Представете си топъл летен ден. Облачно е, не става за плаж, и затова сте решили да заведете семейството си на екскурзия до Калиакра.   Мястото е живописно – яркожълти слънчогледови ниви, лилави полета с ароматна лавандула и гигантски силуети на вятърни генератори.  Пейзажът е като декор на „Дон Кихот“ от  21-век. 

Пред вас блесва изумрудено морето и дългата ивица на носа, вдадена в него. По пътя към крепостта спирате край парапетите за селфи.  Внезапно децата започват да пищят и да сочат към склона.  Вглеждате се и забелязвате череп.  Няма сто и дванайсет, полицаи и сирени… Никой никого не е пречукал.  Костите са древни – дъждовете и свлачищата са оголили част от стар некропол.

Какво ли не са откривали археолозите в некрополите на Калиакра.  Например фаланга от пръстче с нанизана на него обеца.  Когато момичетата умирали малки и не били сгодени или женени, им слагали обеци на пръстите.  Много млади хора има погребани.  Възможно е да ги е покосила чумата, върлувала по тези земи през XIV век. Тя уморила населението на половин Европа и предизвикала в България по-страшна демографска криза и от тази днес. 

Калиакра е населена още отпреди 2400 години. Била популярна в античния свят.  Според древногръцкия географ Страбон, на „тиризийския нос“ – така са казвали на Калиакра в древността, цар Лизимах скрил част от своите несметни съкровища.  Археолозите отдавна проучват терена, но не заради Лизимах, а защото си знаят, че носът има бурно и наситено с история минало. Крепостта, построена още от траките, непрекъснато била укрепвана – от римляните, а после и от византийците, които изградили мощни стени, кули и вътрешни укрепления. Истински процъфтяла в средновековието, когато станала столица на Добруджанското деспотство на Добротица. Той бил сред рекордьорите по продължителност на управлението си – цели 38 години. Но не дължината е важна, както знаем.  Доц. Бони Петрунова, която от 2014 води разкопките на Калиакра, го описва като красив и харизматичен мъж, който печелел сърцата. Създал първия боен флот у нас и превърнал Калиакра в оживен търговски и военноморски център със собствени монети и църкви.

От първите разкопки през 1965 досега са намерени над 2000 предмета – накити, оръжия, работни инструменти, съдове.  Само монетите представят цели 11 империи, царства и държави.  За това, че кипяла здрава търговия, има и писмени доказателства.  Като грамотата, с която Цар Иван Александър разрешил на венецианските търговци свободна търговия в царството срещу 3% мито.  Българските селскостопански стоки били с отлично качество.  Флорентинският банкер Франческо Пеголоти в свой търговски трактат през 1340 не може да нахвали тлъстото жито, най-добрия восък и ценните кожи.

Но стига за търговията. Нека отскочим до жилищния квартал.  В една гореща августовска утрин през 2018, в пода на една от къщите, изследователите попаднали на съвсем обикновено глинено гърне с необикновено съдържание – 895 сребърни и 28 златни монети, пръстени, обеци и други накити от злато и скъпоценни камъни.  Преди 700 години някой хукнал да бяга от горящия си дом и набързо скрил имането под дъските на пода.  Колекцията е такъв сбирщайн, че е съвсем очевидно – собственикът й явно я е добил с грабене и плячкосване. 

Това не е единственото скрито съкровище в Калиакра. Още през 1965,  под басейна в римската баня намерили пак в глинен съд златни накити и монети.  През 2004 пък открили 60 акчета на Баязид, разпилени по пода на опожарена къща. Малко след това – 80 акчета и бижута в малка каничка. Какви ли драматични събития са се разигравали тук, че да предизвикат такова масово криене на ценности? Историците ни дават някои отговори. В края на XIV век татарите на Актав преминали Дунава, подгонени от монголите.  Поставили се в услуга на султан Баязид и се отдали на грабежи и безчинства. В Несебърската хроника  — кратък средновековен български летопис, четем: „В година 6907 (1399), индикт 7, на 2 февруари, в ден петък, Варна бе разграбена от безбожните татари.“ Навярно са ползвали Калиакра за стан.  В крайна сметка турците ги разгромили през 1401, татарските водачи били екзекутирани, а войската им – разселена. Сигурно тогава било укрито съкровището, къщата била опожарена, а грабителят – убит.

Монетите са разнообразни. По-голямата част са от Османска империя и от Второ Българско царство. Има също от Византия, Влахия, Молдова, Сърбия и Венеция. Осемте златни венециански монети принадлежат на петима от дожовете на Венеция. Според експерти една от тях струва 1 млн. евро там, където има търгове на ценности в Европа.

Украшенията в плячката не са уникални, но са от високи карати злато и с прецизна изработка.  Най-изящни са шест фини копчетата. Такива е можела да си позволи само най-заможната част от християнското население.   Именно разнообразието и голямата стойност на предметите в гърнето кара учените да смятат, че това е заграбено съкровище.  Каква ирония – днес грабителите ги арестуват, съдят и тикват в затвора.  А ние сме му направо благодарни на този бандит, защото от предметите в неговата странна колекция научаваме как са живяли хората в онази епоха. 

Днес татарската плячка е в залата за българското средновековие в Националния исторически музей.  Докато я разглеждате, пренесете се мислено на Калиакра. Нека вятърът разроши косите ви и солените морски пръски полепнат  по кожата ви.  Там, под тревата и камъните лежат следите на хора като нас – търговци, воини, владетели и грабители. А вие от кои сте и каква следа ще оставите след себе си?