглед мраморна и бяла – бели колонади, бели обелиски, бели фризове и гробници.  Докато не дошли учените и не измъкнали от ръкавите си всички фокуси на съвременната наука: инфрачервени лъчи, рентгенофлуоресцентни анализи, спектроскопии и други сложнотии.  Благодарение на тях микроскопичните оцветени частици намигнали от камъка и помогнали на реставраторите да възстановят цялата цветна картина.  Червено от цинобър, син лазурит, зелен малахит, жълта охра, черен въглен и позлата блеснали под микроскопа.  Древните хора обичали шаренкото и оцветявали всичко наред.  Времето, вятъра и дъждовете отмили боите.

Ако искате да видите как всъщност са изглеждали античните фризове, идете в Пловдивския археологически музей.  Там има две цветни възстановки.  Едната е на фриза на здравоносните божества от Филипопол. Намерили го край Източната порта през далечната 1905 г., докато разрушавали джамията „Бей Меджид”.  Учените още спорят кои са осмината, изсечени в мрамора преди 1700 години. Някои смятат, че това са осемте божества, които древните хора призовавали за здраве, изцеление и закрила: Асклепий – покровител на медицината, Хигия – дъщеря му и богиня на здравето, сестра й Язо, Епионе – жена му, която облекчава болката на страдащите, Махайон и Подалирий – синовете му, и те прочути лекари, Панацея, на която е кръстено универсалното лекарство и Телесфор – символ на оздравяването.  Абе с други думи цялата асклепиева рода. Други мислят, че сред фигурите е императорското семейство на Марк Аврелий. Той и Фаустина Млада загубили няколко деца, преди да се родят прочутите им близнаци, единият от които също умрял рано. Затова ритуалът за здраве, изобразен на камъка, е наистина трогателен. Барелефът е наглед безцветен, както всички други находки от онова време.  Но с помощта на учените, истинските цветове излизат наяве.  Не можете да ги гледате по-дълго от минута – заболяват ви очите.  Толкова ярки са били в действителност.   

Още едно цветно доказателство е оброчната плоча на Тракийския конник – Херос. Тя също и мраморна и е горе-долу от същото време. И също била ярко оцветена. Героят е рус, с розов шал, синя туника и червен колан. Конят му също е платинено рус.  Нимфите и те са издокарани в ярки цветове. 

Не само по нашите земи имали вкус към шаренкото.  В съседна Гърция също оцветявали.  Да вземем за пример Пеплос Коре – известната мраморна статуя на млада жена отпреди 2500 години, открита на атинския Акропол. Десетилетия наред я смятали за съвсем обикновена, докато един немски археолог не  изследвал повърхността ѝ с модерни научни методи.  Оказало се, че дрехата й била покрита със сложни многоцветни изображения на реални и митични животни – лъвове, кози и сфинксове. По косите, очите и устните й също открили следи от боя. Когато я „видяли“ такава шарена, археолозите се замислили дали такива пищни дрехи не показват по-висока класа от тази на едно обикновено момиче. На Богинята Артемида, може би?

Има цял международен проект, посветен на търсенето на цветовете в античните скулптури. Нарича се Tracking Colour. Най-известната им работа е в музея в Копенхаген, където изследвали седем римски мраморни глави отпреди 1700 години. Изработени от скъп бял мрамор и полирани до огледален блясък, те дълго време били смятани за доказателство, че поне най-престижните скулптури били бели. Изненадата дошла под микроскопа – по всички скулптури открили следи от оцветяване – по косите, очите, устните и кожата. Едната от главите дори имала позлата върху косата. Блестящата повърхност под прозрачните слоеве боя създавала илюзия за истинска кожа, а златните отблясъци в косите карали камъка почти да оживее пред очите на зрителя.

Така че следващия път, когато чуя виц за блондинки, вече имам академична затапка – не съм блондинка, а мраморна богиня, носител на благородство, щедрост и божественост! Но това е само ако ме погледнете под микроскоп.

Помните ли приказката за храбрия оловен войник? Започва така: „Имаше някога двайсет и пет оловни войници, които бяха направени от една стара оловна лъжица. Те държеха пушките си на рамо и стояха с дигнати глави — да, чудно хубави бяха тия войници!“

Сега ще ви разкажа за оловните войници на Аполон. Те не са само оловни и не са съвсем войници. Повече приличат на каубои. Но да започна по-отдалеч. Зевс, на Аполон баща му, бил доста потентен. Имал 36 любовници и 76 деца!  Нищо чудно, че Хера постоянно му била бясна.  В сладострастен миг Зевс оплодил богинята Лето. Преследвана от Хера, която непрекъснато й пращала дракони и беди, Лето се свряла на голия, скалист и грозен остров Делос, най-малкият от Цикладите, клекнала и родила Аполон и сестра му Артемида. 

