Ако се чудите какво да сготвите за вечеря, ето една бърза и лесна рецепта от русенския край. Заколвате и одирате един овен, пасъл в полята около Дунав, посипвате отгоре шепа златни римски монети и печете в умерена фурна, докато се зачерви. Мислите, че се шегувам? Съвсем не. Сега ще ви разкажа една от най-смешните музейни истории в България.  В нея главен герой е рогат и космат пишман „археолог“, платил с живота си за няколко грама римско злато. 

През 1955 г. в импозантната сграда на Доходното здание в самото сърце на Русе, където се помещавал Окръжният музей, влязъл скромен селянин.  Минал под зоркия поглед на крилатия Меркурий на входа, заскърцал с гумени галоши по мрамора и се залутал из просторните зали.  „Какво ще обичате, другарю?“ – навярно го е прихванал някой от разпоредителите.  „Аз таковата… едно нещо нося. Ако може да приказвам с някого от началството…“ – ще да е промълвил смутено човечецът.

В инвентарните книги на музеите винаги се посочва мястото, където е открита всяка находка. Срещу това, което донесъл селянинът, пише „в стомаха на овен“.  Заклал човекът животно за Гергьовден за курбана в село Брестовица и в стомаха му за свое и на съселяните си най-голямо удивление открил златна монета.  По нея имало следи от зъби – явно рогаткото се опитал да я сдъвче, но му се опряла и просто я глътнал.  Както можете да се досетите, мъжът не разбирал нищо от монети. Слава Богу, решил да отиде в музея, вместо да си направи златен зъб или пръстен, както често става с такива случайни находки.   

И какво ѝ е толкова важното на тая пара̀? Мъничка — колкото 10 евроцента, обаче от истинско злато и истински рядка. Става дума за златен ауреус на римския император Траян Деций, управлявал само две години, между 249 и 251 г.  На гърба на обикновените монети на владетеля стоят две женски фигури. Те олицетворяват двете Панонии – Горна и Долна – земите на днешна Унгария, части от Австрия, Хърватия, Сърбия, Словения и Босна и Херцеговина. Панония имала важно военно значение, защото пазела дунавската граница на империята от нападенията на племена отвъд реката. Там били разположени легиони, крепости и важни пътища. Самият Траян Деций е роден в Долна Панония, в Будалия, близо до днешна Сремска Митровица в Сърбия. На ауреуса от Брестовица обаче се вижда само една женска фигура, макар надписът да е в множествено число — PANNONIAE, „Панониите“. В едната си ръка държи скиптър и орел, а другата е вдигната нагоре. Монетата е единствена в България, а в света са намерени само два екземпляра!

Траян Деций загинал през 251 г. на около стотина километра от Брестовица в битката срещу готите при Абритус край Разград и останал в историята като първия римски император, загубил живота си от оръжието на варварин.  За злощастната му съдба съм ви разказвала в други мои публикации. Абритус си е Абритус, но и Брестовица не е случайна.  Земята ѝ е осеяна с тракийски могили и следи от селища, съществували през римската епоха. Някъде там, сред тревата и разораните буци пръст, овенът погълнал златната монета, изгубена седемнайсет столетия по-рано.

В интерес на истината, животните имат сериозен принос към музейните колекции. Сом от Мисури погълнал джобен часовник, английска треска — сребърен шилинг, а американски алигатор — праисторически каменни върхове на стрели. Нашият овен от Брестовица обаче ги поставил всичките в малкото джобче на търбуха си с един от най-редките римски ауреуси в света. Дали парата била извадена на повърхността при оран, от дъжд или от копитата на животните, не зная. Но ще взема да се преквалифицирам на овчарка.  Хем вълна ще има, хем мляко и месце, а току-виж и с нещо златничко съм се обзавела! А вие си отваряйте очите на четири, когато кормите риба, дивеч или овен. Не се знае какво са яли. Днес пара, утре може цяла кесия.