Де се е чуло и видяло християни да се женят в джамия! Или в джамия да опяват мъртвите си.   Ами ето, чуло се е и се е видяло.  В Ески джамия в Стара Загора.  Нека ви обясня. Но първо ще трябва да си припомним едно от най-трагичните събития по време на Руско-турската война.  Гурко преминал Стара планина на 10 юли 1877 г. и закратко освободил града. В него заприиждали бежанци от околните села, които търсели закрила от башибозуци и черкези. Османското командване прехвърлило от Черна гора армията на Сюлейман паша, за да отблъсне руския отряд и да овладее старопланинските проходи. Силите му многократно превъзхождали тези на защитниците на града. На 19 юли 1877 г. започнала чутовна битка. Българското опълчение и малобройните руски части оказали ожесточена съпротива, но били принудени да отстъпят към Шипченския проход.

Част от хората тръгнали на север към Балкана, но пътищата им били пресечени от османски нередовни части. Други се върнали и се изпокрили по мазета и църкви.  Османската войска нахлула и започнала да безчинства.  Колели мъжете, пленявали жените и децата, палели църквите и къщите. Избили и отвели в робство половината население.  Когато през януари 1978 г. руските войски влезли в града, го заварили опожарен и съсипан, леден и безмълвен. Без звън на камбани, без тълпи и цветя.   Посрещнала ги само Неда Черковкина.  Тя се скрила така добре, че по собствените ѝ думи и „дяволът не можел да я намери“.   Излизала от скривалището си вечер и обикаляла.  Пред очите й се редели ужасни картини: изгорели къщи, разрушени църкви, мъртви тела по улиците. Вечер се прибирала в укритието си „като котка по таваните“.  

Сред руините стърчала само Ески джамия. Единственият възможен дом за молитва. И ето че под нейния купол отслужили тържествения православен молебен по случай повторното освобождение. Казват, че на службата присъствал и великият княз Николай Николаевич – брат на руския император Александър II и главнокомандващ руската Дунавска армия.

Дълго след това, докато построят всичко отново, старозагорци се венчавали, кръщавали и опявали в джамията.

Всъщност причината не е само, че Ески джамия бил единственият оцелял свещен дом.  В продължение на близо три хилядолетия на това място хората извършвали религиозни обреди и строили своите светилища.  Под покрива й има култова яма от ранножелязната епоха – в нея хората оставяли дарове за божествата: храна, съдове, жертвени животни.  Има също светилище от римската епоха, посветено на Тракийския конник, както и средновековна християнска гробищна църква.  Едва ли другаде можете да срещнете такава приемственост. Богове и вярвания се променяли в продължение на цели три хилядолетия, а хората продължавали да избират точно това място за молитвите и ритуалите си.

Днес Ески джамия е Музей на религиите.  Построена през 1409 г., тя е сред най-ранните запазени османски храмове по българските земи. Една от колоните в предверието й е стъпила върху преизползван за строителството постамент на императорска статуя от римско време. Големият й безопорен купол с диаметър около 18 метра е впечатляващ. Стенописите са от 1859 г., когато джамията била обновена. Върху тях се виждат красиви растителни мотиви, гирлянди, вази, архитектурни мотиви и пейзажи. Ако се вгледате внимателно, ще видите едва забележими човешки фигури и изображение на малка църква с кръст, скрити сред орнаментите. Оттук и хипотезата, че част от украсата е изпълнена от християнски майстор.

Да си призная, бях скептична, преди да вляза.  Можеш ли да затвориш човешката вяра в музей? Но пристъпих прага и настръхнах.  Това не е музей на различните религии.  Това е дом на нещо древно и силно – на човешката нужда от упование.  Хилядолетия наред тук Бог нехаел кой как го нарича. Толкова лесно се делим на „наши“ и „чужди“. Хайде заедно да постоим за малко под този купол. Да замълчим. Да се смирим. Да погледнем светилищата, строени едно върху друго, и да си спомним, че вярата, надеждата и любовта са за всички.