Още щом се пръкнал Аполон, над Делос се разляли потоци ярка светлина и всичко наоколо разцъфтяло.  До ден днешен той е идеал за хармония и красота. В него се съчетават любовта към изкуството и науката и балансът между духа и тялото. Животът му бил изпъстрен с подвизи и велики дела.  Убил чудовището Питон, което тормозело майка му. Бил виртуоз на лирата и предвождал музите, които го следвали навсякъде. Какъв мъж!

Да, обаче имал и тъмна страна. Ей сега ще ви стане ясно защо такъв красавец от сой, храбър и талантлив,  нямал никакъв късмет в любовта.  С нимфата Коронида връзката му била, меко казано, драматична. Първо я изнасилил, а после в изблик на ревност я убил. Точно преди да я изгори на погребалната клада, Аполон установил, че Коронида е бременна, и то – както изглежда – от него. Разрязал корема й и оставил бебето Акслепий на кентавъра Хирон да го обучи в умението да лекува. Покрусен от гибелта на дъщеря си, бащата на Коронида запалил храма на Аполон, заради което богът го убил и него. Калиопа пък, най-възрастната и най-мъдрата от музите, която му родила Орфей, му е полусестра, но се съмнявам това да ви изненада, ако сте запознати поне малко с нравите на древните богове. Заради тези издънки, когато се влюбил в нимфата Дафне, тя го отхвърлила. Смятайте на какво била готова, за да се отърве от него, след като помолила баща си, богът на реките Пеней, да я превърне в лаврово дърво!  След нея, Аполон си харесал Касандра. Дарил я с пророчески способности, с надеждата да спечели любовта й. Обаче тя също му знаела номерата и го отсвирила, а той за отмъщение я проклел никой да не вярва на предсказанията й.

Каква зодия е, според вас? Каго го гледам, сигурно е Козирог. Рогат, себичен, жесток и отмъстителен. Ако не сте убедени в неговата свирепост, ето още един пример. Сатирът Марсий предизвикал Аполон на музикално състезание.  Казал, че ще го надсвири със своята флейта.  Аполон победил. Победил, но не мирясал.  Наказал Марсий за арогантността му, като го окачил на дърво и го одрал жив. Е, смятам, че ви стана ясно. Сега вече не ви е странно защо хората се страхували от него и вярвали, че когато се разгневи, сее ужас и смърт, за да накаже онези, които не го почитат. Затова му строяли храмове под път и над път и непрекъснато му носели дарове.

Та преди 1800 години такъв храм в прослава на Аполон издигнали в покрайнините на своя град жителите на пищната Аугуста Траяна. Построили го на днешния връх Аламура край село Ракитница , Старозагорско. Градът бил заможен, с големи вили на тракийски аристократи, украсени с великолепни мозайки, скъпи мебели и вносни предмети.  Богатите хора обичали да глезят Аполон. При разкопките на Аламура тази година археолозите намериха множество оброчни дарове. Сред тях фрагменти от мраморни статуетки на бога и фигурки, изработени от бронз, сребро и олово. Същите тези, които ми заприличаха на каубои. Фигурките навярно са произведени в някоя от многобройните градски работилници за метал. До 8 юни можете да ги видите в Археологическия музей в София.

Но моля ви, какви са тези глупости за каубои, ще кажат по-осведомените от вас.  Фигурите от Аламура представят Тракийския конник с вдигната дясна ръка в в жест на благословия – benedictio latina. Това го знае всеки специалист!

Аз обаче не съм специалист, а блондинка.  Привиждат ми се каубои и вярвам в какво ли не. Затова ще взема да напълня една торба с пластмасови войничета – и без това децата ги разхвърлят из цялата къща и ми късат чорапогащите. Ще ги поставя в нозете на Аполон Медикус, изваян от Чапкънов пред Централната баня и ще му падна на колене да върне светлината и мира в света, че нещо напоследък тръгнахме в грешна посока. Ще го помоля също да ни върне банята. От древни времена хората идвали и се заселвали на това място заради горещите лековити извори, а ние с целия си акъл взехме, че превърнахме това богатство в музей… Всъщност дали не е по-добре да не го занимавам изобщо? Току виж решил да одере жив някого – я общинар, я политик…